Изгонен от Нюкасъл и дълго пренебрегван, сега е национал на Англия

Той никога не се е съмнявал, че този ден рано или късно ще дойде. Но е трябвало да прояви толкова търпение и да покаже толкова много вяра.

В Ямайка неведнъж са се опитвали да го съблазнят, но Айвън Тони винаги се е целел по-високо и е вярвал, че ще стане национал на родината си Англия.

Мнозина се съмняваха, че 26-годишният нападател ще го постигне, но съмненията никога не са идвали от него и от приближените му хора. Тони е знаел, че е достатъчно добър, за да го направи.

Затова предложенията от Ямайка за кариера в националния отбор не са го изкушавали - винаги е бил готов да чака. И тази седмица мечтата му стана реалност, защото той получи първата си повиквателна за "трите лъва" от Гарет Саутгейт.

Неговата убеденост не е въпрос на някаква арогантност и хората, които го познават, ще ви кажат, че е скромен, тих и даже някак изолиран.

Проявите на напереност са редки - макар че миналия сезон се пошегува с Арсенал, когато Брентфорд победи с 2:0, и написа в Twitter: "Добре поритахме с момчетата".

Но ако питате служители на Брентфорд и хора от треньорския щаб, ще си създадете представа за Айвън Тони като възпитан и смирен човек, притежаващ тиха увереност в себе си.

Самият Брентфорд също заслужава похвали, тъй като осигури правилната среда на футболиста и му позволи да разгърне качествата си.

Ако "пчеличките" бяха действали по-емоционално, щяха вече да са послушали феновете и да са се отървали от него заради две негови странни издънки извън терена, в които прояви неуважение към клуба.

Първо каза "Майната му на Брентфорд" в странно видео, повтаряйки репликата на жена до себе си. После в клип в TikTok беше попитан къде играе и отговори шеговито: "На скучно място".

Не очаквайте обаче такива дреболии да накарат Брентфорд да направи нещо прибързано. "Важното е да знаеш кога да се придържаш към плана и кога да търсиш промяната. Ние имаме много по-рационален поглед към ситуацията от класическия и емоционален такъв в други футболни клубове", беше обяснил бившият спортен директор на клуба Расмус Анкерсен.

През лятото имаше интерес към Тони от конкурентни клубове, но нито за момент в Брентфорд не са възнамерявали да го пуснат да си ходи. Под ръководството на Томас Франк играчът се издигна от непозната величина до един от най-реномираните нападатели в страната.

От началото на сезона Тони има пет гола в шест мача и ако продължава по този начин, "пчеличките" трудно ще го задържат.

Защото колкото и да е отдаден на проекта в Брентфорд, той е невероятно амбициозен и не би отказал да направи крачка напред и в клубната си кариера.

За един от лидерите в съблекалнята на отбора водещо качество е волята за победа.

Капитанът Понтус Янсон е по-гласовитият, но Айвън Тони е човек, който задава стандарти за останалите в тренировките и мачовете и също е готов да надигне глас, когато е необходимо.

Важно е, че Тони е способен и ефективно да се отделя от натоварващия свят на футбола и да се посвещава на семейството си.

Тялото му е цялото в татуировки и ако се загледате в торса му, ще видите ликовете на неговите баба и дядо и на малкия му син, но най-актуален днес е изобразеният на гърдите му цитат: "Изстрадай болката от дисциплинираността или изстрадай болката от съжалението".

Страдание, болка, дисциплина - Айвън Тони добре познава тези неща.

Той е привлечен от Нюкасъл още като 19-годишен тийнейджър след ранен пробив в родния му клуб Нортхемптън. Тони обаче бързо открива, че животът в английския елит е по-труден от очакваното.

Стив Макларън и Рафа Бенитес, двамата му мениджъри в Нюкасъл, не са убедени в неговите възможности и го пращат по наем.

Така англичанинът с ямайски корени обикаля Шрюзбъри, Барнзли, Уигън и Скънторп, преди да напусне окончателно "Сейнт Джеймсис Парк" и да се присъедини към Питърбъро през лятото на 2018-а.

Отхвърлянето от Нюкасъл всъщност си има своите добри страни, защото като погледне назад, Айвън Тони си дава сметка колко важно е било за него трупането на опит в по-ниските дивизии.

Когато се завръща във Висшата лига, футболистът е много по-устойчив физически и психически. След близо 50 гола за две години в Питърбъро, той получава големия си шанс да премине в Брентфорд - тогава все още в Чемпиъншип.

Още в първия си сезон Тони прави фурор, разписва се 33 пъти и заедно с новия си клуб влиза в елита. А оттогава доказва, че е достатъчно добър и за Премиър лийг със своите 17 попадения на елитно ниво.

Днес мнозина сигурно ще погледнат към неговата повиквателна за националния отбор и ще кажат, че Айвън Тони се е доказал пред тези, които са го подценявали.

Но него тези хора едва ли някога са го интересували - той просто доказа пред самия себе си, че винаги е бил прав и е имало защо да вярва в мечтата.

Материал на Sportcafe