АйзеаТомас, Стив Неш, Тим Дънкан, Дуейн Уейд, Антъни Дейвис, Пол Джордж, Деймиън Лилард. Някои от тези имена вече са в Залата на славата на НБА, а други ще се присъединят след няколко години. И въпреки че между тях има разлики по отношение на епохата, ролята и стила на игра, има един конкретен факт, който ги обединява в момента: всеки от тях е направил по-малко трипъл-дабъли в кариерата си, отколкото Никола Йокич само през месец януари. Осем, в четиринадесет изиграни мача. И ако статистиката, макар и впечатляваща, оставя малко време за сравнения, поради еволюцията на играта и сравнението между различните играчи в различните епохи, то спектакълът, който сърбинът разиграва тази година, поставя сезона му сред най-добрите, изиграни някога на индивидуално ниво. Защото, да, има нестандартни статистики и трипъл-дабъли, но също така и невиждани подавания, пасове по целия терен и невъзможни кошове, всички те подправени с ефективност и тотален контрол над играта, които малко други в историята са показали, че притежават. Свидетелство за величието на един уникален играч, който продължава да обновява - по свой начин - книгата на рекордите.
Нека започнем с цифрите. На 4 февруари 2025 г. Йокич е избран за играч на месеца в Западната конференция. Награда, която сърбинът получава за осми път в кариерата си: няма никой като него, в историята на Нъгетс. А наградата идва в края на един месец - този на януари, в който Жокера изведе отбора си до четвъртото място в Западната конференция и го направи с изпълнения, за които прилагателното невероятен е омаловажаващо. Както вече стана дума, в четиринадесетте изиграни мача сърбинът завърши осем от тях с трипъл-дабъл, като постигна средно по 27 точки, 12,8 борби и 11,4 асистенции. И всичко това, докато играеше по 34,8 минути на мач. Почти налудничави цифри, като се има предвид, че в три от тези мачове Йокич не е излизал на терена през четвъртата четвърт.
Всъщност между 17 и 21 януари Нъгетс се изправиха и победиха Маями, Орландо и Филаделфия: в тези три мача Йокич постигна трипъл-дабъл за около половин час игра, като почиваше в последния период, докато съотборниците му се справяха с резултата. В първия мач за месеца, срещу Хоукс, той се доближи на една асистенция от трипъл-дабъл през първото полувреме. На всичкото отгоре срещу Сакраменто той постигна четвъртия си пореден трипъл-дабъл. 35 точки, 22 борби и 17 асистенции: показатели, които никой досега не е постигал, след точния изстрел от под собствения му кош със сирената на третата четвърт. Хвърляне на топката със същото спокойствие, с което ученик смачква лист хартия и го хвърля в кошчето. След това коментира след мача: "Знаех, че ще влезе". Просто, нали?
Свеждането на Йокич до студени цифрови анализи не описва влиянието му на терена, но след като измина първата половина на сезона, е уместно да започнем да обмисляме, че представянето му може да му спечели специално място в книгите за рекорди на лигата. Всъщност след 44 изиграни мача сърбинът се подвизава с 29,5 точки, 12,9 борби и 10,3 асистенции. Средно трипъл-дабъл. В историята на НБА само двамата играчи преди него във вечната класация на тази статистика, а именно Оскар Робъртсън (през сезон 1961/62 г.) и съотборникът му Ръсел Уестбрук, който постига това постижение в четири различни години (2017, 2018, 2019 и 2021 г.), са успявали да приключат сезона по този начин. Но цифрата, която може би е най-впечатляваща от всички, е тази, която описва ефективността му на терена. В момента Йокич е третият най-добър реализатор в лигата, като същевременно е десети по брой на стрелбите на мач: 19,6, реализирани с 57% от полето и невероятните 46% от тройката. За да съберем всичко това, той държи средни показатели, подобни на тези на Шакил О'Нийл за най-добрия му сезон по отношение на точките и борбите, на Стив Неш по отношение на асистенциите, на Стеф Къри по отношение на процента на успеваемост за три точки. Единствено Шай Гилджъс-Александър, който гледа отвисоко на Запада, може да се окаже препятствието, което го дели от четвъртия МВП в кариерата му.
През ноември, след само десет мача, една невероятна статистика показа как Денвър има най-добрия рейтинг в нападение в историята на НБА с Йокич на терена (127,9) и най-лошия (88,29) в минутите, когато сърбинът почива на пейката. Къде тогава могат да отиде неговия Нъгетс? Няма да е лесно да повторят невероятната серия, която ги изведе до титлата през 2023 г., като се има предвид значителното подобрение на конкуренцията и в двете конференции, но с Йокич като него никоя цел не може да изглежда невъзможна.
Наближавайки 30-годишна възраст, всъщност Жокера изглежда е достигнал състояние на пълно превъзходство. Начинът, по който той контролира играта и направлява атаката, има много малко равни на себе си и прави напълно актуален начина, по който Джеймс Хардън описа себе си при пристигането си в Клипърс: "Аз не съм системен играч, аз съм система." В Денвър всичко минава през ръцете на Йокич и всичките му съотборници знаят как да се движат в зависимост от това къде и как Никола получава топката.
Гордън е феноменален в пресирането към коша, когато сърбинът е на пост, Портър Джуниър - в тичането веднага щом хване отклонена топка, защото знае, че може да дойде пас по целия терен; играта на двама с Мъри - плейофната версия на Мъри - остава една от най-опасните наоколо и дори Уестбрук променя играта си, адаптирайки се към тежестта, упражнявана от Жокера. Всичко се върти около него, който води отбора по точки, борби, асистенции и дори по откраднати топки. Защото, както каза треньорът Малоун, когато имаш "исторически" играч като Йокич, чиито цифри носят победи, се адаптираш към това, което той прави. Естествеността и непринудеността, с които играе баскетбол, са същите, с които Винсент Вега танцува туист. В неговия ритъм, на пръв поглед без усилие, но магнетичен и неповторим в очите на зрителя.