Лечков за Бербатов и екипа му: Млади и богати пенсионери си търсят работа

Вицепрезидентът на футболната ни централа – Йордан Лечков, даде интервю за Гонг след загубите на България от Черна гора и Унгария. Лечков не спести критики към националите, като сподели, че изследванията показват, че част от тях нямат физическият капацитет да издържат на високо темпо повече от едно полувреме.

Той е на мнение, че Ивайло Чочев трябва да попада в селекцията на Младен Кръстаич, но никой не може да се меси в неговата работа.

– Г-н Лечков, днес бе поискана оставката на ръководството на Българския футболен съюз от страна на Димитър Бербатов. Запознат ли сте с неговия призив и готов ли сте да я подадете?

– Подочувам, както от другите медии, така го чувам и от вас, но аз бих подходил по друг начин, защото на мен ми се струва, че се прекалява с така наречения негов екип. Това са за мен едни млади – богати пенсионери, които си търсят някаква работа. След футбола, тези хора нямат и един работен ден. Не би следвало да им се обръща чак толкова внимание на тях. Иначе с вас нямаше да имаме какво да си говорим, освен да се концентрираме върху футбола, което мисля, че е и темата.

– Въпреки това след този призив, Вие разговарял ли сте с други членове на ръководството по темата – има ли сред тях нагласи в това отношение?

– Няма нагласи, аз затова казах, че по-малко по различен начин ще ми позволите, след като сте се обърнали към мен, нали да си говоря само от мое име и така как аз ги виждам нещата. Ние напълно естествено бяхме една не малка част от Изпълкома на самия мач и достатъчно сме разочаровани от така стеклата се ситуация. Затова, че не искам да коментирам кой какво иска, а можем да си говорим за футбол така как аз ги разбирам нещата. Защо се е стигнало до тук? Днес четох една хубава ваша статия – Унгария ни води 3 гола и 2 милиарда. Това е една добра тема и насока, в която можем да водим разговор добър.

– Нека започнем от футболния терен. Какво ви хареса и какво не ви хареса в мача с Унгария, разбира се, и мача с Черна гора?

– Не ми хареса, още от първия мач ще започна, че има голямо напрежение в момчетата и не си подаваме топката, чисто футболно това, което и аз съм усетил и аз съм практикувал футбола като хоби, спорт и професия. Не ми хареса, че не си подаваме топката, няма една комуникация добра, да се познават добрите страни, да знаят на коя страна и на кой крак да си я подадат, най-вече това. И отделно мисля, че би следвало, както и самите футболисти в момента казват, че липсва динамика, наистина. И футболистите на Черна гора играят в силни отбори, ежедневно тренират на високо ниво, играят сряда – събота в различните мачове, които имат в силните отбори и за Шампионска лига и други, да не ги изреждам сега. От там идва и разликата, както и самите момчета си го посочват. Разликата идва в самата подготовка и в динамиката на самата игра.

– Все пак същите тези футболисти или поне голяма част от тях, отново под ръководството на Младен Кръстаич, спечелиха в Скопие срещу Северна Македония. Какво е по-различно сега, може би залогът?

– Еми, да. Това е ключът. Мачовете, които са малко повече без значение, се играят по различен начин. Аз още на вашите колеги го казах след мача, че имаше скованост. Съвсем нормално, нямат опит момчетата, но в крайна сметка…питате ме точно какво аз съм видял. То е видно, ако топката не я контролираме ние, контролира я противника и по този начин се обезкуражават. Създават си своите положения другите отбори, докато ние разчитаме на една голяма случайност.

– Кой според вас носи отговорност за представянето и резултатите в тези два мача?

– Ами, какво да ви кажа. Какво означава персонална отговорност? Аз винаги казвам това, което мисля. Ние сме единствената независима организация и не сме финансирани от държавата. Ще си позволя да се пошегувам малко, да речем, ако си купите краставици от борсата, дали ако си ги купите меки, докато стигнат на пазара или у вас ще станат твърди? Еми, това е. С това разполагаме. Като имаме меки краставици, извинявам се за сравнението, но не виждам по какъв друг начин…Добре, най-лесно е да кажа „Ох, аз поемам вина и се извинявам“ – какво решаваме с това нещо? Искам да уточня също, тези треньори, които са наети през всичките години, всички те са платени, както и самите футболисти са платени, те трябва да си носят отговорността така или иначе.

