Луис ван Гаал не е човек, който би гледал назад, когато може да гледа напред. Но за да разберем, защо близкото му бъдеще начело на Манчестър Юнайтед ще бъде помрачено от проблеми, трябва да погледнем през рамо. Към времената, когато отбора печелеше трофеи, вдигаше купи и беше покрит със злато.

Точно тогава започнаха проблемите на "Олд Трафорд", в онези славни времена на сър Алекс Фъргюсън. Звучи доста неблагодарно, грубо и нереално. Но въпреки това е вярно. 

Юнайтед продължи да печели трофеи и в последните години на Фъргюсън начело на клуба, но бъдещето, прехода към него, не бяха неща, за които се мислеше. А това е бъдещето, в което се намира сега Луис ван Гаал. И точно затова той дойде на "Олд Трафорд" и намери тим, на който определено му липсва качество.

Загубата във вторник от МК Донс бе срамна, но не може да се хвърли вината върху един отделен човек. Тя бе изплетена от ужасяващи грешки в целия тим. Не е възможно обаче да се погледне тази потресаваща картина без да се постави някъде името на най-великия мениджър в историята на Юнайтед някъде наоколо. 

Защото статистиката на привлечените от Фърги играчи в последните му шест години начело, не е впечатляваща. По това време Юнайтед спечели 4 пъти титлата на Англия, 2 пъти Купата на Лигата и Шампионската лига благодарение на ядрото от добре привлечени преди време играчи - Рио Фърдинанд, Неманя Видич, Патрис Евра, Парк Джи Сун, Майкъл Карик, Кристияно Роналдо, Уейн Руни...

Те бяха комбинирани с останалите от Випуск 92 и така невероятния тим на Фърги остана победител. Но в последните 6 години, въпреки рестрикциите на фамилия Глейзър, похарчи около 160 млн. паунда за играчи, които той вярваше, че ще са бъдещето на клуба.

Някои със сигурност допринесоха, но никой не се открои толкова много и това постави началото на спада при Дейвид Мойс.

Между лятото на 2007 и януари 2013 г. Фъргюсън привлече Нани (17 млн.), Андерсон (20 млн.), Ашли Йънг (17 млн.), Бебе (7 млн.), Оуен Харгрийвс (17 млн.), Томаш Кушчак (2 млн.), Зоран Тошич (7 млн.), Димитър Бербатов (31 млн.), Габриел Обертан (3 млн.), Маме Бирам Диуф (3 млн.), Хавиер Ернандес (6 млн.), Крис Смолинг (7 млн.), Ник Пауъл (6 млн.), Александър Бютнер (4 млн.) и Вилфред Заха (15 млн.).

Към тези "провали" можем да добавим и наложилите се Рафаел, Луис Антонио Валенсия, Фил Джоунс, Давид де Хея и, разбира се, Робин ван Перси.

Въпросът за завета на Фърги погледнат по този начин е неубедителен. Но е по-лесно да се обвини Дейвид Мойс. Макар че е еднакво трудно да се анализира изредените списъци и да не се направи връзката между преди и сега.

Невероятните умения на Фъргюсън при управлението на персонала носеха дивиденти до края, но преценката му на пазара - явно не.

В последните години на мениджъра Юнайтед печелеше. Но също така стоеше на едно място, докато света около тях се развиваше и променяше. Пол Скоулс се отказа, а след това бе върнат в състава на 37 г. Райън Гигс игра до 40. Имаше си причини за това. 

Всеки гледал редовно мачовете на Червените дяволи в този период би отбелязал големия регрес във футбола, който отбора практикуваше. А това не можеше винаги да се крие зад убедителните резултати.

По онова време Манчестър Сити и Челси се подсилваха сериозно. Рядко играчи като Ван Перси и Де Хея избираха Юнайтед. Дори ръководството на Червените дяволи призна, че е изненадано от титлата през 2013 г. - последната на Фъргюсън. Просто защото качеството на тима спадаше.

Лошо лято на трансферния пазар след назначението на Мойс добави към болежките. Сега първата задача на Ван Гаал е да спре пропадането и да включи на първа предавка. Със сигурност, това което намери, го е притеснило.

Холандецът наследи тим, който няма функционираща защита и със сигурност се пита как, клуб като Юнайтед, е позволил това да се случи. Точно затова след поражението от МК Донс той заяви, че резултатите досега не са го шокирали. Преди мача с Бърнли в събота, най-явните притеснения за Ван Гаал ще са относно схемата на игра и как новото попълнение Анхел ди Мария да пасне в нея.

Точно както Хуан Мата имаше трудности да се адаптира към системата на Мойс,когато дойде през януари, така и Ди Мария не изглежда готов да участва в избраното 3-4-1-2, на което Ван Гаал гласува пълно доверие до момента.

Ван Гаал намекна, че може да промени тактиката си. Той опитва да наложи на всички възрастови нива на базата "Карингтън" да играят по един и същи начин. Това показва, че в дългосрочен план той вижда тази схема като титулярна. Но дали ще успее да я използва така, както беше с Холандия на световното?

Защитата на Юнайтед изглежда негодна да се приспособи, а Ди Мария идва като играч готов за 4-3-3. Със сигурност Ван Гаал има смелостта да държи на своето. Той няколко пъти обяви, че липсва баланс в отбора. А това няма как да се купи на трансферния пазар. Защото ефекта от последните 6 години на управление, вече тежи много.

Йън Лейдимън, вестник "Дейли Мейл"