В неделя Ливърпул и Манчестър Сити излизат в директен спор за първото място на стадион "Анфийлд". "Дейли Мейл" припомня четири знаменити случая, в който съперниците за титлата са излизали в съдбоносен пряк двубой помежду си.
30 април 2012 г.
Манчестър Сити – Манчестър Юн 1:0
Класиране преди мача:
1. Манчестър Юнайтед – 35 мача, 83 т. (+54)
2. Манчестър Сити – 35 мача, 80 т. (+60)
Класиране след мача:
1. Манчестър Сити – 36 мача, 83 т. (+61)
2. Манчестър Юнайтед – 36 мача, 83 т. (+53)
Шампион – МАНЧЕСТЪР СИТИ
Юнайтед имаше преднина от 8 т. само 6 кръга преди края, но някак позволи на съседите си, водени от Роберто Манчини, да се върнат в битката за титлата. Червените дяволи загубиха от Уигън, след което направиха 4:4 у дома с Евертън.
Преди двубоя отборът на сър Алекс Фъргюсън бе наясно, че при загуба везните ще се наклонят драматично в полза на съперника.
Двата тима направиха крайно нервен мач под прожекторите на "Етихад". Юнайтед не се справи с напрежението и бе надигран и надбяган, като не нанесе нито един точен удар във вратата на домакините.
Единственото попадение в двубоя бе дело на Венсан Компани, който се разписа с глава след корнер. В следващите два мача Сити надви Нюкасъл, преди в последния кръг Един Дзеко и Серхио Агуеро да донесат невероятно драматична победа на тима на Манчини буквално в заключителните секунди на срещата с КПР.
14 март 1998
Манчестър Юнайтед – Арсенал 0:1
Класиране преди мача:
1. Манчестър Юн – 30 мача, 60 т.
2. Арсенал – 27 мача, 51 т.
Класиране след мача:
1. Манчестър Юн – 31 мача, 60 т.
2. Арсенал – 28 мача, 54 т.
Шампион – АРСЕНАЛ
Сър Алекс Фъргюсън и Арсен Венгер за първи път изведоха отборите си в директен сблъсък за титлата, макар че до края на първенството оставаше още доста време. Така или иначе, в този ден се реши нещо повече от съдбата на титлата. Успехът на тима на Венгер постави началото на мащабни промени в английския футбол.
При успех Червените дяволи щяха да покачат преднината си на 12 т. Въпреки че Артилеристите имаха три мача по-малко,, в такъв случай те едва ли биха имали съществени шансове да изтръгнат трофея от ръцете на Фъргюсън.
Вместо това Топчиите, в чиито редици личаха имената на Тони Адамс, Мартин Киоун, Емануел Пти, Патрик Виейра и Денис Бергкамп, записаха знаменита победа на "Олд Трафорд". Единственото попадение отбеляза реактивното крило Марк Овермарс.
Успехът даде на лондончани необходимото самочувствие и те грабнаха титлата благодарение на удивителна серия от 10 последователни победи, като в същото време опазиха мрежата си суха 12 пъти в рамките на 14 срещи. И всичко това, въпреки че в първия ден след Коледа Юнайтед водеше на Арсенал с 13 т.
Към първия си успех във Висшата лига Венгер прибави и Купата на Англия. Юнайтед обаче отвърна подобаващо на удара, като направи знаменития си требъл само година по-късно.
26 май 1989 г.
Ливърпул – Арсенал 0:2
Класиране преди мача:
1. Ливърпул – 37 мача, 76 т. (+ 39, 65-26)
2. Арсенал – 37 мача, 73 т. (+35, 71-36)
Класиране след мача:
1. Арсенал – 38 мача, 76 т. (+37, 73-36)
2. Ливърпул – 38 мача, 76 т. (+37, 65-28)
Шампион – АРСЕНАЛ
Може би вече никога няма да има подобен сблъсък. Това беше мачът, който реши окончателно цялото първенство, последният за сезона. Ливърпул имаше преднина от 3 т. и щеше да стане шампион дори при загуба с 1 гол разлика.
Съответно Арсенал се нуждаеше от победа с най-малко два гола разлика. Топчиите я постигнаха, като за тях това беше първи успех от 15 години на "Енфийлд". Така Артилеристите станаха шампиони благодарение на повечето отбелязани попадения, защото головите разлики на съперниците се изравниха.
Алън Смит плъзна топката с глава в мрежата след пряк свободен удар в 52-ата мин, а в продължението Майкъл Томас с невероятно хладнокръвие изчака Брус Гробелар да се хвърли на тревата, преди да го прехвърли за 0:2.
Феновете на Арсенал са убедени, че това е най-драматичната развръзка в историята на английския елит, макар че Серхио Агуеро може би е на друго мнение.
3 април 2010 г.
Манчестър Юн – Челси 1:2
Класиране преди мача:
1. Манчестър Юн – 32 мача, 72 т.
2. Челси – 32 мача, 71 т.
Класиране след мача:
1. Челси – 33 мача, 74 т.
2. Манчестър Юн – 33 мача, 72 т.
Шампион – ЧЕЛСИ
Воденият от Карло Анчелоти Челси направи гигантска крачка към първата си шампионска титла след 2006 г. със скандална победа 2:1 на "Олд Трафорд".
Юнайтед беше отслабен от напускането на Кристиано Роналдо предното лято и от контузията на Уейн Руни, която се влоши в четвъртфинала реванш от Шампионската лига срещу Байерн няколко дни по-рано.
Червените дяволи излязоха с Димитър Бербатов в предни позиции, но Челси поведе с гол с петичка на Джо Коул, преди Дрогба да увеличи преднината им към края на мача. На повторенията обаче се видя, че таранът на Челси е бил в засада.
Македа върна надеждите на Юнайтед, но Червените дяволи нямаха време за изравнително попадение. Сър Фъргюсън, естествено, не спести гнева си по адрес на съдиите.
"Не мога да разбера как е възможно това. Дрогба беше точно пред страничния съдия и нямаше играч, който да ограничи видимостта му. В такъв мач съдийството трябва да е на ниво, но днес това не се случи. Съдиите се представиха много слабо", изригна Фърги.
Въпреки че Юнайтед спечели 4 от последните си 5 мача, Челси удържа върха, като в последните си три двубоя сините отбелязаха общо 17 гола, без да получат нито един срещу Стоук Сити, Ливърпул и Уигън. Седмица по-късно лондончани спечелиха и Купата на Англия.
Адам Крафтън, "Дейли Мейл"