Спечелилият световната купа с Испания треньор разказва как тики-така го дразни, дали Дейвид де Хеа е добър колкото Икер Касияс и защо мениджърите не бива да крещят, за да спечелят своите трофеи.

- Направо към въпроса: Лори Кънингам или Стив Макманамън? - Защо трябва да избираме само един? Бях щастлив с Мака. Той беше кабайеро, джентълмен, изумителен човек, винаги усмихнат, никога не се оплакваше, страхотен лидер. Той общуваше с всеки много добре, обединяваше хората. Към края имаше лош период с болките в ахилеса, но всеки ден тренираше със същата настройка. Той беше за пример, а беше и добър футболист също, много добър. Фантастичен играч във всяко отношение. Видях го в Майорка наскоро и беше прекрасно.

- Какво ви идва на акъла, когато кажете "английски футбол"? - Вече няма английски футбол според мен. Няма го автентичния английски стил.

- Защо? - Заради смесването на различни стилове, пристигащите играчи от чужбина правят невъзможно поддържането на английски футболен стил. Предполагам, че все още има някои особености в английските клубове, отбори, които са много английски, но на терена е трудно да прецениш откъде са отборите. Чистотата на всеки национален стил е загубена. Не мисля, че има огромна разлика между отделните страни.

- Винаги, когато Англия е изхвърлена от някоя надпревара, говори за реформа в корените, следвайки другите модели - френския, на Испания, сега Германия... - Революция след революция, след революция. Трябва да бъдеш себе си. Но не може да гледаш само към себе си, навътре. Това би било задушаващо. Трябва да си отворен, да се съобразяваш с това, което останалите държави правят. Но във футбола също има мода и това, което определя тази мода, тези тенденции, е отборът, който печели. Ако германците спечелят, те ще са най-доброто ако спечели Испания - Испания трябва да има отговора... или Франция (през 1998 г.). Английският футбол има много добри неща и трябва да бъде себе си, но това не означава, че не може да се модернизира или еволюира.

- Какъв е испанският модел? Дразни ли ви тики-така? - Това е опростяване. Ако трябва да се сложи марка на Испания, не можете да ги наречете дефанзивни. Ако кажете, че са тики-така, това означава, че те владеят топката, играят атакуващ футбол, но са и също така много дефанзивни.

- Е, какъв е моделът? Какви са причините за успеха на Испания? - Искам да припомня на хората, че имаме свои характеристики, но не се различаваме особено от Франция или Германия или останалите държави около нас. В миналото имахме този комплекс, но сега той не съществува. Доказателството за това са играчите, които заминаха в чужбина и доказаха, че са добри колкото всеки друг. Също направихме нещата по правилния начин: има добра структура, нарастване на елитните съоръжения, много добър треньорски кадрови състав, дори футболната култура на обществото се подобри. Също така имахме доста късмет, не може да го отречем. Мисля, че бяхме предопределени да станем световни шампиони.

- Предопределени? Наистина? Кога бе моментът, в който знаехте, че ще спечелите? - Не, но когато се обърнеш назад и видиш какво става... то просто дойде, бе предопределено. Трябвало е да стане. Съдба.

- Простете за отчаяния опит да разбера, но можеше ли Испания да спечели световната купа без Англия, без възможностите и опита, който осигурява Висшата лига? Испания е износител на таланти. Помага ли това? - Да, ние сме износител на талантливи футболисти, но също така имаме най-добрите играчи в света в Примера дивисион, тук в Испания. Живеем в ерата на Меси и Кристиано Роналдо

- Когато мислите за Меси, пристигнал в Испания на 13-годишна възраст, мислите ли си: "По дяволите, трябваше да преговаряме с него"? - Имаше опит за това, но той реши да остане свързан с родната си страна. Остана непоколебим. Това е феномен, който не можем да загърбим или да се правим, че не съществува. Не знаем откъде ще дойдат следващите Меси и Роналдо. Може да са сред някои от тези, които пристигат от чужбина, опитвайки се да намерят по-добър живот.

- Както и да е, дали играта на испанците в Англия е помогнала? - Помогна. Бе добре за нас, че тези играчи отидоха да играят в чужбина. Без съмнение, това е един от най-важните фактори. Това отвори съзнанието им, голям напредък - нямам съмнения за това. Когато имаш 19-годишния Сеск Фабрегас и той е капитан на "Арсенал", това е добре за нас. Понякога се оплаквам, че искам да направя отбор, базиран на един или два клуба и (нашите играчи) са по-разпръснати сега: някои са в "Арсенал", "Манчестър Сити", "Челси"... Почти всички държави, които са спечелили международни турнири, са го постигнали, базирайки се на определен клуб - било то "Байерн" (Мюнхен), било то "Ювентус" или някой друг...

- Или "Барселона". - Да, въпреки че не искам да пренебрегвам "Реал", защото имахме четирима или петима играчи от Мадрид и макар че имахме седем или осем от Барселона, ние не играехме като тях. Ние също имахме петима играчи от "Ливърпул" - Рейна, Арбелоа, Шави, Торес, Луис Гарсия. Този блок е полезен, но към момента е по-разпръснат. Имаме четирима от "Челси" - Коста, Сеск, Аспиликуета, Педро.

