Той няма да се оттегли със сълзи

Има басейн в близост до хотелската тераса, на която той сяда. Палмовите дървета се поклащат от вечерния бриз. Температурите са около 12-13 градуса, а местните се оплакват, че им е студено. Пред очите се разкриват топлите води на Мексиканския залив. Това е предсезонна подготовка в стил „Ню Йорк Сити“. Франк Лампард се усмихва, докато върви към басейна, спомняйки си, че според някои хора е отишъл в Америка на почивка, а не да играе футбол. Казват, че това било прощалната целувка на една бляскава кариера в Челси и накрая в Манчестър Сити. Той знае колко примамливо звучи да усещаш слънчевите лъчи, докато в Англия е средата на зимата.

Да се мисли обаче, че Лампард ще хленчи в края на кариерата си, докато живее между Флорида и Манхатън, ще бъде грешна преценка. Не печелиш Шампионската лига, три пъти титлата в Англия, 4 пъти ФА къп, 2 пъти Купата на лигата и Лига Европа, не ставаш 4-ият най-добър голмайстор във Висшата лига – при това като халф, ако избираш лесните варианти. Със сигурност той е доволен от живота си, наскоро се ожени за Кристин Блийкли и се нанесе в нов апартамент в Ню Йорк. С жена си се разхождат из Сентрал парк и обикалят градските музеи, но човекът, когото Жозе Мауриньо нарече най-великия футболист в английската Висша лига за последната декада, още няма намерение да се оттегля.

Сезонът в МЛС стартира за Ню Йорк Сити тази неделя с визита на Чикаго Файър, а Лампард се чувства длъжник на феновете след миналата година, когато тимът му загуби 17 от 34-те мача. Той пристигна по средата на кампанията, тъй като Манчестър Сити удължи престоя му във Висшата лига – ситуация, която предизвика недоволство и доведе до изписването на тонове мастило в САЩ. После Лампард се контузи и се включи твърде късно, за да избута отбора си от Източната конференция до плейофите.

Лампард и другото ново попълнение – Андреа Пирло, бяха критикувани от американските медии. Един репортер дори написа за италианския ветеран, че прилича на „турист, който се опитва да намери пешеходна пътека в центъра на града“. А Лампард влезе във форма едва когато сезонът приключи. „Не знам дали това ще е последната ми година на терена – казва Франк. – И така да е, не искам да си тръгна с хленчене и сълзи. Решен съм да се справя колкото се може по-добре. Мразя да се прибирам вкъщи, когато знам, че не съм успял".

"Научих, че в минутата, в която не покривам собствените си стандарти – а това ми се е случвало няколко пъти в кариерата си – винаги съм получавал ритник в задника. Сигурен съм, че и сега, на 37, това ще се случи, макар вече да не мога да тренирам както преди. Би ми харесало да съм тук на почивка, но не съм такъв човек. Хората са добри с мен, а почти 30 000 се събират на стадиона. Чувствам, че има още какво да дам. Можех да спра, когато напуснах Челси с усещането, че съм направил наистина добра кариера и няма за какво да съжалявам, но исках да опитам още нещо.“

Ню Йорк Сити с новия треньор Патрик Виейра е в Сарасота повече от три седмици. Тимът тренира на базата на академията в Брейдънтън, там играе контроли, а в останалото време отпочива в хотела. Лампард, който не игра в последния тест срещу Синсинати заради лека травма, понякога е обзет от носталгия по Висшата лига. Когато гледа някои от младите таланти като Деле Али от Тотнъм, му се иска да може да играе срещу него. Мисли, че още би имал шанс в Англия, макар да се смее, докато го казва: „Много други хора биха казали същото за себе си“. Франк гледа английски футбол по телевизията, но не много – предпочита да се фокусира върху новия си живот.

Някои неща са различни. Докато запазва маса на терасата на хотела, сервитьорката го пита за фамилията му. Има и още разлики. „Аз съм англичанин. В асансьора си стоя нормално и не говоря с никого, навеждам глава. Напоследък обаче се усещам да казвам: „Добро утро, как сте?“. Някои критикуват американската култура, но на мен ми харесва“, обяснява Лампард. Може би някои играчи, които са напуснали Висшата лига, прекарват останалата част от кариерата си с чувството, че носът им е опрян на стъклото. Лампард не е от тях, той се чувства доволен. Понякога, докато гледа как старият му приятел Джон Тери се готви да изведе Челси, сърцето му започва да бие учестено. Въпреки това знае, че си е тръгнал в точния момент.

„Имах шанс да отида в ЛА Галакси преди 2-3 години, преди Мауриньо да се върне, а и Челси ме пускаше. Говорих с Кристин за това, но не бях сигурен. Тя ми каза: „Прескочи шест месеца напред и си помисли дали това ще ти липсва?“. Тогава отговорът бе „да“, сега е „не“. Тук дават много английски мачове по телевизията. Ако не играем в събота, мога да гледам три в един ден, ако поискам. Вече не се тревожа, ако Челси губи. Моят живот е тук. Напуснах Англия на 36 и половина и съм доволен как си тръгнах“, признава Франк.

Лампард е ентусиазиран преди старта на новия сезон, доволен е и от назначението на Патрик Виейра за треньор. Той знае колко важен е този пост. Разговорът неусетно минава към Мауриньо. За него Лампард казва, че е гений, използва същата дума и за Гуардиола, който скоро ще поеме Манчестър Сити. Убеден е, че Мауриньо пак ще постигне успехи, но не е толкова сигурен, че Челси ще го стори скоро. Клубът още е управляван от Роман Абрамович, но отборът е загубил традиционните си силни качества и сега се лута между два стила.

„Това, което се случи в Челси, наистина ме изненада. Повече се притеснявам, че скоро няма да има истински личности в отбора, а без такива няма как да печелиш. В момента Джон е последният голям играч, стожерът на идентичността на Челси. Тимът ще трябва да еволюира доста в следващите една-две години, но трябва да има гръбнак. Нужни са играчи, които да могат да се гмурнат в дълбокото. На Арсенал такива липсват от години".

"Затова и не печелят титлата. При нас в Челси имаше фантастичен дух, с това сме известни и до днес. Сега може би се търси по-атрактивен път и стил. Дано да успеят, но това не става лесно. Въпросът е да се намери баланс между твърдостта и красотата. С хубав футбол не винаги можеш да печелиш. Челси не е толкова далеч от големите, само трябва да вземе двама-трима супериграчи. Да е 12-и в класирането е абсурдно. Дори в лоша година пак трябва да е в Топ 4. При добра година – да печели титлата.“

Лампард отпива последна глътка от водата си. Твърди, че мисли трезво в края на кариерата си. „Някои казват, че им липсва съблекалнята, но аз не съм такъв. Обичам приятелските връзки, но не разчитам на тях“, завършва Лампард. Никакво съжаление, никакви други клубове. Ню Йорк Сити е неговият последен валс.

Материал на "DAILY MAIL"