За вратарите е известно, че са като виното – стават по-добри с годините. Това в пълна степен важи и за стража на Бетис Клаудио Браво. Чилиецът е на 39, но това не пречи да е основна фигура за андалусийци. Браво, който в кариерата си е пазил още за Коло Коло, Реал Сосиедад, Барселона и Манчестър Сити, бе под рамката в първия мач между Бетис и Лудогорец в Севиля (3:2), като се очаква да е титуляр и днес.

Попуярният сайт theplayerstribune.com, цитиран от Тема спорт, отдели специално внимание на чилиеца, в навечерието на дуела в Разград, в рубриката си „12 неща, които не знаете за мен“.

  • 1. Прекарах страхотно в Манчестър Сити

Престоят ми в Манчестър Сити (2016/20 – 29 мача) беше успешен във всяко отношение. Хората казват, че съм имал труден първи сезон, но това беше процес на учене за мен. Когато отидох в Англия през 2016-а, работата на вратаря беше да изритва топката възможно най-далеч. Пеп обаче искаше да участвам в изграждането на атаката, да започва от мен – отляво, отдясно. Опитвахме да променим играта. В началото знаех, че няма да бъда част от дългосрочен прокет. За мен обаче беше богатство да играя в този отбор. И четирите ми сезона там бяха невероятни. Чувствах се ценен в клуба. Имах страхотни отношения с Пеп. Децата ми научиха английски и пораснахме много като семейство. Играх два финала за Купата на лигата и два за Къмюнити Шийлдс и ги спечелих всички.

  • 2. Возех се по 3 часа на ден в микробуса на баща ми

Като дете, израснало в Сантяго, имах нужда от час и половина, за да стигна до тренировка. Баща ми ме взимаше от училище с микробуса си и аз се качвах на задната седалка, където спях или ядях плодове и сандвичи, за да имам енергия, когато пристигна. Ето защо тренирах толкова усилено. Баща ми жертваше три скъпоценни часа от деня си, за да ме закара и върне от тренировка. Затова нямах право да го разочаровам. Умеех да превръщам негативите в позитиви, да ставам, когато другите оставаха долу. Вече имах тази мечта да играя за голям отбор като Барселона. Когато казах на моите съученици, те само се засмяха. Но учителят ми ме погледна, сякаш искаше да каже – да, точно така ще е. Бях психчиески силен. Така че просто реших, че ще успея и исках да се отплатя на баща си. В известен смисъл все още го правя.

  • 3. Почти ме изгониха от Коло Коло

Когато бях на 15, играехме на младежки турнир, организиран от голяма спортна марка. Победителят от регионалната част щеше да играе на финал в Европа, който беше наблюдаван от скаути на много сериозни клубове. Беше огромен шанс за всички ни да направим голям ход. Стигнахме до регионален финал и играх на вратата. Вече бях разбрал, че гоненето на топка не е за мен. Харесвах допълнителната отговорност да спасявам удари и за разлика от повечето деца, можех да се справя с грешките. Но онзи ден претърпях наистина голямо разочарование. Беше 0:0, течеше последната минута. Тогава изпуснах топката, вкараха ни и загубихме. 20 суперталантливи деца не отидоха в Европа, заради мен. Чувствах се като най-голямата изкупителна жертва в Чили. Всички искаха да ме махнат от Коло Коло, дори някои от треньорите. Eдин от тях, Хулуо Родригес, обаче се застъпи за мен. Той ме беше научил да играя с крака, което ми помогна след години в Сити. Беше с години пред времето си. И той каза: „Ако той си отиде, аз също си тръгвам“. Това накара клуба да разбере, че би било грешка да ме изгони. Така през 2003-а, когато бях ба 19, дебютирах за първия отбор на Коло Коло. Пазих 3 години. Затова, благодаря ти много Хулио!

  • 4. Вкарах гол за Реал Сосиедад

Бяхме във втора дивизия, мач срещу Химнастик у дома. Не бяхме печелили от три мача. Получихме фаул при 0:0, точно преди почивката. Никой не знаеше кой ще го изпълни. А аз оставах с някои от играчите след тренировка да бия фаулове. Та, тогава Диего Ривас (дефанзивен халф) ме повика и каза: „Клаудио, ти ще го изпълниш“. Казах му: Не, не, ти луд ли си? Но той настоя. Чувах само виковете: Този човек е луд, какво прави? Това ме направи още по-решителен. И вкарах!

