Тази година вече видяхме националния отбор, макар и не в игра. На церемонията за Футболист на годината най-добрите български футболисти се бяха събрали, за да узнаят кой е номер едно. Сърдити нямаше, което пък затвърждава мнението, че селекционерът наистина подбира най-заслужилите. Нямаше пренебрегнати нито в анкетата, нито в националния кастинг на Илиан Илиев. Това, че Петко Христов от Специя не иска да играе за България при този треньор, го подминаваме с двеста.

Щом Божката Краев идва от другия край на света, правете си сметката колко сме я окъсали откъм подготвени на високо ниво футболисти. И друго, щом Илиан Илиев вече година и половина води и националния и Черно море, правете си сметката колко сме я окъсали и откъм треньори. Друг е въпросът, че и БФС и на „Тича“ нямат ограничение за националноста когато избират старши.

Преминаваме към конкретния повод отново да пишем за България като футболен отбор. На финалната права сме на поредния цикъл за някакво класиране някъде. Широката маса запалянковци отдавна изгуби следите на онези правила от преди години, преди появата на други турнири, преди появата на Лиги и преминаването на отборите от една в друга. Когато играем с един отбор през няколко дни на разменено гостуване, значи има нещо интересно, значи вече не сме чак толкова окъсани, а Гибралтар и Люксембург може би пак сме ги надраснали, феновете започват да търсят, да коментират, да обсъждат, да смятат. Щом сме я докарали да имаме нещо общо с Ирландия, значи сме останали назад онази катастрофа с отбора със подобно име и географското Северна, има логика вече да не сме джудже, както натърти тези дни силния човек в БФС. Атанас Фурнаджиев много витиевато се опита да обясни, че държавата това, държавата онова, но при конкретния случай, държавата няма как да се съблече по екип и да играе срещу Ейре днес в Пловдив и след няколко дни в Дъблин.

За първия мач държавата, макар и на голяма цена и с голямо закъснение построи стадион. И към конкретиката, защото моментът е много деликатен. В момента пловдивската публика не е с висок адреналин, поради кризите и в Ботев и в Локо, а да кажем, че се очаква голяма подкрепа от регионалните центрове Стара Загора и Пазарджик, няма да сме релевантни. Но пък националите вече посвикнаха да играят на този чисто футболен и компактен стадион. Не че това ще стресне съперника, ирландците дори ще са прекалено спокойни предвид на аудиторията, пред която играят всяка седмица в Англия.

Силно препоръчително е България да се качи на по-високо ниво, защото има и мнения, че е по-добре да си стоим при дребосъците и при следващо теглене на жребия да сме спокойни, че няма да се подиграват с нас така, както биха го направили национални отбори от средната прослойка на Европа. Пръв на село, или последен в града. Мнозина биха се впуснали в безкрайни дискусии за това как да се реши тази дилема. С препратка към Първа лига – Арда дали искат да се джаскат с Лудогорец, Левски и Черно море в плейофната фаза или иска да си стои по-долу при скромната черга. И в двата случая важи, че силен се става покрай силните. И че е дошло времето трикольорите наистина да изиграят голям, силен, паметен мач, защото победите над Швеция и Нидерландия при Хубчев вече започват да потъват в забравата на времето. Баражите с Ейре ще ни дадат някакъв ориентир и дали въобще имаме някакви шансове в предстоящите световни квалификации през есента.

Така, че националния отбор трябва задължително да вдигне новото и да избяга от компанията на футболните джуджета. Иначе на следващата церемония за Футболист на годината пак ще се чудим кой футболист къде играе, резерва ли е, или наистина играе, а на националния селекционер, който и да е той, да му е малко по-лесно са попълни списъка с повиквателните. Защото на треньора на Ейра също му е трудно, но да извади футблолисти извън групата.

Материал на "Тема спорт"