Следващия път около него ще се струпат стотици журналисти, които ще му задават въпроси. А не като малката групичка, която сега е обградила Франк Лампард във футболната академия на "Манчестър Сити".

За него следващата среща с пишещите за футбол ще бъде в Голямата ябълка, където ще се устройва за живота в "Ню Йорк Сити" в американската Мейджър сокър лига.

"Те (пишещите за футбол, б.р.) няма да са толкова мили", обяснява някой. "Но може би ще са по-добре изглеждащи", отвръща Лампард, директен както винаги.  

През следващия месец Лампард ще стане на 37 години, но той вече е изкарал най-активния период от кариерата си. Има ясни критерии, които показват какво е постигнал и които, разбира се, включват Шампионската лига и Лига Европа, които спечели. Както и 3 титли във Висшата лига, 4 купи... И голове, безкрайно много голове. Неговата стойност се отразява в сумата, която новите му работодатели от Америка се готвят да платят. Основната му заплата ще е 5,46 млн. евро на сезон. Не е същото като да кандидатстваш за виза за някакъв културен обмен, но Лампард, както винаги, ще отпътува със студентски ентусиазъм, сякаш отива на лятна екскурзия.

Освен медалите и следващия чек наследството на Лампард личи и от всеобщия респект, с който въздейства на околните. Не му е било лесно, защото той си го е заслужил, без да притежава естественото смирение, а природната му интелигентност означава, че е задавал повече въпроси, отколкото се смята, че младите футболисти имат право. Но само тези, които не виждат, ще отрекат, че той има възможно най-успешна кариера и че отношението му към дребните детайли е пример за всеки футболист. И ако искате да знаете, всеки млад играч изучава неговата кариера

А историите са безкрай. Например от периода в "Уест Хем", когато се появява в свободния си ден, за да направи извънредна тренировка. Тренира самостоятелно и вероятно е бил с атлетическите шпайкове на баща си, които той му е предложил за тичането, когато е бил забелязан от треньора на юношите Тони Кар. По средата на тренировката на юношите Кар я прекратява и събира играчите, за да наблюдават Лампард. Можете да си представите колко лесно му е било на треньора да заяви на останалите, че именно това, което виждат, е същото, което е необходимо да направят.

Най-забележителното при престоя на Лампард в "Уест Хем" е, че толкова много хора - от тогавашния президент Тери Браун, до многобройните фенове - така и не осъзнават какъв нешлифован диамант са притежавали. Вероятно това не е толкова учудващо, защото качествата на Лампард не са били толкова ясно изразени. Той е бил прекрасен спортист, но не и най-бързият полузащитник. Технически завършен играч, но без творчески блясък. Когато неговият чичо Хари Реднап е мениджър на "Уест Хем", на семейните сбирки, на които присъства и неговият дядо, притискат Хари да не го пуска в първия отбор. Вашият внук не е Марадона, заявява Реднап

А Лампард смята, че това е добър отговор на недоволството на баща му. Не е Марадона, но е толкова ефективен в златните години на "Челси", че в играта му има своеобразен блясък. От неговата кариера остава изводът, че няма статистика, която отразява желанията, нито число, което да фиксира стремежа да се учиш. Приносът на Жозе Моуриньо към футболния мениджмънт беше очевиден в отношенията му с Лампард и в това колко бързо той проумя, че халфът може да се превърне в опора, върху която може да изгради отбора. Лампард разказва историята за техния първи разговор очи в очи.

Било е през лятото на 2004 г., когато "Челси" е бил на предсезонно турне в САЩ и те са си поговорили след тренировка. "Аз бях останал последен под душа и се обърнах да изляза, когато той ми се изпречи на пътя. Настъпи момент на мълчание, докато чаках да се помести, но той ме гледаше в очите и осъзнах, че иска нещо да ми каже. "Всичко наред ли е, бос", попитах аз, като се чудех с какво съм предизвикал това посещение.

"Ти си най-добрият полузащитник в света", отвърна той, без да му мигне окото. Бях малко смутен, тъй като бях напълно гол и се чувствах уязвим. След което той заяви още по-решително: "Ти си най-добрият футболист в света." Знаех, че не съм най-добрият в света, но също така бях наясно какво има предвид. Почувствах се малко неловко. Исках да изляза от банята и да прекъсна разговора колкото може по-бързо. Той ме издигна на ново ниво и аз почувствах огромен прилив на увереност. До края на деня ходех във въздуха."

Под ръководството на Моуриньо той става същият невероятно стабилен халф, какъвто е през последните десетина и повече години. Моуриньо му помага да се развие и когато португалецът преминава в "Интер" през 2008 г., Лампард си остава онзи футболист, който бившият му мениджър е създал. Тъй като продължава да води правилен начин на живот и да тренира трескаво, както го правят онези, които се стремят да си извоюват своя първи договор, последните му години са му най-силните.

"Сезоните след 32-33-годишна възраст бяха едни от най-успешните за мен и спечелих Шампионската лига, Лига Европа, счупих голмайсторския рекорд на "Челси". Всичко това се случи при Вилаш-Боаш и Бенитес, които не ме включваха толкова често, както преди. На един футболист трябва да му е ясно, че в един продължителен период няма как да получава всичко, което иска." Мислейки за своя последен мач във Висшата лига, Лампард разбира какъв късмет е имал със своето възпитание. Баща му и майка му са били класическо съчетание между доброто и лошото ченге: "Те винаги ме подтикваха в правилната посока. Получих няколко неприятни урока и бързо разбрах, че имам нужда да се съсредоточа изцяло върху футбола, за да стигна до там, където искам."

Подписва договор за сезон и половина с "Ню Йорк Сити". А след това? "Още не съм го решил, никога не гледам толкова далеч пред себе си. Може би ще се занимавам с работа в телевизията, може да е нещо с футбол, но първо трябва да получа треньорска значка." Подобно на мнозина от футболистите, достигнали върхово ниво, Лампард има природен интелект. Как иначе би могъл толкова често да се оказва на правилното място в точния момент? Интелектът му се забелязва в много детайли от неговия живот, не само в детските приказки, които пише. Без него Висшата лига щеше да е по-бедна.

Материал на "7 дни спорт"