Аз не бягам от никаква отговорност, но когато казвам и давам такива сравнения, в такава ситуация всеки трябва да има малко самоконтрол да си поеме отговорността, но каква файда? Понеже се правят големи сравнения с България и Унгария, затова споменах другите футболисти в какви отбори играят, те играят в силни отбори. И аз и моето поколение сме били в чужбина и знаем, че всеки ден се тренира на максимума. Не на 100, а на 150%. В събота като ти дойде мачът, той е по-лек от тренировките. Плюс това националният отбор, от доста години го повтарям, никой не кара някой да идва на сила там. Той е трамплин, както за треньори, така и за футболисти.

Проявявам неразбиране в момента защо ние като ръководство трябва да носим негатив при положение. Затова дадох и такъв пример с краставицата, за който много хора ще ме бъзикат и майтапят. Когато една фирма си я ръководиш както трябва и тя е финансово обезпечена и всичко има насреща… ние не произвеждаме футболисти, футболистите така или иначе са ежедневно заети в клубовете. Затова дадох този пример с краставицата. И националният селекционер не може да направи кой знае какво за пет или седем дни.

– Доволен ли сте от работата на Младен Кръстаич и смятате ли, че той е на прав път?

– Пътят, като цяло за мен е прав, но както споменах, мисля, че имаше и някои състояния, които не би следвало да пропуснем. Разполагам с малко повече информация за пропуските на футболистите. Част от тях нямат физическите възможности да издържат повече от едно полувреме. Нали знаете, че има едни устройства, които се слагат на гърдите. Треньорското ръководство следи всички тези неща и са доста обезспокоени, че някои от футболистите не могат да изкарат едно полувреме. Това са детайли, които би следвало повече върху тях да се концентрираме, отколкото върху другите неща.

– Като бивш футболист и човек, който е играл на най-високо световно ниво, имаше ли футболисти, които ви разочароваха с представянето си?

– Няма да скрия, да. Срещу Черна гора халфовата линия изцяло изневери, почти я нямаше на терена. Срещу Унгария е ясно, то ако нямаш халфове и да я подаваш на нападателите, то няма как да стигне топката до тях. Пак ще бъда упрекван, от което най-малко се притеснявам, но и аз като вас гледам мачовете и на мен не ми е приятно. Ясно е, цялата халфова линия в първия мач липсваше. Споменах чисто детайлно, аз говоря като футболист и ръководител, мога да си го позволя това нещо.

Ежедневно се занимавам, тъй като имаме школа и знам как се развиват децата. Много е трудно и сложно в тези ситуации да се мобилизират, но каква по-голяма мобилизация от това да си играч на националния отбор.

– В такъв случай смятате ли, че Младен Кръстаич трябва да направи някакви промени, както в тактически план, така и в самата селекция на футболистите и за предстоящите мачове да подмени част от играчите?

– Според мен да. Трябва да има някаква промяна и то съществена. Напоследък има дилема за Чочев. Аз също проявявам неразбиране, че той не е повикан, без да вкарвам интрига. За мен трябва футболистите в националния отбор да си пасват и да са подходящи. Никога не е проблем да подмлдяваш отбора с малко по-опитни футболисти, но в крайна сметка това е едно от нещата, което аз винаги съм казвал – ние не сме се месили на нито един треньор. Когато отборът върви казват „Ние победихме“, а когато губи отбора „Ръководството да подаде оставка“, разбирате ли къде е това разминаване? Защото, в едни такива разговори, когато се задават правилни въпроси, аз отговарям така както ги разбирам нещата.

В моя живот съм имал пълната свобода винаги да си говоря каквото си искам, всеки има право да ме критикува, на никого не съм се сърдил, ето вие ми звъните и аз ви вдигам. Не се крия от журналистите. Затова всичко това донякъде го разбирам като недоволство, но трябва да се видят нещата в зародиш. Не трябва да забравяме откъде сме тръгнали, аз от колко години критикувам? Ето затова съм ги критикувал тези млади хора, които споменах в началото, че са едни млади пенсионери. Защото, при тях липсваше тази приемственост тогава, те бяха толкова високомерни, че не си говориха с техните колеги, а днес искат да бъдат ръководители без един работен ден.

