За Родриго Ернандес, по-известен като Родри, всички положителни прилагателни, статистики и твърдения вече са изчерпани само няколко дни след като докосна небето в Истанбул. Направи го със страхотна игра не само във финала срещу Интер, но и през целия сезон. Но това беше една от онези вечери, които издигат футболистите на друго ниво. Двубой, за който 26-годишният халф мечтаеше, докато растеше във Вилафранка дел Кастийо, в покрайнините на Вилянуева де ла Каняда, западно от Мадрид.
Родри живееше в този тих район с големи къщи и малко футболно игрище, което децата използваха до полунощ. Това, че са поставили вече прожектори на него, е голям напредък за тях, казва собственикът на едно от малкото заведения в това градче. Но въпреки че все още има къща там, полузащитникът на Сити живееше във Вилянуева де ла Каняда, на 10 минути път с кола. В покрайнините на това 20-хилядно градче той отиваше на училище, където се разви и във футбола.
Негов приятел си спомня, че той никога не се е уморява, и добавя, че испанецът е бил добър и в други спортове, включително тенис: „Беше отговорно момче, с добри оценки и малко срамежлив. но с изключителна техника във футбола. Открояваше се още като млад със своето лидерство“.
Любопитното е, че той винаги е бил един от най-ниските в класа си. Мигел Сарате беше треньор на страхотния екип, който Райо Махадаонда имаше, заедно с Люка Ернандес и самия Родри: „В крайна сметка не е нужно да си много умен, за да знаеш, че ще порасне, защото родителите му, неговите братя и сестри са доста високи. Но футболът просто беше вътре в него и този недостатък дори не го забелязвахме“.
В Махадаонда, само на 10 км от дома му, Родри продължи да съзрява, което му помогна да играе футбола, на който се радваме днес. Президентът на клуба Енрике Ведия признава: „Винаги сме искали да играем с топката. Няма да ви разказвам за стила на Гуардиола, защото за него са нужни много качествени футболисти. А с малки деца е трудно, но ние винаги се стремим да ги учим да държат топката и да си подават“.
След това Атлетико привлече Родри заедно с братята Ернандес (Люка и Тео). В докладите, които са обработвали в младежката академия на дюшекчиите те вече са го били описали като типа играч, който е в своята зрялост: „Халф с десен крак, който много добре чете играта и има отлично позициониране. Винаги знае къде да застане, за да открадне топката, лесно разчита и подаванията на съперника. Добър в раздаването на пасове, винаги избира най-добрия вариант за игра, управлява отбора в атака и защита, способен е да води групата с лекота, завършен, конкурентен и с характер“.
Неговата история, откакто подписа с Атлетико, за да стигне до първия отбор на Виляреал, всички сме виждали по телевизията. Когато се върна в града след първата си година в Кастейон, приятелите бяха удивени от растежа му – сега е 190 см. По това време те можеха да излязат за питие без много хора да искат снимки с него. Родри е дискретна и сдържана личност и дори няма профил в социалните мрежи.
А сега полузащитникът затвори кръга. Шампионска лига беше длъжник на испанския национал, който беше пожертван от Гуардиола за финала през 2021-ва срещу Челси. В онзи сезон Родри беше записал най-много мачове за Сити (53), но треньорът от Сан Педор го остави на пейката и не игра нито минута при загубата с 0:1 в Порто.
Две години по-късно футболът даде на халфа нова възможност. И той отбеляза най-важния гол в историята на Сити, беше коронован за МVP на финала и за №1 през сезона в турнира. Неслучайно Хорхе Валдано го описва като най-добрия полузащитник в света. Дори Гуардиола се предаде в краката му и след елиминирането на Реал на полуфиналите каза: „Всички говорят за Холанд, но без Родри нямаше да сме тук. Той е най-добрият ни полузащитник“.
Иван КОРДОВИЯ, AS, превод на в-к Тема спорт
Снимка: БГНЕС