Историята на Фернандо Мориентес е една от преломните точки между романтичния и модерния футбол. Трикратен шампион с Реал в Шампионската лига, той е изместен през 2002 г. в полза на феномена Роналдо - един от първите галактически удари на Флорентино Перес. Говори се, че съотборниците му не са го приели добре и в спор с клуба са напуснали партито за Суперкупата на Европа, която току-що са спечелили срещу Фейеноорд.

След като преживя невъзможното съжителство с бразилеца, Мориентес избра Монако, за да си отмъсти: два гола в първия четвъртфинал в Шампионската лига и елиминиране на Реал Мадрид. След това кратко завръщане и още едно сбогуване, този път окончателно: Ливърпул, Валенсия, Марсилия с много голове в куфара си и спечелени купи из Европа.

Много от тях се открояват на рафтовете в мадридския му кабинет в компанията на много топки - сувенири за повече от 200-те гола, отбелязани в кариерата му - и пясъчен часовник, перфектната черта на връзката между славното минало и бъдещето, което тепърва ще се пише. Вестник "Гадзета дело спорт" направи интервю с него преди реваншите от Шампионската лига.

- Фернандо, какви са чувствата след първите мачове от четвъртфиналите?

- Това е впечатляваща Шампионска лига, с толкова много резултати, които, честно казано, не очаквах.

- Преди всичко вероятното отпадане на Реал Мадрид. Възможен ли е обрат?

- Да кажем, че е почти невъзможна мисия. Малко пъти в историята на Шампионската лига се е случвало да обърнеш поражение с 0:3 в първия мач, но също така е вярно, че ако има отбор, който може да го направи, това е Реал: през последните години тимът на Анчелоти си спечели такъв респект от съперниците, че дори Арсенал няма да излезе спокойно на терена на "Бернабеу".

- Това е прочутият ефект "Бернабеу"...

- Да, това е почти като магия. Особено през последните години, защото когато започнах там, ситуацията беше съвсем различна: Реал не беше печелил Шампионската лига от 32 години и бяхме обсебени от идеята да вдигнем първата "цветна" купа в историята на клуба. После спечелихме три за пет години...

- Какво щеше да се случи в Испания, ако Реал и Барселона играеха един срещу друг на финала на Шампионската лига?

- Това би било нещо грандиозно не само за испанския футбол, но и за цялата страна. Въпреки че, както казах, изглежда трудно. Бихме могли обаче да се насладим на Ел Класико във финала на Копа дел Рей.

- Кой ви е впечатлил най-много през този сезон на Шампионската лига?

- Днес е лесно да се отговори с трите големи фаворита: Барселона, ПСЖ и Интер. Това са три много силни отбора, но нерадзурите имат нещо, което ги отличава от другите два: защитават се много добре, допуснали са само три гола и победата в Мюнхен може да се окаже повратна точка, също и от психологическа гледна точка.

- Колко от Симоне Индзаги има в европейското пътешествие на нерадзурите?

- Бих казал, че много. Той е треньор с ясни идеи: изградил е практически перфектна защитна фаза, а в предни позиции разчита на таланта на Тюрам и Лаутаро, които са опустошителни на скорост. Неговата голяма заслуга е, че е създал сплотена група, в която всеки дава и душата си за каузата. Има и още нещо, което ме свързва с него...

- Какво е то?

- Все още имам една негова фланелка на Лацио, която си разменихме след мача от Шампионската лига през 2001 г. (Мориентес играеше за Реал и вкара гол при победата на испанците с 3:2, бел. ред.) Тя е част от моята колекция.

- Тя може да се превърне в историческа реликва, ако...

- Ако Индзаги и неговият отбор Интер успеят да спечелят требъл. Цел, която е на една ръка разстояние, тъй като в Италия имат много добри шансове да стигнат до края както в първенството, така и в турнира за купата. Често печелиш със защитата си, а освен това имаш Лаутаро и Тюрам, двама от най-силните нападатели в Европа.

- Чудесен тандем. Малко като навремето между теб и Раул. Заедно спечелихте 13 трофея...

- Винаги сме били много близки приятели, както на терена, така и извън него. Все още се виждаме и чуваме със семействата си. Не е лесно да се сприятелиш с човек, който играе на същата позиция като теб, но ние с него сме напълно различни хора и в това е тайната на нашите отношения. На терена сякаш вече знаехме следващия ход на другия. Почти перфектно разбирателство. Нещо като Лаутаро и Тюрам.

- Стара статия във вестник "Гадзета дело спорт" от 1998 г. гласи: "Мориентес е цел на Рома". Бихте ли искали да играете с Тоти?

- Бих казал, че да (смее се, бел. ред.). Щеше да е специално да играя с Франческо, но и с Монтела: че Рома е топ отбор. И така или иначе потвърждавам, че от вас не може да се скрие нищо: бях наистина близко до трансфер при джалоросите в онези години.

- А след това?

- Правилните обстоятелства просто не се появиха. Капело настояваше да ме привлече в Рома и аз дори бях попитал моя приятел Панучи какъв е животът в столицата.

- Вместо това останахте в Мадрид и през 2002 г. пристига феноменът Роналдо.

- Един луд играч. Не мога да кажа, че го познавах много като човек, защото на практика само се засякохме: след няколко месеца избрах да отида в Монако, където намерих страхотен треньор като Дешан и стигнахме до финала на Шампионската лига.

- Неотдавна бразилецът разказа за някои партита в мадридските нощи... Вие бяхте ли там?

- Никога. Бяхме съотборници, уважавахме се, но почти никога не сме излизали извън терена. Ние от старата гвардия никога не сме ходили на тези партита.

- В днешния футбол кой е нападателят, който ви харесва най-много?

- Най-съвършеният определено е Мбапе, но също така обичам Гьокереш и Хари Кейн. Две машини за голове.

- А най-трудният защитник, срещу когото се играе?

- Мога да изброя толкова много, играл съм с и срещу най-добрите, но ако трябва да посоча един, винаги казвам Фабиан Аяла: бърз, силен, интуитивен. Непобедим.