– Вие смятате, че Младен Кръстаич в този момент не е повикал най-доброто, с което би могъл да разполага в националния отбор, включително Ивайло Чочев?

– Не, аз не искам да казвам, че не е извикал най-доброто, той така е преценил. Напротив, казах точно обратното, че му даваме пълна свобода и той трябва да си носи отговорността и да поеме своя ангажимент. Той каза, че каквото има най-добро в България, той го е извикал. Това за мен е достатъчно, аз му имам доверие. Ние сега с вас в момента говорим малко запалянковски. Аз се постарах да посоча някои неща, които за мен не са окей. От всички тези приказки трябва да се извлече ползата.

– Защо националният отбор се премести изцяло в Разград и не играе на националния стадион?

– Веднага ви отговарям. Защото националният стадион вече не отговаря на изискванията на УЕФА. Бяха правени достатъчно компромиси благодарение на добрите наши контакти в европейските комисии и УЕФА, това е самата истина. Най-категорично го заявявам – националният стадион „Васил Левски“ вече не отговаря на новите изисквания, даже осветлението не отговаря, както и теренът. Ако забелязахте затова ви посочих вашия материал, тъй като много ми хареса сравнението. Унгария ни води 3:0 и 2 милиарда. Ние нямаме национален стадион. Те сигурно имат 15. И искаме да се сравняваме с тях. Съвсем естествено някои ще кажат, че и Черна гора нямат, но казахме, че техните футболисти играят в силни европейски отбори.

– Унгария е инвестирала милиарди във футболната и спортна инфраструктура, реалистично ли е да очакваме подобна инвестиция от страна на нашата държава?

– Ами аз го говоря вече много време. Съжалявам, че пак споменавам себе си, но аз съм един от малкото, които и сега ви казвам, че ние нямаме чак толкова нужда от помощта на държавата, говоря като футболен деятел и собственик на база и футболен клуб и т.н. Имаме нужда от промяна в законодателството. И то не е само за футбола, а за всички спортове, както и културата. Ето една идея, която трябва да се коментира всеки ден. Аз ги говоря тия неща повече от 15 години, там хората променят законодателството си, дават възможност на хората, които искат да инвестират в спорта, и рано или късно резултатите идват. А ние се въртим в един омагьосан кръг на принципа „стани да седна“.

Нали преди две години имаше избори в парламентарната ни република. Видяхте какво стана. Футболът е едно добро алиби за всички, като стане нещо футбола…то какво имаме в държавата? Болници ли имаме като хората, водещи ли имаме като хората, детска болница ли, пътища ли имаме, летище ли имаме като хората? Мога да ги изреждам с часове тези неща, които ни липсват. Даже парламент нямаме последните години.

– Не трябва ли да се помисли за коренна промяна в начина на функциониране на детско-юношеските школи? Тъй като в повечето от тях децата сами си плащат таксите, купуват си екипировката, плащат си турнирите?

– Аз съм твърдо това да се случи. Аз съм точно потърпевш в случая и ви благодаря за въпроса. Точно съм наблюдател на този процес. Да, трябва. Точно тук е ролята на държавата. Държавата чрез, понеже съм бил кмет, чрез тях да инвестират в материалната база. Всички други спортове чакат на Министерството на спорта, едно министерство, което разполага с най-малкия бюджет в цяла Европа и цял свят сигурно – 100 милиона. И то са само за издръжка на администрация и многото спортове, които чакат малко пари. То това е проблемът. Това е съществения проблем.

Даже ние във футболно отношение трябва да благодарим на всички тези хора, като мен луди, аз съм инвестирал повече от 30 милиона лева в една база. Да благодарим на тези хора, които малко или много отделят от парите и времето си, за да получават негатив. И въпреки това не се получава. Няма как да се получи като през цялото време говорим какво правят едни що-годе държави като нас, ето Унгария, Сърбия, Австрия, Швейцария, да не говорим за Германия и Франция, които са много по-големи от нас.

