Нико Уилямс се превърна в голямото откритие на Евро 2024. Крилото на Испания и Атлетик Билбао даде интервю пред „Франс футбол“, в което говори и за по-лични неща, свързани със семейството му.

 

Колко пъти изгледахте онзи гол на 14 юли в еврофинала срещу Англия (2:1)?

– Уф! Безброй. За мен това е като сън, превърнал се в реалност. Просто да играеш на финал на европейско е невероятно, така че си представете какво е да отбележиш. Цялото семейство ме гледаше от Испания и на стадиона. И ние успяхме да спечелим, това ще остане незабравим спомен.

Какво си спомняте за онази атака?

– Първоначално не виждах какво се случва. След това Ламин (Ямал) проби към вътрешността. Трябваше да вземе решение – да стреля или да подава. Когато кълбото идваше към мен, сякаш се случваше на забавен каданс и вратата изведнъж стана по-голяма. Само сложих моя крак и успях да празнувам едновременно с толкова много ярост и радост.

Гледахте ли отново целия финал?

– (Смее се.) Не, виждал съм само резюмето. Това е мач, който ни позволи да напишем история в Испания. В началото много хора не ни вярваха. Но мистър Луис де ла Фуенте показа, че е страхотен. Той извлече най-доброто от всички нас и благодарение на него спечелихме титлата.

Имаше ли повратна точка, когато си казахте, че титлата е ваша?

– Пет-шест месеца преди това Алваро Мората вече беше убеден, че ние ще спечелим. Той се опита, подобно на мистъра, да ни внуши тази амбиция. Идеята да не се чувстваме по-слаби от никой. Имаше големи фаворити като Англия и Франция. Затова хората не ни смятаха за потенциални победители.

За широката публика това първенство беше вашето и на Ламин Ямал… Разкажете за синхрона помежду ви.

– Паснахме си още от първия миг, в който го срещнах. Той е играч като мен, обича да дриблира. Много пъти аз имам полза от това и обратното. Ако се съберат хора в неговата зона, това означава, че аз се оказвам свободен. На европейското се възползвахме максимално. Но заслугата не е само наша. Имахме страхотен отбор зад себе си.

Извън терена какви са отношенията ви?

– Ламин е добър приятел, говорим постоянно. Много съм близък и с Алехандро Балде (Барселона). През лятото с Ямал бяхме заедно на почивка в Марбея. Когато той може да ми даде съвет или аз на него, го правим.

Почти преминахте в Барса. Защо все пак останахте в Билбао?

– Защото това е моето семейство. Тези отношения, които имаме в клуба, са невероятни. Не мисля, че ще изпитам същата атмосфера другаде. В този момент просто взех решението, което смятах за правилно. И се радвам.

Би било страхотно да спечелите Лига Европа тук…

– Да, освен това финалът на турнира (21 май) ще се играе на „Сан Мамес“. Ще се опитам да помогна на Атлетик, играя за клуба от 11-годишен. Да можеш да вдигнеш трофей с клуба, който обичаш и ти е дал всичко, не може да се сравни с нищо. Много съм щастлив, че вече успях да го направя през миналия сезон (когато спечелиха Купата на краля срещу Майорка с дузпи).

свързани статии

Кой е вашият най-добър момент по време на Евро 2024?

– Не мога да запазя само един, имаше много. Хората виждат само какво се случва на терена, но ние бяхме 44 дни заедно. Като на зелено училище! Прекарахме страхотно, винаги се смеехме и шегувахме.

Ами най-смешният?

– Ще ме убият, ако кажа на някого за това, но хей (избухва в смях). Ламин, Фермин (Лопес) и аз взехме пакети с бутилки с вода и ги сложихме над вратата на Дани Вивиан, който не обичаше да го притесняват. Отидохме да го търсим и когато отвори вратата, бутилките паднаха върху него. Истината е, че малко се ядоса!

