На два пъти в последните няколко дни европейският клубен шампион Барселона губи точки по доста шокиращ начин.

В края на миналата седмица момчетата на Хосеп Гуардиола поведоха с 2:0 като гост на Реал Сосиедад, но се стигна до равенство. Във вторник вечерта каталунците пропиляха победата, след като Милан ги наказа в добавеното време на мача.

Допуснатите от Барса голове в първата и в последната минута срещу Милан могат да се тълкуват като липса на късмет, но като че ли тук става дума най-вече за нарушена концентрация, наситеност от успехи и... манталитет.

В целия двубой във вторник Милан имаше едва 5 удара, срещу 14 за Барса, като испанският колос притежаваше топката в 70% от игровото време, но футболът в крайна сметка не е танц, а игра на голове.

Милан за пореден път показа своята убийствена ефективност, този отбор е една от емблемите на евротурнирите. За разлика от Барса. Въпреки успехите на клуба през последните години, преди 17-ти май 2006 година "блаугранас" бяха един най-обикновен отбор, изповядващ атрактивен стил на игра, а във витрината на тима се открояваше само една титла на Европа.

Липсата на достатъчно голяма агресия, твърдост и глад за успехи през годините оставяше Барса зад борда на великите отбори, на тези, които вместо да играят красиво, просто прибираха трофеите.

Въпреки трите титли на Европа в последните 6 сезона, Барселона не може да избяга от манталитета на красивия губещ, на романтичния гладиатор, който размазва своя опонент, поваля го и когато всеки очаква забиването на кинжала, Барса протяга ръка към своя противник и после най-ритуално си прави харакири.

При цялото ми уважение към Стяуа, този румънски отбор никога нямаше да спечели финал във вече бившия турнир КЕШ пред над 70 000 испанци, ако срещу него беше Реал Мадрид. Кошмарът от Севиля винаги ще преследва Барса, защото провалът срещу румънците е като визитната картичка на каталунския тим.

Притежанието на топката, вълшебните пасове и приятният за наблюдаване от безпристрастния зрител стил на игра имат смисъл само ако се материализират с победи. А именно този последен момент убягва много често в историята на Барселона, когато стане въпрос за големи мачове, срещу големи отбори. Срещу такива, които са готови да отправят три удара през целия мач, но да спечелят нещо от него.

Във футбола, като във всеки друг спорт, факторът случайност винаги може да реши отделна ситуация, мач или цял турнир, но късметът и случайността нямат думата когато стане дума за историята. А тя е категорична: в исторически план Барса не е турнирен боец. Турнирен участник - да, но не и боец.

Без значение кои са изпълнителите на терена и кой ръководи отбора, Барса рядко играе за задължителна победа. Целта винаги е красивата победа, а в турнир с "акули" като Шампионската лига това е много грешно избран приоритет. И ако през последните години планът на Барса успява, то силно се съмнявам, че и занапред ще е така при тази нагласа на футболистите.

В момента отборът на Барселона е като една група художници, които рисуват изящни картини, но голяма част от хората на изкуството имат навика да живеят в паралелна реалност и да пропускат съществени моменти от случващото се тук и сега, което не веднъж води и да зацапване на шедьовъра.

Точно това се получи на стадион "Ноу Камп" във вторник, когато испанският тим плю на целия си труд в продължението на мача. И докато Милан за пореден път демонстрира характер, заради който цели 7 пъти покорява европейския връх, то Барса потвърди, че поколенията може и да се сменят, но манталитетът на един клуб трудно може да се изкорени от основи.

Общото между завеяните гениални художници и лишените от инстинкта на убиец величествени гладиатори е, че те оставят ярка диря в историята, която обаче винаги има драматичен привкус. А той е много добре познат на всички привърженици на Барселона.


Друми Георгиев, Gol.bg