Новият сезон в европейския клубен футбол започва с надежди. Надежди за разнообразие. Въпреки това в главната роля влизат добре познати герои. През последното десетилетие футболните фенове свикнаха да виждат едни и същи клубове на върха, като всеки пробив на тенденцията е свежа промяна с краткотраен срок. Като проблясъкът на "Лестър" във Висшата лига.

В много европейски първенства се настаниха клубове-хегемони с усещането, че доминацията им ще продължи още дълго. От една страна, тези отбори са пример за успешен бизнес модел, но от друга - задушават първенствата, с което се увеличава дистанцията между големите и малките тимове.

Най-големият пример за доминация е от Беларус, където БАТЕ (Борисов) е в серия от 12 поредни шампионски титли. Клубът, който е собственост на местната компания за производство на електрооборудване за автомобили и трактори, няма конкуренция на местно ниво.

Впечатление правят седемте поредни титли на "Селтик" в Шотландия и на "Ювентус" в Италия, като с привличането на португалската звезда Кристиано Роналдо "бианконерите" гледат уверено към продължаване на превъзходството си. Българският шампион "Лудогорец" също е на кота седем, като претендентите ЦСКА и "Левски" досега не намериха начин да се противопоставят на клуба от "Разград".

"Байерн" изглежда непоклатим с шест сребърни салатиери в Германия, докато притежаваният от концерна за енергийни напитки "Ред бул" - "Залцбург", се наложи в Австрия с пет поредни титли.

В някои държави тенденцията беше нарушена единствено при непредвидени обстоятелства или с появата на богат инвеститор в конкурентен клуб. ПСЖ беше свален от трона за една година от "Монако", но се върна на върха. В Гърция "Олимпиакос" спечели седем поредни титли, преди АЕК да прекъсне серията през миналия сезон заради сътресенията в гръцкия футбол и отнемането на точки на няколко отбора.

В Хърватия "Динамо" (Загреб) отказваше конкуренцията 11 поредни години до 2017 г., когато "Риека" наруши за малко статуквото благодарение на инвестициите на италианския бизнесмен Габриеле Волпи. В Швейцария серията на дежурният участник в Шампионската лига "Базел" спря на осем титли, след като "Йънг бойс" стъпи изненадващо на върха.

Наличието на хегемон може да бъде пагубно за развитието за по-малките първенства при положение, че 38 от 55-те футболни асоциации получават едно място в квалификациите за големите пари в Шампионската лига.

За някои клубове европейските мачове са спасителен пристан заради допълнителните приходи, които носят. Повечето от тези отбори вероятно ще отпаднат рано в квалификациите, но тези, които стигнат групите, ще усетят финансовата инжекция.

Всеки отбор в групите на Шампионската лига ще получи 15.25 милиона евро, като след това равенствата носят по 900 хиляди евро, а победите - по 2.7 милиона. Парите в Лига Европа са далеч по-малко от тези в Шампионската лига - 2.92 милиона евро за влизане в групите. Във втория по сила турнир равенството в групите се възнаграждава със 190 хиляди евро, а победата с 570 хиляди.

Според проучване на "Ню йорк таймс" през февруари "Олимпиакос" е заработил 108 милиона евро от участието си в Шампионската лига за последните пет сезона. За същия период "Базел" е получил 58 милиона евро, "Динамо" (Загреб) е прибрал 47.5 милиона, а представянето на БАТЕ му е осигурило 43 милиона.

Тези суми са огромни спрямо бюджетите и трансферните суми, които се дават в тези първенства. Шампионите използват средствата, за да подсилят съставите си, след което печелят отново титлата и така цикълът се повтаря. Картина, която е ясно очертана и в България с примера "Лудогорец".

Хегемоните печелят също от големия дял, който имат в телевизионните права, като често заемат централно място в ефира на местните телевизии. Към доминацията на пазара на тези клубове може да бъде прибавено и по-голямото желание на спонсорите да се обвържат с най-добрите, които са отлично поле за реклама на местно и европейско ниво.

В някои държави промяната на формата е част от плановете на местната футболна федерация да направи първенството по-интересно, като идеята е до последно всеки отбор да има за какво да се бори. Така в Белгия, Австрия и България беше въведена схема, при която след изиграването на всички двубои помежду си, тимовете се разделят на две групи спрямо класирането си.

По този начин клубовете играят с подобни по сила съперници, като най-добрите се борят за титлата. Отборите в долната група се борят да не изпаднат, като голямата награда е участие във плейоф за Лига Европа срещу някой от първите в класирането.

В повечето случаи обаче форматът не даде желания резултат, като донесе повече куриозни ситуации, отколкото да промени статуквото. Пресен е примерът с "Витоша" (Бистрица), който използва включването на плейофи и се спаси, въпреки че имаше само една победа в редовния сезон.

"Реформи. Не, те трябва да измислят нещо друго. Другите просто трябва да станат по-силни", казва бившият треньор на германския хегемон "Байерн" Юп Хайнкес.

Доминацията на определени футболни отбор вече не е само на местно ниво. Най-осезаемо е надмощието, което има "Реал" (Мадрид) в Шампионската лига. През май испанският клуб спечели турнира за трети пореден път и за четвърти в последните пет години.

В последните години дупката между големите и малките клубове се увеличава, като президентът на УЕФА Александър Чеферин неколкократно предупреди за това. Засега обаче няма изглед нещо да се промени, а новите правила в евротурнирите могат да способстват за задълбочаването на разликата.


Материал на "Дневник"