Изцедих всяка капка, тялото ми каза "Стига"

„Интимен момент“, нарича го той. Късно в една неделна вечер Андрес Иниеста седеше сам в средата на най-големия стадион в Европа. Всичко бе потънало в тишина, мрежите бяха сгънати, лампите изключени, а всички бяха изчезнали. Но той остана, беше бос, за да усети тревата. „Беше прекрасен момент между мен и терена. Просто исках да се сбогувам с моя дом. Всеки ъгъл на „Ноу Камп“ носи спомен. Беше емоционално, мощно и брутално“, казва той. След 22 години, 16 в първия отбор, Андрес напусна Барселона и Испания.

Докато седеше на тревата, Иниеста бе връхлетян от спомени и носталгия. „Бях го решил преди известно време, знаех, че краят наближава“, категоричен е той. И все пак имаше част от него, която искаше да отиде отвъд това, да се върне към реалността, която познава. Защото краят все още не е дошъл. На 34 години, на човека, който отбеляза най-важния гол в историята на испанския футбол, с който бе спечелена единствената световна купа, му остават още само няколко дни на високо ниво. Колко точно зависи от това как фуриите ще се представят на Мондиал 2018.

„Това ще бъде последното ми световно първенство“, казва Иниеста в базата Лас Росас няколко часа преди да се качи на самолета, който ще го отведе в Русия. Той идва тук от 12 години, но вероятно никога няма да се върне: „Не знам дали с кариерата ми в Испания е свършено, но това може да е последният път. През юли ще анализираме всичко. Това ще бъде четвъртият ми мондиал. Решил съм да се наслаждавам на всеки миг, знаейки, че той ще бъде последен. Ще играя обаче сякаш е първият ми турнир. Желанието ми не се е променило, това, което се промени, е моментът. В Русия ще бъде по-спокойно в сравнение с последните няколко седмици. Сега е различно –  всичко е футбол и една цел.

„Тръгвам си, защото тялото ме моли. Знаех, че не мога да дам повече. Отнема ми повече време да се възстановя физически и психически след толкова много години, а в последните три дори бях капитан. Изцедих всяка капка, нищо не ми остана. Това е правилното решение. Щеше да е лесно да продължа, без да се притеснявам колко често играя и как го правя, но не съм такъв човек. Можеше да е следващата година, но е тази. Това беше моментът“, допълва 34-годишният халф на японския Висел Кобе.

Има решителност да завърши на върха и вярва, че може да го направи. Има паралел със Зинедин Зидан, който напусна Реал Мадрид през 2006-а и изведе Франция на финал на турнира в Германия. Както при Зизу, така и при Иниеста мнозина смятат, че си тръгват прекалено рано, докато други от доста време гледат на Андрес като пенсионер. Той обаче имаше мисия и направи един от най-силните си сезони. Не че някой очаква от него да има своя момент „Матераци“, разбира се.

„Надявам се, че няма да ми се случи подобно нещо (смее се). Но има ли паралел? Да, тъй като това е последният ми голям повод. Това, че не съм в Барса, не означава, че не съм подготвен за предизвикателството. След края на световното първенство всичко ще бъде различно, знам го, подготвен съм, но първо искам да спечеля  купата с Испания, споделя Андрес.

Точно както през 2010-а. Йоханесбург неизбежно се намесва в разговора и онзи велик гол. И все пак не беше само попадението, имаше нещо много по-дълбоко. Изгледайте отново този финал, допълнителното време, Иниеста просто бе над всички, 30 почти перфектни минути, близки до съвършенството. „И аз усещах това. Не знам дали се чувствах по-добре от всички, но силата бе вътре в мен. Същото беше и в последния ми финал с Барселона – за Купата на краля. Този мач беше всичко. В ЮАР усетих същото и мисля, че съотборниците ми по някакъв начин го прихванаха, беше заразно. Вътре в мен знаех, че мога да спечеля всяка топка, всеки сблъсък, сякаш бях на друго ниво“, усмихва се халфът.

И тогава дойде голът. Пред телевизора в Испания стоеше Джесика, съпругата на Дани Харке, капитана на Еспаньол, който претърпя фатален инфаркт година по-рано. След смъртта на своя любим тя не беше гледала мач до онзи ден, в който Иниеста свали фланелката на Испания, за да покаже послание към починалия Харке. „Когато моят приятел и автор на биографията ми Маркос ми обясни това, започнахме да плачем. Има неща, които карат косите ви да се изправят и са повод за гордост“, спомня си Андрес. Иниеста беше накарал физиотерапевта Уго да подготви потника малко преди първия съдийски сигнал на финала: „Това е единственият път, в който съм правил нещо подобно. Не знам как да го обясня, съдба или нещо друго. Не виждам бъдещето, трябва да има някаква друга дума за това защо избрах точно онази нощ, за да напиша посланието“.

Не винаги е било толкова лесно, колкото изглежда. Иниеста признава, че се е озовал на тъмно място. Имаше контузии, а за малко да не попадне в състава на Испания за мондиала в Южна Африка. Футболното обкръжение може да бъде изморително: „Чувате неща, които не са верни, а понякога вярваш в това, което четеш, а не което чувстваш. Това може да ви повлияе, което не е здравословно“.

На терена Иниеста винаги беше различен, противопоставяйки се на предубежденията и променяйки играта. Андрес не е просто победител, за него е важно и как е стигнал до успеха. Понякога това се изразява най-добре от противниците: „Сър Алекс Фъргюсън е специален човек, един велик мениджър. Спомням си как през 2009-а каза: „Кървав ад, това е достатъчно, сега може да спрете“.

Съжалява ли обаче Иниеста, че не игра в Англия? „Сигурен съм, че щеше да е страхотно. Но винаги съм се чувствал прекрасно в Барселона. Дори не съм си помислял, че мога да отида на друго място. Единствената причина, заради която оставям каталунците сега, е, защото тялото ме моли. Иначе щях да продължа“.

„Ще бъде страхотно да спечеля 36-и трофей в кариерата ми в Русия. Този отбор на Испания е истинска епоха, ера във футбола в страната. За мнозина от нас ще бъде последно световно, а аз не съм сигурен, че отново ще видим подобен тим. Всички около мен ме правиха по-добър. Споделих почти цялата си кариера с някои от тях. Уважението надхвърля съперничеството в края на краищата. В Русия ще бъде трудно, но имаме страхотен отбор и сме във форма“, категоричен е Андрес. Но има ли някъде друг Иниеста? „Не, не, както няма друг Пуйол, Шави, Раул, Вийя и Фернандо Торес“.

А какво ще стане след Мондиал 2018? „Надявам се да има още много футбол в мен, искам да играя до 40, но не знам дали ще го направя. Ще имам друг живот, който ще е съвсем различен. След като всичко приключи, ще се опитам да стана треньор или нещо подобно. Искам винаги да съм близко до тревата. Футболът е моят живот. От 4-годишен ритам топката. Спомням си го много добре – с баща ми на село. Това е движещата сила на живота ми и на хората около мен. Всичко за мен е приказка“, завършва Иниеста.

Материал на вестник "Тема спорт"