Левски спира да ухажва топката

Едни 90 минути не са достатъчни за някакви оценки, но все пак, ако не гледаме назад, защото във футбола има днес и утре, можем да теглим не черта, но мъничка чертичка можем да си позволим. Левски няма как да избяга от критиките относно генералното си развитие. Което вече се счита за новото синьо нормално и понеже мнозинството от синята маса изглежда задълго пречупено, трябва да продължим да анализираме сините без вероятно вече дразнещите препратки към предпоследния треньор. При когото бе различно, но пък няма как да върнем времето и да му променим решението, нито и да променим отношението на клуба и спонсора към него.

Както каза Кубрат Пулев – продължаваме напред в стила на ежедневните проблеми, селекцийката, подготовката, контролките и лятното презареждане. Положението е такова, каквото е, и на дневен ред имаме прилична доза ентусиазъм относно новия треньор, както и свежи попълнения, къде от четвърта, къде от втора, къде от първа дивизия. С тези пари и с тези кадри – това е положението. По-голям бюджет и други кадри на този етап няма. А и вечният враг с многото пари, без дълговете, с новите млади и надъхани кадри не е цъфнал и вързал и също не си дава зор. Така че Левски може да използва прожекторите към съперника и взискателната аудитория там, да действа вече официално от втора позиция, нещо като лек нападател в класирането.

И все пак на дневен ред е знак плюс, защото откъдето и да го погледнем, всеки нов треньор заслужава 100 дни, този период е като неписан закон в политиката.

Да започнем с лошите новини. Много бързо треньорът зачеркна любимата си схема с двама централни защитници и двама бекове, а не с трима в линия и двама халф-бекове. Интересно е как така Станислав Генчев реши, че има изпълнители за нелюбимата си постройка, а няма за любимата си. Доста сериозна промяна е това и трансформацията ще стане трудно, още повече че част от футболистите на Левски имат лоша тактическа школовка и Генчев ще си поокъса нервите да обяснява първо на теория, а след това и със стотици упражнения на тренировка какво се иска от всеки от десетте полеви играчи. Тези премествания няма да минат безболезнено дори и за самите футболисти. Марин Петков например от флангови играч по щатно-длъжностна характеристика вече е вътрешен халф. А лошото е, че там няма да има постоянни партньори. Така наричаният от българските треньори процес на напасване ще е продължителен и със сигурност на приливи и отливи.

Към лошите новини прибавяме и привличането на хърватския вратар. Дано Левски да са случили и да са попаднали на новия Стипе Плетикоса, Даниел Субашич или поне Динко Хоркаш, все пак хърватите вадят добри вратари и един ден Матей Маркович може да стане любимец на синята публика и да донесе милион евро в касата на „Герена“. Затова е добре да не бързаме да задраскваме тази сделка. Но все пак – нямаше ли свободни български вратари? Отговорът е: имаше. Но ще следим с интерес вратарския казус, защото, ако хърватинът ще е резерва, не е окей. Но ако Пламен Андреев, от когото могат да се изкарат пари, не е титуляр, също не е окей.

И да припомним, че тази пролет срещу ЦСКА пази неспоменатият досега в тези редове Андонов. Както се казва – работи се на парче и се мисли мач за мач. Коректно е обаче да се каже – работеше се. Сега трябва да оставим треньора на вратарите Данчо Господинов да си върши работата и след време пак да се върнем на темата. При Станислав Генчев може пък вече да не е така и да не се работи на парче. Но в крайна сметка музиката се плаща не от него.

Едни 90 минути със свеж футбол и не на последно място голям резултат винаги могат да напомпат самочувствието на клуба, на отбора, на треньора, на публиката. И точно сега, след 5:0 над Септември стартира абонаментната кампания с цени от категорията разумни и достъпни. Защото последния сезон бяха необмислено високи, особено пролетната сесия, и публиката бе сърдита. Сега пък няма европейски мачове, но публиката е готова да подкрепи Станислав Генчев и екипа му, още повече че показването на „Герена“ срещу Септември мина много добре. Ясно е, че е твърде рано за изводи и заключения, но вече имаме първи положителни импулси от играта на Левски. Връщаме лентата леко назад и припомняме първо, че Николай Костов просто не можеше да обясни какъв футбол се опитва да наложи, или ако цялата му идея нямаше име, поне да бе казал на разбираем език какво ние трябва да видим. Сега Генчев бързо задраска сложната терминология с разместването на линията и ротацията на играчите от предшественика си и я замени с достъпното и смляно – искаме с 6 паса да сме на гол удар.

Тоест топката да не се ухажва, да не се мачка, да не й се прави вятър, а максимално просто и бързо да се изнесе в последната третина на терена, където вече да се завърши атаката. Колко просто звучи и лесно изглежда, нали?! Срещу Септември, колкото и относително да е всичко в подобни мачове, имаше наченки на опростена игра. Бяха изрязани моментите с отегчителните подавания, които в много случаи са чиста проба безидейност и дори прехвърляне на отговорност към другарчето, което все ще измисли нещо, и бяха заменени с конкретика. Целта на Станислав Генчев обаче е да миксира това с онова. Няма как винаги на 6-ия пас да има голова ситуация, ще трябва да се мисли и за зациклящите моменти. Всеки нов стил не само на Левски, а на всеки обновяващ се отбор бързо бива разгадан и му се намира противодействие. И още утре с Черно море ще видим това. Срещу научен отбор ще е трудно да се играе така, както бе срещу Септември. И Станислав Генчев трябва да е готов и за критики от рода на – ама сега защо не стана като миналия път.

Материал на "Тема спорт"