В последните години УЕФА полага огромни усилия за ограничаване на разходите на европейските клубове и покрай налагането на финансовия феърплей се очакваше такова да има. Да, ама не.

Разходите за заплати в европейския футбол продължават да се покачват с по около 10% годишно и краят на тази тенденция не се вижда.

Андреа Траверсо, шеф на лицензирането на клубовете и финансовия феърплей в УЕФА, прави повече от положително обобщение на финансовия сектор в европейския футбол. "Нетните дългове на клубовете са спаднали с 1 млрд. евро, а салдото между активите и пасивите на клубовете се е подобрило значително с над 50% на финансовия феърплей", уточнява Траверсо. И покрай думите му трябва да повторим, че изводите му са позитивни.

В същото време обаче клубовете все още не могат да работят, без да са на загуба. Такова е положението с 596 клуба от 54-те членки на УЕФА, а данните са на базата на доклад за финансовия феърплей от края на 2015 г. При рекорден оборот от 15,868 млрд. евро през финансовата 2014 г. клубовете са похарчили 16,355 млрд.

Тези данни сочат загуба от 487 млн. евро. А това е сериозен повод за притеснение, защото от УЕФА потвърждават, че в последните години над 100 клуба са поискали подкрепа, за да не фалират. Иначе тенденцията да се върви към нулева загуба върви рамо до рамо с финансовия феърплей, след като през 2011 г. клубовете в Европа отчетоха рекордна загуба от 1,7 млрд. евро. През 2012 г. загубата падна до 1,1 млрд. евро, през 2013 г. загубата бе 800 млн. евро, а сега - за последно отчетената 2014 г. е близо 500 млн. Общата нетна загуба на клубовете пък се изчислява на 6,6 млрд. евро. При отчитането на активите обаче те превишават пасивите с 4,9 млрд. евро.

Иначе логично най-големият разход на клубовете са заплатите на играчите, които за 2014 г. достигат до рекордното ниво от близо 10 млрд. евро на година - 9,856 млн. с точност. УЕФА отчита, че от 1996 г., когато заплатите са били 1,5 млрд. евро общо, до 2014 г. скокът е 664%. С въвеждането на финансовия феърплей обаче ръстът на заплатите е силно ограничен.

През 2010 г. заплатите са нараснали с 9,1% в сравнение с предишната година, през 2011 г. скокът е 5,2%, през 2012 г. е 6,9%, през 2013 г. е 4,3%, а през 2014 г. е само 3%. Погледнато глобално, в цяла Европа харчовете за заплати на клубовете представляват 60,3% от всичките им разходи. За финансовите анализатори обаче това съотношение е прекалено високо и нивото на заплатите трябва да спадне под 50%, за да остават средства за школите и за структурни инвестиции.

Данните на УЕФА сочат, че от 1996 г. насам заплатите в европейския футбол скачат средно с 10,5% на година, а за сравнение в икономиката скокът е само 1,5%. В същия период приходите на клубовете са се покачили с общо 459%, или с 9,6% на година, което е по-нисък показател от скока в заплатите. В цифри от 1996 г. насам приходите на клубовете са се покачили от 2,8 млрд. евро до 15,9 млрд. евро, като скокът между 2013 и 2014 г. е едва 900 хил. евро.

Само за последните 5 г. Висшата лига е вдигнала приходите си с 1,484 млрд. А покрай новия договор за тв права на стойност 6,9 млрд. за следващите три сезона англичаните ще дръпнат още повече пред конкуренцията. На второ място като ръст по приходи е Бундеслигата със 717 млн. скок, след това е френската Лига 1 с 437 млн. евро. С 370 млн. скок пък руската Премиер лига е даже пред Серия А (215 млн.). В същото време приходите в Шотландия са спаднали с 50 млн., в Португалия с 6 млн., а в Дания с 4 млн.

Английската лига обаче не е №1 само по отношение на продажбата на тв права с 1,92 млрд. приход за 2014 г., пред италианската лига (888 млн.), испанската лига (751 млн.) и немската лига (577 млн.). В Англия са лидери и по приходи от билети с 685 млн., пред Германия - 474 млн., Испания - 390 млн., и Италия - 195 млн. Висшата лига категорично е №1 и по приходи от спонсори с 1,084 млрд. евро за 2014 г. Бундеслигата има - 943 млн., Лига 1 е с 634 млн., руската Премиер лига е събрала 537 млн., испанската Примера е взела 470 млн., а в Серия А са събрали приличните 407 млн.

Райнер Францке