- Когато Педро се присъедини към "Челси", дали веднага си помислихте: "Ах, Педро, Сеск, Коста... това ще сработи"? - Човече, първото, което си помисляш, е, че той ще има повече минути в игра. Същото при него бе в "Барселона" и сега отново. Достигнали сме до момента когато, не мога да го нарека тиранията на големите играчи, но... изглежда, че не можеш да извадиш от състава най, най, най-добрите футболисти. Защото, ако треньорът се осмели да го направи, о "Мадре миа!"

- Това натъжава ли ви? - Човече, не го харесвам. Правилно е, че играчи като Меси или Роналдо имат тази свръхамбиция, което ги прави толкова велики, но трябва да има и място за щедрост. Има други момчета на скамейката, особено когато водиш с 4:0 или 5:0. В подобни моменти каква е причината те да не бъдат заменяни?

- Педро върви по същия път. Има 100 испанци в ерата на Висшата лига. Днес само 1/3 от играчите в нея са англичани. Това проблем ли е за Рой Ходжсън? - Това също е проблем. Онзи ден "Атлетико" (Мадрид) започна мача си само с двама испанци. "Реал" (Мадрид) игра само с трима... Има много чужденци, но не бива да се оплаквам, защото това е политика на клубовете и най-добрите играчи не трябва да са родени непременно в Барио де Пилар или Чамартин, може да са отвсякъде. Толкова за клубовете.

- Губят ли клубовете своята идентичност? - Не мисля. Кубала не е роден в Лас Рамблас, Хенто не е роден в Гуарнисо, още по-малко в Мадрид, Пушкаш, написал историята на "Реал", е унгарец. Не мисля, че играчите трябва да са от града на отбора, но е истина, че клубове като "Реал", "Барселона", "Атлетико", "Виляреал", "Севиля" работят толкова добре със своите юноши и имат толкова таланти, че могат и трябва да ги използват. Не казвам, че трябва да е някой 11-годишен, но може би юношите им... Ако имаш някой, готов да играе пет или десет мача в годината, защо да не е от юношеската школа? Това е напълно логично, дори задължително. Клубовете решават, не аз, но разбира се, прави по-трудна работата за нас (когато има по-малко испански играчи).

- Вас ви обвиняват, че понякога сте прекалено мек, може би не достатъчно настървен. Побеснявате ли понякога? Днес опитах да ви подразня, просто за да видя реакцията ви... - (Смее се). Дошъл сте тук, в нашия дом, като мой гост - как мога да ви се ядосам?! Вижте, не обичам нещата да се развиват зле, както всеки. Но помислете кого имате предвид. Можете да критикувате даден играч и той да го приеме, но с друг може да е по-добре да предложите промени, без да се стига до война или налагане, за да го видят с очите си. Футболистите знаят чудесно, когато не правят нещо правилно. И когато чуете да казват "Този треньор е победител", защото крещи много и така е свикнал, това е нелепо. Лъжа, повтаряна много пъти, докато всеки си каже: "Да, този треньор е победител". Не познавам треньор на света, който да обича да губи. Не твърдя, че съм пример, но вярвам, че треньорът трябва да знае как да се държи, когато бие и когато губи. Не искам да се виждам, правейки се на глупак край тъчлинията. Но има треньори, които правят това.

- Някои казват, че това помага на отбора. - Театрално е, драматично е, външен показ на нещо, което няма реална стойност - то не работи. Казват: "Вижте колко е страстен, колко емоционален, въвлечен в играта, как я преживява." Но кой наистина вярва, че другите треньори не минават през същите емоции? Възможно ли е без напрежение да потискаш нервите си? "Той влага толкова енергия." (Смее се). Истинското влагане на енергия в твоите играчи е как ги подготвяш за двубоя, знанията ти, работата.

- Вие ли сте доказателството, че никога не знаеш кога ще дойде твоят момент? Не можехте да си представите нищо от това, когато бяхте начело на "Бешикташ"? - Не, не, не, не, не, не. Ако се върна назад, никога не съм мислел, че ще се посветя на този професионален свят като цяло. Мислех, че ще развивам млади играчи. Не съм имал никога амбиция да посветя живота си на това да бъда мениджър. Никога не съм опитвал. Просто поех първия отбор на "Реал" (Мадрид), защото клубът в определен момент и определени обстоятелства се нуждаеше от мен. Целите ми не са били такива никога.

- Това отново е съдба. Получило се е добре, а после? Какво ще правите след Испания? - Ще живея доколкото мога.

- Няма ли да се върнете към корените си и да тренирате младежи? - Не, не, не, не.

- Просто ще бъдете маркиз? - Ще живея, което не е лошо. Ще съм със семейството. Но винаги ще бъда близо до футбола.

Сид Лоу, "Гардиън"