  • 5. Гризман паркираше колата си пред дома ми

В Реал Сосиедад наистина се сближих с Антоан. Той беше само на 16, когато го срещнах за първи път, но се виждаше огромния му потенциал и нашата мисия беше да му помогнем да го реализира. Бях го приел като син, налагаше се понякога да го връщам в правия път. В един момент си купи кола, въпреки че не можеше да я кара. Нямаше къде да я паркира, затова я остави пред къщата ми. Стоеше там месеци наред. Понякога идваше, качваше се в колата, пускаше малко музика и просто седеше и слушаше. Правеше едно кръгче и я връщаше пак пред нас.

  • 6.Чувствах се така, сякаш Барса е създаден за мен

Казват, че е трудно за вратарите да играят за Барса. За мен просто беше естествено. Трябваше да си вратар, метач и плеймекър. Благодарение на работата на Хулио Родригес в Коло Коло аз играех по този начин от дете. Казвах си: Този клуб е създаден за теб. Бях толкова уверен, че дори Бог не би могъл да ми вкара. Мисля, че все още съм последният вратар в Барселона, който е печелил трофея на Самора за най-много чисти мрежи в сезон на испанското първенство. Другото, което открих е, че най-великите играчи – Шави, Иниеста и Меси са просто нормални хора.

  • 7. Никога не съм имал проблем с Тер Щеген

Той пазеше в мачовете за купите, аз играех в лигата. Пресата направи голям проблем от това и някои дори казаха, че сме врагове, но това изобщо не беше вярно. Никога не съм чукал на вратата, за да питам защо не играя. Просто се подготвях по най-добрия начин и се справях с каквото предизвикателство дойде. Бях горд, че пазя за Барселона! С Марк вдигнахме летвата един за друг.

  • 8. Разкъсването на ахилеса ми направи добро

В началото се почувствах безпомощен, защото това се случи в самото начало на третия ми сезон в Сити. Но го преодолях. Опитах се да визуализирам пътя си обратно, да напълня главата си с положителни мисли и така контузията ми направи добро. Върнах се да пяза във финала за Къмюнити Шийлдс срещу Ливърпул (4 август 2019 г.). Спечелихме след дузпи пред 80 000 на „Уембли“, а когато бе направена снимката с купата, аз бях там. Бях победил по-рано всички мисли в главата си.

  • 9. Може би ще стана треньор на вратарите

Пеп ми се обади един ден, за да ми каже, че ще бъда добър в това да съм треньор на вратари. Това означаваше много за мен.

  • 10. Купата на краля с Бетис беше изключителна

Наистина исках много да спечеля нещо и с Бетис. Бях печелил титли с Барселона, но Купата на края с Бетис беше нещо изключително. Видяхе го вече и децата ми. Съпругата ми Карла и четирите ни деца винаги са били най-емоционалната част от живота ми. Те са това, което ме кара да се чувствам пълноценна. Без тях всичко се разпада.

  • 11. Заех, че можем да спечелим Копа Америка

Загубата от Бразилия на Световното първенство през 2014 г. ни даде горчив вкус, но усещахме, че предстои нещо голямо. Имахме невероятно поколение, играчи от Барса, Арсенал, Ювентус. Бяхме под напрежение, особено аз като капитан. Не можехме да пропилеем това поколение. Трябваше да спечелим нещо. През 2015-а Чили бе домакин на Копа Америка и си казах, че това е нашето време. Знаех, че можем да спечелим и така и стана във финала с Аржентина след дузпи.

  • 12. Плаках, когато спечелихме втората Копа

Не трябваше да участвам в изданието Сентенарио на Копа Америка в САЩ (2016). Току-що се бях върнал след травма, а най-малката ни дъщеря Ема, преживяваше сериозен медицински проблем. Първите ми два мача на турнира бяха катастрофа. Бях разсеян. Тялото ми беше на терена, но умът при семейството, у дома. Никога не забравяйте, че и футболистите са хора. Чувствах се толкова крехък. Все още бях капитан, но хората, фенове и медии, казваха, че трябва да остана на пейката, преди да е станало твърде късно. В един момент осъзнах, че просто трябва да се събера. През целия си живот съм успявал да се изправя, когато паднах. Спечелихме четвъртфинала и полуфинала без да допуснем гол. Финалът пак беше срещу Аржентина и отново се стигна до дузпи. Вече бях проучил кой може да изпълни дузпите им и отново ги победихме. Докато тичах из терена се разплаках като дете!

Снимка: БГНЕС