Датата 11-ти февруари остава емблематична за така нашумялата в последно време тема за расизма. На тази дата, преди 22 години, след повече от четвърт век в затвора е освободен бившият президент на ЮАР и носител на Нобелова награда Нелсън Мандела, който е сред най-големите противници на апартейда в африканската държава. Превърнал се в символ на единството между белите и тъмнокожите граждани в страната, Мандела и до днес олицетворява свободата, равенството и разбирателството между хората с различен цвят на кожата. През същата година, но няколко месеца по-късно, тъмнокожият Франк Рийкард се изплю в къдриците на ариеца Руди Фьолер по време на един от най-горещите мачове на световното първенство в Италия, покачвайки градуса на ненавистта и омразата между холандци и германци, както между "черните" и "белите". Расизмът се оказа причина за разпалване на непоносимостта и между двата най-успешни английски клуба. Вчерашният отказ на Луис Суарес да стисне ръката на Патрис Евра разпали страстите сред съотборниците на двамата, в треньорските щабове и във фенските маси на Ливърпул и Манчестър Юнайтед. Изчаках да измине едно денонощие след дербито и да проследя реакцията на ултрасите на двата отбора и в повечето коментари изобилстваше от епитети, които тук ще спестя. "Мърсисайдци" яростно нападаха французина, съответно гнева на "червените дяволи" се изля върху уругвайския голаджия. Една от най-широко разпространените позиции е, че Суарес е бил длъжен да стисне ръката на Евра "по мъжки" и всичко да приключи. Само че в тази теза се пропуска една много деликатна подробност - след "расисткия" скандал в мача между Манчестър Юнайтед и Ливърпул миналата година Суарес "изгоря" за 8 мача, докато Евра не беше наказан. И всичко това се случи заради обръщение "негър" на южноамериканеца. Дума, която по български може да се тълкува почти като "коп**е", "майна", "брато". Ако Суарес бе решил да обиди Евра, той нямаше да използва точно думата "негър", тъй като както самият уругваец призна, че това обръщение в родината му не е обидно. Нападателят беше наказан от футболната асоциация заради оплакването на французина, като и до ден днешен има съмнения за силата и произхода на доказателствата, събрани от комисията, която зашлеви здраво както Суарес, така и футболен клуб Ливърпул. Вчера Суарес отказа да стисне ръката на човека, който го лиши от възможността да упражнява професията си за цели 8 мача. Същият този Евра, който нарича "негър" Джими Флойд Хаселбанк през 2004 година. На шега, разбира се, но Луис Суарес навярно също се е пошегувал... Не оправдавам решението на уругваеца да не спази етикета, но ръкостискането е един вид поздрав. Трудно е да поздравиш човек, заради когото не само си бил извън терените на най-силното първенство в света, но си бил публично порицан чрез санкцията. Със сигурност вчера Суарес е изпитвал гняв, желание за физическа саморазправа със субекта, който го е "натопил" пред футболния съюз. Затова можеше да се очаква нападателят да подмине бранителя, но на мен ми направи впечатление агресията у Евра, който замахна бурно към своя колега, след неосъщественото ръкуване между тях. Трудно е да се зарови томахавката от двама души, когато у единият остава чувството, че е бил изигран от другия, който в същото време се е разминал "без драскотина". В цялата тази сага от двата мача между Манчестър Юнайтед и Ливърпул като жертва бе представен Патрис Евра, но всъщност истинската жертва е Луис Суарес, който се хвана по много наивен начин в капана на хитрия защитник, който намери идеалния начин да извади от играта основното оръжие на "вечния враг" и да настрои обществото срещу съперника. Уругваецът може да се радва при пропуск на съперника (Мондиал 2010), може да не спазва традициите в шампионата на консервативните англичани и да си позволява малко по-остър език, но в цялата тази история има един агресивен антигерой, който действа подмолно и това не е Суарес. Последвалите от днес извинения на нападателя, мениджъра му Кени Далглиш и футболен клуб Ливърпул изглеждат по-скоро като опит да се премахне напрежението от стадион "Анфийлд". Но навярно у почти всеки човек, свързан по някакъв начин с "мърсисайдци", ще остане неудовлетворението, че Суарес и "червените" несправедливо са били посочени за грешници, без реално да имат каквато и да е вина. Друми Георгиев, Gol.bg