Треньорът описа постижението им като временно, но то е историческо. Това си е успех дори за клуб, който е стигал полуфинал в Шампионската лига, въпреки че идва от толкова малък град, че ако всеки жител седне на „Ноу Камп“, пак ще останат 50 000 празни места. Клубът има четвърт век в трета дивизия на Испания, но и 16 сезона в Примера и 12 години в Европа. Този клуб произведе носител на „Златната обувка“, трима европейски и един световен шампион.

Играли са мачове на „Сан Сиро“ и „Олд Трафорд“, но никога не са били на мястото, на което са сега: Виляреал за първи път е начело на испанската Примера дивисион. Този клуб е бил на полуфинал за Купата на краля, на полуфинал в Шампионската лига и втори в испанското първенство. През 2006-а Хуан Роман Рикелме изпусна дузпа и това коства на Виляреал класиране на финал в Шампионската лига.

Всеки път, когато имат шанс да се качат на върха, нещо пречи на играчите и те остават в подножието. Едно от предимствата, на което се радват, става недостатък – липсата на напрежение става проблем. Седем пъти се е случвало точно това. Два пъти те имаха шанс да излязат сами на върха в класирането – през 2007-а и 2010-а, но и в двата случая направиха равенства с Алмерия и Еркулес. Не и този път.

Миналата събота Реал Мадрид не успя да вкара гол на Малага, а Селта завърши 1:1 с Ейбар. Възможността отново се откри. Но този път съперникът на Виляреал беше различен – Атлетико Мадрид, тимът, който ги прати в долната дивизия през 2012-а и който стана шампион на Испания преди 2 г. Точно този клуб им взе Лусиано Вието, голмайстора на Жълтата подводница през миналата година.

В обратна посока под наем във Виляреал дойде Лео Баптистао - играч със само 7 гола в първенството за Райо Валекано миналия сезон и само с 1 попадение за Бетис през 2013/14. Атлетико не е от отборите, които вкарват клаузи техни играчи да не играят срещу тях, когато са под наем другаде. Този отбор не се плаши от никого. А може би трябваше – Баптистао вкара единствения гол в срещата.

Така след 576 мача в Ла Лига Виляреал се изкачи на върха за първи път в 92-годишната си история. Вижте класирането: Виляреал 16, Барселона 14, Реал и Селта – по 14. „Не чувствам нищо. Това е временна сензация, нищо друго“, каза Марселино Гарсия Торал. Треньорът на Виляреал понякога се вълнува прекалено като ученик, друг път е сериозен като гимназиален директор. И изглежда се радва винаги да е контра. Неговите думи обаче бяха опровергани от празненствата долу в съблекалнята, където играчите се прегръщаха и подскачаха около маса, отрупана с храна. Те крещяха, пляскаха и празнуваха, преди да седнат по пейките, уморени, но въодушевени.

Донякъде Марселино е прав, разбира се – това е временно. Виляреал стана 40-ият отбор, който е повеждал в класирането в Испания, като само 9 от тези тимове са ставали шампиони впоследствие – Барселона, Атлетик Билбао, Реал Мадрид, Атлетико, Бетис, Валенсия, Севиля, Реал Сосиедад и Ла Коруня. От отборите, които са в шампионата сега, само този на Малага никога не е водил в класирането. И всички, с изключение на Гранада, са били в Примера повече време, отколкото Виляреал.

Този тим едва ли ще се задържи на върха. Не само защото има по-силни други отбори, но и защото няма как да продължат тази серия. Да, те спечелиха 5 от 6 мача и биха Атлетико. Но другите отбори, с които са играли, са Бетис, Еспаньол, Гранада, Атлетик и Малага. Или с други думи – 10-ият, 9-ият, 20-ият, 17-ият и 18-ият в класирането.

Все пак първото им място не е случайно и не е толкова без значение или пък незаслужено. Напротив – то подчертава постижението им. Марселино пое Виляреал в средата на сезон 2012/13, когато те бяха назад в класирането във Втора дивизия. Той ги качи до второ място и ги вкара в Примера. На следващата година Виляреал бе шести в Ла Лига, а миналия сезон повтори същото класиране, като стигна полуфинал за Купата на краля и 1/8-финал в Лига Европа, загубен от шампиона Севиля.