В личен план кой е най-добрият ви мач?

– Срещу Италия (1:0 на 20 юни 2024 в груповата фаза).

Ди Лоренцо вероятно все още сънува кошмари…

– Всъщност този мач дойде след онзи срещу Хърватска (3:0, 15 юни), когато играх без особено самочувствие. Бях наясно, че трябва да променя нещо и да покажа защо съм в националния отбор. Освен това имах страхотни съотборници, които винаги ме оставяха един на един, знаейки, че това е най-голямата ми сила. Получи се невероятен мач, в който показах наистина кой съм. Това е игра на ума между теб и защитника.

Как бихте се определили като играч?

– Електрически. Дрибълът е в основата на моя стил и това ми е силата. Треньорите го знаят и винаги ми казват да провокирам съперника.

Дрибълът вроден ли е? Или можеш да работиш върху него?

– Работи се, но със сигурност трябва да имаш нещо вродено. В моя случай съм израснал в квартал, където се играе по 24 часа на ден. Винаги опитваш невъзможни неща, докато в тренировъчните центрове всичко е по-роботизирано. Дрибльори като Неймар и Кристиано Роналдо винаги са ми харесвали и се опитвах да ги копирам на максимум. Да се движа като тях. Обожавах да гледам и Заха от Кристъл Палас. Дори моята прическа е копие на неговата.

От сегашните крила кои гледате, за да прогресирате?

– Килиан Мбапе. Той също играе по лявото крило, може и на върха на атаката. Обичам да го наблюдавам, защото се опитвам не само да дриблирам, но и да комбинирам. Харесва ми как той се движи, как се ситуира… Опитвам да правя същото и се получава.

Подарихте медала от Евро 2024 на вашата майка. Каква е причината?

– Защото го заслужава. Тя мина през трудна ситуация. Нейната сестра почина само няколко дни преди финала за Купата на краля (6 април 2024). Не го казваше на никого, защото предстоеше този финал, а след това и европейското. Искаше да ме запази и да бъда концентриран на 100%. След всичко, през което са преминали моите родители, аз подарих медала на моята майка, защото се е борила цял живот. Тя е супергерой за мен и брат ми.

Разказахте го в наскоро излязъл филм. Каква е историята на семейството?

– Мисля, че тя може да послужи на хората, защото е ситуация, през която са преминавали много чужденци, идващи в Европа. Има много чувства и емоции. Неща, които не бихме пожелали на никого.

Какво по-конкретно изтърпяха те?

– Моите родители са напуснали Гана пеша чак до границата с Испания! Можете да си представите колко километра са това и колко трудно е било (докато майка му е била бременна с по-големия брат Иняки). Срещнали са добър човек, който е помогнал. Трябвало е да кажат, че са от Либерия, за да получат убежище. И са се озовали в Билбао. Там също хората са направили максимума за нас и ние винаги ще бъдем благодарни на Страната на баските. Тя ни даде всичко.

Лесна ли беше интеграцията?

– Бяхме посрещнати с отворени обятия и сме много щастливи. Затова винаги се опитвам да дам най-добрия пример на по-младите. Ако много хора разпознаят себе си в мен, това е огромен източник на гордост.

Вашият брат Иняки е с 8 години по-голям. Каква роля трябваше да поеме той, особено след като баща ви е напуснал Испания?

– Да, татко се наложи да замине за Лондон, защото ситуацията у дома не беше устойчива (финансово). Трябваше да намери начин децата му да се хранят, да се обличат и да ходят на училище като всички останали. Той отиде в далечна страна, откъснат от своите синове, за да се опита да им даде всичко. Може би понякога не му се отдава дължимото. Докато го нямаше, брат ми трябваше да бъде мъжът в къщата и да се грижи да бъда възможно най-щастлив. Водеше ме навсякъде и ме научи на всичко, което знам за живота.

 

Ромен Лафон, Франс Футбол

Превод на "Тема спорт"