свързани статии

Любомир Генчев е син на първия българин играл във Висшата лига на Англия – Бончо Генчев. Сега Любо живее в Лондон, работи по стратегия за изграждане на собствен бизнес и е футболист в „Чъртси Таун”. С този тим Любо игра финал на „Уембли” през миналата година срещу „Крей Вали” за трофея ФА Вейс. Това е втората по важност купа на аматьорските клубове в Англия. „Чъртси” спечели трофея след победа с 3:1. Пред „България Днес” Любо Генчев разказва за живота в родината на футбола по време на коронавирус.

- Здравей, Любо, ти си в Лондон в момент, когато Англия живее без футбол заради пандемията от коронавирус. Какво означава за хората в Родината на футбола да останат без спорта, в който са влюбени милиони?
- Животът без футбол е един голям стрес. Хората в Англия използват спорта, за да се разтоварят от напрежението, натрупано през седмицата. Стотици хиляди са тези които играят футбол, дори и само на аматьорски начала. Още повече са феновете, които гледат мачове по стадионите и по пъбовете с приятели. Всичко това сега е спряно заради епидемията от коронавирус. И хората почват да откачат, казано на шега. Мнозинството от англичаните вече трудно издържат начина на живот, наложен им от мерките за сигурност. Страдат жестоко без любимия си футбол.

- Какво се случва с отбора, в който ти играеш, „Чъртси Таун”?
- Клубът е в състояние на застой, както и цяла Англия. При нас моментът се използва, за да се оправи терена. Наложи се да играем два мача в големи бури и тревата беше съсипана. Сега момчетата продължават да си тренират вкъщи. Правят се видеоконферентни връзки и тренираме заедно.

- Преди година играхте финал на „Уембли”, как това се отрази на отношението на отбора?
- След онзи незабравим ден, в който стъпхиме на „Уембли” и усетихме магията на това място, ние се обединихме още повече като отбор. Повечето от нас останахме в тима, което е много важно. Това е начинът да надграждаме и да ставаме все по-добри. И аз, и други футболисти от „Чъртси” имахме оферти от други отбори, но решихме да останем. Вярваме, че сме на прав път. Ако първенството не беше прекратено, имахме всички шансове да играем бараж за по-горна дивизия. А ние сме много силни в мачовете, които трябва да се спечелят на всяка цена.

- Как Футболната асоциация подпомага по-малките клубове като вашия?
- Това е въпрос, който вероятно, тепърва ще бъде решаван. При нас сумите, които се отделят за заплати не са досатъчни, за да може човек да се издържа само от тях.

- Но все пак няма как един клуб да съществува без финансови средства. Какви са в момента мерките срещу пандемията от коронавирус в Англия и конкретно в Лондон?
- В Англия мерките са по-меки в сравнение с тези в България. Подържам всекидневна връзка с близките си в родината и те ми разказват за ситуацията в страната. Докато водим този говорим, аз се разхождам в една горичка, която се намира на пет минути от дома ми. Това е начин да се избяга от този затвор, създаден от пандемията. В Англия хората излизат, спортуват и това им помага да се справят с изолацията.

- Как държавата помага на хората, които остават без работа, на бизнеса?
- Много хора сега не могат да ходят на работа. Но държавата поема 80 на сто от заплатите на тези, които получават до 2500 лири и не могат да упражняват професията си. Мисля, че в края на месец май ще има повече яснота по всички въпроси, касаещи кризата с коронавирус.

- Връщайки се на футболна вълна, основният въпрос на Острова е трябва ли „Ливърпул” да бъде коронован за шампион дори и без да се доиграе шампионата. Какво е преобладаващото мнение?
- Като фен на „Манчестър Юнайтед” , смятам, че задължително трябва да се прекрати шампионата (смее се). И „Ливърпул” да не стане шампион! Това, разбира се е шега. Сега сериозно – смятам, че няма да е честно „Ливърпул” да не стане шампион. Аз лично не виждам какъв е проблемът футболният сезон да се доиграе. Дори и без публика на трибуните.

- Ти самият как се справяш със ситуацията около коронавирус?
- Опитвам се всеки ден да излизам навън, да бъда във форма. Вкъщи гледам филми, подържам връзка с приятели и семейство. Чета книги. Старая се да разнообразявам ежедневието си по всякакъв начин. Научих се дори да готвя и се опитвам да се храня здравословно. Имам големи мечти и това е много важно за мен.

- Имаш ли намерение в бъдеще да се върнеш в България, или животът в Англия повече ти допада?
- Животът в Англия е много подреден. Можеш отлично да наредиш дневния си режим, но разстоянията в Лондон са големи и това отнема от свободното време. Във Велико Търново, например, всичко ми е на пет минути от мястото, където живе. Това е голямо предимство. Работя върху идея за създаването на собствен бизнес. Това е тема, по която ще мога да говоря по подробно в близко бъдеще. Сега живея на място, намиращо се на „ръба” на Лондон. Тук хората са много добри и приветливи, за разлика от тези в мегаполиса.

- Какво трябва да се промени в нашата страна, за да поискат повече млади хора да се върнат в родината и да приложат наученото от живота в чужбина?
- Много обичам България, имаме си всичко в нашата страна. Пътувал съм много в Европа, но ние разполагаме с всичко, за което човек може да мечтае. А на всичко отгоре и храната ни е по-хубава. Ако хората, които управляват държавата, ни водят в правилната посока, много българи ще се завърнат. Основното е да има достатъчно възможности човек да печели достатъчно пари с честен труд.