Мениджърът Юрген Клоп (49 г.) е човекът оркестър в Ливърпул. Той управлява клуба от офиса си на клубната база "Мелууд". От стените го гледат портретите на легендарните му колеги Бил Шенкли и Боб Пейсли, а от прозореца се открива панорама към всички тренировъчни игрища.

Личи си, че Клопо е попаднал на точното място. И може би точно затова никак не се притеснява от конкуренцията на Гуардиола (Манчестър С), Моуриньо (Манчестър Юн) и др.

- Хер Клоп, тези дни продължихте договора си с Ливърпул до лятото на 2022 г. Истинска любов ли е това, както беше с Борусия Д?
- Очевидно! Но не мислете, че съм ходил при висшестоящите и съм им казал: "Какво ще кажете да ми продължите договора с още 6 г.?" Те дойдоха при мен, аз бях малко изненадан. След това се запитах: Какво искам още от живота? Отговорът беше категоричен: най-голямото ми желание е да остана там, където съм в момента. През годините се видя, че съм всичко друго, но не и пожарникар (б.р., такъв, който отива да спасява положението в някой клуб). Аз обичам да развивам нещата, харесва ми да подобрявам структурите, в идеалния случай чрез консенсус. А Ливърпул се нуждае точно това. Така че се събрахме!

- В официалното съобщение на американските собственици от Fenway Sports Group беше обявено, че сте мениджърски талант от световна класа.
- Да, формулировката им беше наистина мила. Честно казано, "мениджърски талант от световна класа" не е точно това, което мисля, когато сутрин се погледна в огледалото
Но в името на това, което възнамеряваме да правим с този клуб, и за това, което се случва около него, смятам, че има смисъл да продължим работата си в дългосрочен план и да дадем ясен знак.

- Как приемате факта, че шефовете ви не са в Майнц или Дортмунд, а чак в Бостън, на отсрещния бряг на Атлантическия океан?
- Това нещо удължава работния ми ден заради часовата разлика. Когато президентът на Fenway Sports Group Майк Гордън се събуди, аз по принцип вече съм приключил с работния ден (смее се). Човек трябва да свикне с подобна структура, тя си има своя чар, но трябва да помислиш малко. Сега вече не мога, както преди в Борусия Д, да играя карти с Аки Вацке и Михаел Цорк, а говоря по-дълго по телефона, понякога до 00,30 ч. Но точно затова се стигна до продължаването на договора ми в Ливърпул - собствениците са далеч, а структурата на място се нуждае от стабилност на място. Такива неща не се срещат често в днешно време.

- Британските медии и феновете смятат, че ще започнете нова ера, подобна на тези от 60-те и 70-те г. с легендарните треньори Бил Шенкли и Боб Пейсли.
- Това е луда работа! Англичаните са специални хора. Те наистина никога не забравят подобни легенди. Не съм убеден, че много фенове на Борусия Д в момента знаят кой е бил треньор на отбора при първата му победа в европейските турнири през 1966 г.

- Това е Вили "Фишкен" Мултхауп.
- Да, но много хора не го знаят. А и в Дортмунд не съм видял кой знае колко негови паметници. Преди дни играхме контрола с Транмиър, който вече е в пета дивизия. И когато влизахме на стадиона, видях една огромна статуя. Питах: Кой е това? Нашият треньор на вратарите, който е играл там преди, ми каза: "Това е Джон Кинг, който е спасявал Транмиър от изпадане!" Тогава си помислих:
Много е яко треньор да получи паметник само защото е спасил отбора си от изпадане

- Досега купихте само вратаря Лорис Кариус (Майнц) и нападателя Садио Мане (Саутхемптън), скромничко на фона на клубовете от Манчестър. Друга ли е философията на Ливърпул?
- Ние не сме от тези, които поглеждат към цените и казват: от 50 млн. нагоре става! Ние гледам да купуваме това, от което имаме нужда. Взимаме играчи, които наистина искат да са при нас. Когато видим, че някой не държи да дойде особено, не се борим дълго за него. Клубът е сред най-големите в света и който не вижда нещата така, няма място сред нас. За всеки добър играч има две възможности. Или отиваш в най-добрия отбор в момента и си част от вълната, или пък отиваш в голям клуб като Ливърпул и си казваш - сега ще направя нещо специално. Ако играчите знаят какво се случва при нас и какво искат да постигнат, ще дотичат при нас. Всеки, който направи един добър мач за нас, след това ще се радва до живот на ядене без пари. Градът подхожда невероятно към бившите играчи. Но това е свързано и с факта, че нещата не са се получавали в последно време. Затова и хората тук са алчни за трофеи.

- Може ли Ливърпул веднага да започне да се противопоставя на най-добрите клубове от Висшата лига - Лестър, Арсенал, Тотнъм, Сити и Юнайтед?
- Ще бъде тежко, но тези отбори не са недостижими. От друга страна обаче, Висшата лига е най-трудното място за класиране в топ 4. В Испания спорят най-много 5 отбора, в Германия са 7. А в Англия са много повече. Брутално е. Във Висшата лига конкуренцията е хищническа.

- Това ли прави първенство толкова интересно за големите треньори като Гуардиола, Моуриньо, Конте и вас? Гуардиола каза наскоро, че вашето присъствие ще му помогне да стане още по-добър.
- Пак да заповяда!

- Кажете ни с ръка на сърцето - колко привлекателно е всъщност да се мерите с най-реномираните ви колеги?
- Много е яко. Но на тази тема можем да говорим и хиляда пъти. Когато чуя всичките имена, нямам непреодолимото усещане, че на моето име мястото му е точно там. Знам, че то вече е поставено там, но не е като да си повтарям: Гуардиола, Моуриньо... Клоп! Иначе пак казвам - яко е, че всички са в Англия. Испанските и португалските журналисти вече дебнат от засада в Манчестър. Преди това те бяха в Мадрид, Барселона, Милано и Мюнхен, а сега са на Острова и документират притегателната сила на Висшата лига. Факт е обаче, че на всички нас ни предстои много работа. Когато трябва да играеш в 3-4 турнира, треньорството става по-трудна задача. Но въпреки това аз имам огромно желание за работа.

- Липсва ли ви нещо в Англия?
- Не, точно обратното. В Ливърпул ми идват повече приятели на гости, отколкото идваха в Дортмунд. Явно обичат повече да пътуват в чужбина. Чувстваме се много добре, въпреки че обичаме да сме и в Германия. В Ливърпул обаче нищо не ни липсва.

Оливер Мюлер