Бившият селекционер на младежкия национален отбор и асистент в представителния тим на България - Михаил Мадански, коментира пред SportLive.bg къде се къса нишката за развитието на футбола ни и в частност на родните футболисти. Преподавателят от НСА и в треньорската школа към БФС изрази мнението си и за проблемите, свързани с управлението на родния футбол.
Ето какво заяви доц. Мадански пред колегите:
- Г-н Мадански, защо според Вас България продължава да тъпче на едно място, за да не кажа, че дълбаем дъното, а някои така наречени футболни джуджета като Люксембург са едва ли не с шансове за класиране на Евро 2024?
- Този въпрос налага изключително дълъг разговор. Аз ще си позволя с теб да помечтаем малко. Нека да видим какво би се случило, ако в ЦСКА, Левски, Ботев Пловдив, Локомотив Пловдив, Берое, Локомотив София – изброявам умишлено тези отбори, защото другите го правят. Какво ще се случи, ако за тях играят по шестима българи във всеки мач. Това е просто една мечта! Убеден съм, че ще имаме много силен национален отбор.
Бил съм треньор на тези поколения в различните национални гарнитури. Знам много добре, че тези момчета, които сега играят за България, стават. Когато обаче си резерва в клуба си и не играеш, няма как да се случи.
Наскоро разговарях с един от чешките ръководители на местния футбол, който е и с треньорско образование. Попитах го каква е чешката методика и какво я отличава от другите. Той ме погледна и се засмя: „Чешката методика гласи, че в Чехия трябва да играят предимно чешки футболисти“.
Чехия по-бедна държава от нас ли е? Същото е и в Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора. Броят на чужденците там е много по-малък и те развиват собствените си играчи. Ние пък развиваме национални футболисти на Гамбия, Хаити и какви ли не други държави. Проблемът се крие точно тук.
- Къса ли се някъде другаде нишката от школите до върховете и управлението на футбола в България?
- Нишката за израстването на играчите се къса след 19-ата им година. Изпадат в небитието. Много трудно те намират възможност за изява някъде. Ние сме една от малкото държави, които нямат дублираща група. Закрихме я не защото не развива играчи, а защото се породиха съмнения за манипулиране на мачове в нея. По отношение на дублиращата група от футболното ръководство действаха на сталинския принцип: „Има човек, има проблем. Няма човек, няма проблем“. При нас може да се перифразира: Няма група, няма проблем“.
По този начин около 200-250 футболиста, които навършват 19 години нямаха възможност да играят в една силна дублираща група, защото я унищожихме. Сега през последната година се взе решение да играят по „В“ групите, което донякъде е добре, но не съм убеден, че точно там те ще успеят да се развиват.
- Напоследък националите домакинстват в Разград, защото няма друг стадион, който да отговаря на изискванията на УЕФА, както твърдят от БФС. Какво значение отдавате на този факт?
- Не го намирам за толкова съществено. В Разград условията са перфектни и за двата отбора – има тренировъчни бази, хотели… Варна и Букурещ са близо. Не е проблем за отборите.
Публиката на Разград е такава, каквато е – държи се интелигентно, подкрепя отбора. Не виждам никакъв проблем в това.
- Мисълта ми беше отдалечеността за повечето фенове…
- Вече имаме надежди, че от септември националният отбор ще играе в Пловдив – на „Колежа“ или на другия стадион в града. Наистина е важно, ще бъде в центъра на България и сигурно стадионът ще се напълни. Не считам обаче, че загубите, които се претърпяха в Разград, се дължат на факта, че се провеждат на съоръжението на Лудогорец.
Доживяхме накрая и публиката в Разград да освирква някой от ръководството на БФС.
- Какво е мнението Ви за освиркванията там и най-вече за реакцията на Георги Иванов – Гонзо по време на самия мач, а и изказването му след него?
- Аз бях един от хората, които с доста надежда и оптимизъм приеха назначението на Георги Иванов – Гонзо. Все пак съм му преподавал и съм го изпитвал за различните лицензи, чел съм писмените му работи и т.н. Имам някакво изградено мнение за него.
Напоследък обаче буквално се изумявам от неговите изяви.
- Защо?
- Той се превърна в многоръкия Шива във футболния съюз. Отговаря почти за всичко. Изказва се по всяка тема. Възможно е да смятат, че това е правилно. Кому е нужно да превръщаш в проблем какво представлява съблекалнята след мача в Литва? 80% от съблекалните след мачове изглеждат по този начин. Няма никакъв проблем с това. Набеждават се домакините, че направили допълнителни снимки, което дори и да е така всъщност няма никакво значение.