В един момент те имаха 28 поредни мача, в които вкараха, и изглеждаше възможно да стигнат до място, даващо право да участват в Шампионската лига. Вярно е, че то им се изплъзна. Марселино каза, че те не биха имали възможност да играят постоянно в Европа и за Купата. Вярно е, че и в края на сезона част от играчите им бяха изтощени и се чудеха дали манията на треньора по следене на теглото и стриктен режим не дава обратен резултат. Те спечелиха само 2 от последните си 14 мача и в това можеше да има предупреждение.

И въпреки това този сезон стартираха изненадващо добре. През лятото 10 играчи напуснаха клуба, а 11 нови дойдоха. Виляреал загуби цялото си нападение от миналата година: Вието отиде в Атлетико, Херард Морено в Еспаньол, Икечукву Уче вече е в Тигрес. Тримата им голмайстори си заминаха. Тръгна си и Джоел Кембъл, който бе дошъл през зимата. Джовани дос Сантос пък отиде в Лос Анджелис Галакси. Вече бяха продали Габриел в средата на миналия сезон.

Въпреки че някои в клуба си мислят, че изпадането във втора дивизия им е помогнало да се преструктурират финансово и да намалят дълговете си, бюджетът им е шести по големина в Примера.
Виляреал разполага с 61,5 млн. евро. Разликата с първите 5 обаче е голяма – Севиля €105,1 млн., Валенсия €122,8 млн., Атлетико €156,9 млн., Барселона €421,7 млн. и Реал €431,3 млн. Виляреал няма как да избегне продажбата на основни играчи, но през това лято се справи добре с изграждането на нов тим. Нападението им може би не е по-добро сега, но със сигурност не е по-лошо.

Спечелиха 37 млн. евро (плюс парите от Габриел, които могат да скочат до 19 млн.) и похарчиха 43 млн. за нови играчи. Двамата играчи с име Самуел – Гарсия и Кастилехо, дойдоха от Малага още преди трансферният пазар реално да започне, и то за обща сума 16 млн. евро. Взеха без пари Адриан и Баптистао, а подписаха още със Седрик Бакамбу и Роберто Солдадо. Последният може би е перфектен пример как всичко се нареди. Сега той играе за тим, чийто стил му пасва, работи в добра среда, в перфектна екосистема и това даде резултат – той вече има 2 гола и 3 асистенции, последната за попадението на Баптистао в събота. Никой в Ла Лига няма повече. Бакамбу вече наниза 3 гола. Всичко работи.

Този уикенд Виляреал изравни постижението, което имаше, когато треньор беше Мануел Пелегрини. Това беше най-добрият сезон за клуба, а според всички сега Марселино е върнал същия стил на игра. Но те грешат – това е много по-динамичен отбор, по-директен. Марселино иска играчи, които се чувстват добре с топката, и настоява, че „съвместимостта“ е много по-важна от чистия талант. Той иска бързи контраатаки и динамична игра. Страхотно е за гледане и носи успех за момента.

За 2,5 години Марселино изведе тима от втора дивизия до първото място в Примера. Нарича това класиране временно. Но то е важно. Президентът на клуба Фернандо Роиг обясни колко е доволен, че са взели 16 т. до момента, защото това значи, че са по-близо до 40-те, които са нужни, за да оцелееш в първенството. Още по-важно – ако ще се борят за място в Европа, дори в Шампионската лига, те вече имат предимство през преките си съперници. Те са 13 точки пред Атлетик, 11 пред Севиля, 7 пред Валенсия и 4 пред Атлетико. Това ще има значение в бъдеще.

Но докато играчите се събираха в съблекалнята, а феновете си купуваха вестници на следващия ден, важното беше, че точно в момента Виляреал е поне с 1 точка пред всички други в Испания за първи път в историята си.

Сид ЛОУ, „Гардиън“, превод "Тема спорт"