– Смятате ли господин Лечков, че треньорите, които работят с подрастващото поколение имат нужната квалификация, знания и умения да развиват талантите на високо ниво?

– Зависи, ако говорим за масовия футбол, няма как да се получи, защото както сам вие казахте получават се едни задължителни суми под формите на такси, така се задоволяват един кръг от хора. Тук ще ми разрешите да отворя скобата, винаги съм го казвал, ако нямаме силни Левски, ЦСКА, Ботев Пловдив, Локо Пловдив, Лудогорец, няма как да се получат нещата. Затова е темата, че играят много чужденци. Значи самите собственици на клубовете не разчитат на българските футболисти и там се къса нишката. Няма как да се получи.

– Какво друго трябва да променим спешно в българския футбол?

– Ако разрешите ще ви върна малко във времето назад. През 2019 година с Краси Балъков бяхме разработили и бяхме в основата на една програма, която трябваше заедно с държавата, както бившия премиер Бойко Борисов бе обещал да дава пари на отборите в А група, заедно ръка за ръка да се погледне и да се направи концепция. Без държавата няма как да стане, повярвайте ми. Не е възможно такива големи бази да се правят от собственици, без значение колко са богати те. Не е реалистично, даже не е морално, както се казва. В крайна сметка всички тези милиарди, за които говорим това са нашите данъци, тези пари трябва да се насочат правилно. Това са парите на всички нас и е срамна работа, че ние нямаме национален стадион. За мен това е неразбираемо. Аз съм на 55 години вече, няма как да проява разбиране за това нещо.

– Вие сам знаете, че темата за националния отбор, особено в София, обхваща безкрайно много институции. Аз дори съм говорил с главния архитект и той казва, че имат няколко планирани терена, но от там нататък инициативата не е на столична община. Кой трябва да го иницира това нещо?

– Държавата. Споменах, че съм бил кмет два мандата, няма невъзможни неща, ако човек иска да ги постигне. Да, може би ще получи укор, някакъв негатив, но затова се връщаме пак към Орбан, който беше на мача на стадиона и се радваше. И той получава сигурно негативи, но когато нещо е построено и направено и ти след 3-5-10 години виждаш резултата, това е облекчението.

Лесно е да се каже, затова казах трябва да се събираме, ние в България в купом се раждаме да си пречим. Аз затова казвам, че ние сме една организация, която е финансово независима и нещата са подредени, а получаваме укори за това. Като сме толкова зле, защо има толкова кандидати и постоянно искат тази власт? Защото ние сме се били вкопчили, не напротив. Футболните хора излязоха много умни, имаше Конгрес и си избраха президент, на когото имат доверие. А не като при гласуването при избори – винаги пада и още пада. И винаги следващите, които уж ще дойдат ще са по-добри, а то се оказва, че са по-зли и по-лоши.

– Какъв е вашият призив към българската футболна общественост?

– За голямо съжаление, вие не сте от тези, аз ви благодаря, че ми давате думата, но след такива загуби се дава думата на всеизвестни футболисти, които са били треньори и футболисти, но тези хора, на които давате думата една стотинка от собствения си джоб не са дали за футбола. Те само благодарение на националния отбор са се издигнали.

Не разбирам кой от 24 часа възможни, 20 часа стои в интернет или Фейсбук и само коментира. Трябва да се даде възможност и на обикновените хора да си кажат мнението. Фактът, че обикновените хора още идват на мачове е голямо постижение. Призивът ми е това, което си говорихме. Ако искаме да има някакво развитие в близките години, трябва заедно с държавата да седнем, да поумуваме. Аз съм готов и с ваши колеги да коментираме, никога не съм се крил. Това ми е призивът, да бъдем малко по-търпеливи в момента, да изчакаме, друго не остава.

Значи, ако има вина, ние всички си носим конкретната вина, но всички тези неща трябва да се посочат в спокойна обстановка и със спокоен тон. Най-лесно е да се каже „подай си оставката“, защото преди две години и половина ми я поискаха, а аз бях единственият, който не си я даде. Когато е насила, не става така. Не е това начинът.

Снимка: Lap.bg