Защо трябва на хората, независими фенове на Черно море, дошли да подкрепят отбора, да им се пращя жандармерия, защото са издигнали плакат не против някой, а в подкрепа на някого?
Не знам кой е пратил жандармерията, не казвам, че е Гонзо. Нямам обяснение обаче за последващото поведение на техническия директор на БФС.
В треньорската конвенция на Европа е записано, че техническият директор обикновено трябва да отговаря за треньорското образование. Слава Богу, че поне тази отговорност му свалиха от плещите.
Много съм говорил с Бербатов за футбол. Аз бях ръководител на Бербатов и Мартин Петров, когато завършиха курса за „А“ лиценз. Разговаряли сме много и по всякакви теми. До ден-днешен не съм чул Бербатов да е казал: „Гонзо такъв, Гонзо онакъв….“ . Ти чул си си?
- Не съм.
- За мен е необяснимо защо Гонзо се е фиксирал върху Бербатов. Едва ли Бербатов е виновен, че по негово време Гонзо нямаше шанс да играе в националния отбор.
- Очаквах, че ще споменете този факт за евентуалната фиксация на Гонзо към Бербатов.
- Има неща, в които Гонзо е много силен. Бих го посъветвал да се съсредоточи там. Това негово поведение и тези избухвания за мен са необясними. В крайна сметка той е технически директор на БФС. Моята представа за човека на тази длъжност изглежда по друг начин. Но това е тема на отделен разговор.
- Какво е мнението Ви за БФС? Наистина ли там сякаш са безгрешни, поне от думите на ръководството излиза, че е така?
- Ще бъда изключително кратък, защото съм говорил доста по тази тема. Имах възможност да работя близо 7 години във футболния съюз. Бяхме един перфектен екип – Павел Панов, лека му пръст, Иван Тишански, Павел Колев, Тервел Златев, Боби Станков, Сашо Андонов. Това са хора, с които изпитвахме удоволствие, че работим в БФС. От 2015 година не съм на работа там.
За мен обаче там нещата тръгнаха главоломно надолу. Когато Борислав Михайлов си подаде оставката, смятах, че това е достойна постъпка. След това обаче всичко се завъртя на 360 градуса. Моето обяснение е следното: В БФС работят много свестни хора. Има и такива от тясното обкръжение на президента на централата, които знаят, че съществуват, живеят и творят благодарение на Боби. Крият се зад неговия гръб и живеят под неговата сянка. Също така непрекъснато му повтарят като пажове: „ Ти си безгрешен! Ти си велик! Без теб футболът ще умре!“
Същите хора постоянно правят предложения кого да изгонят, кого да накажат и на кого да навредят. По този начин те успяха да превърнат БФС в една репресивна институция.
Тези хора много добре знаят, че ако го няма Михайлов, те няма да са там и няма какво да работят. Тук проблемът е, че те самите виждат, но се правят, че не виждат какво се случва в действителност и това не е от полза за футбола.
В един момент аз казвам: „Г-н Михайлов, подаването на оставка е силен морален и достоен акт. Не е признак на слабост“.
- Искате да кажете, че вината не е изцяло в президента на БФС Борислав Михайлов, а основно в хората около него?
- Ако чакаме хората от БФС да поемат вина за нещо, ще се случи изключително трудно. Там винаги се изкарват виновни първо треньорите в България като цяло, а после и треньорите на националните отбори. В същото време управляващите не поемат никаква вина или отказват да носят всякаква отговорност. На нас останалите хора не ни остава нищо друго освен само да ръкопляскаме.
- Какъв е призивът Ви или пожеланието Ви към изтормозените български фенове, които продължават да мечтаят да гледат отново представителния отбор на родината ни на голям футболен форум?
- Колелото се върти. Рано или късно ние ще се класираме на някакъв форум. Трудно мога да кажа кога и по какъв начин ще се случи. Голямата болка е, че сега моментът беше много подходящ. Поне според мен. Но ние го изпуснахме.
Феновете в България заслужават да се радват на силен национален отбор. Много малко им трябва, за да напълнят стадионите. Нека да се постигнат две поредни победи и ще видите, че трибуните ще са пълни на мач на националите. Този отбор има нужда от тяхната подкрепа.
Когато сме недоволни от нещо, ще критикуваме. Може да извършим и някоя глупост, както се казва, но трябва да подкрепяме отбора, защото с много малко пипане тук-там с този тим могат да се случат нещата, които желаем.