В петък миналата седмица някак между другото се състоя конгрес на БФС. Наименованието отчетен говори достатъчно за липсата на здрав смисъл в провеждането на подобно мероприятие. Всъщност така нареченият конгрес се превърна в площадка за изчитането на доклада от едногодишната ревизия, който показа плачевни резултати. Президентът на централата Георги Иванов-Гонзо показа за пореден път, че е израснал много в апаратните игри и се е култивирал до неузнаваемост в обяснителния режим. И тук е мястото да го разгранича от предишния президент Борислав Михайлов, с когото съм го изравнявал и сравнявал в доста анализи. Гонзо е коренно различен от Боби и във всички отношения е по-добър, макар и все така лош вариант за ръководител. Но легендарният голмайстор притежава едно безспорно предимство и то се нарича здраво стоене на земята и никакво главозамайване. Борислав Михайлов принадлежеше към онова златно футболно поколение, което масово смяташе, че цяла България са им завинаги задължени за направеното. И това изключваше всяка форма на приемане и осмисляне на критика. Гонзо може да е всякакъв и върху неговите интелектуални способности да се упражнява куцо и сакато, но е от съвършено различна порода. Той е гъвкав, приспособим и не се гнуси да навлезе в блатото български футбол. Не се поставя над проблемите, констатира ги, коментира ги, но огромният му проблем е, че няма воля и желание да ги реши. И това е с фатални последици, защото имаме президент, който е на „ти“ с материята, но не развива потенциала си отвъд обикновеното разбиране.
След година управление съм напълно сигурен, че Георги знае много добре решенията, иска му се да ги приведе в действие, но заради различни зависимости е със завързани ръце. И под зависимости разбирам само факта, че както го избраха или поставиха на поста, така и могат скоропостижно да го махнат с един неотчетен, а извънреден изборен конгрес. Иска или не иска, а е по-скоро второто, Иванов играе по свирката на задкулисието, а то във футбола се нарича хегемония и е съвсем открито. И през годината, която толкова добре отчете новият президент, с разните му „лъчковци“ около него не направиха нито едно движение в посока промяна. Трябва да се отчете, че няколко пъти тайно или явно създаде конфликтни точки със своите създатели, но засега не им е дал достатъчно основание да го разкарат, защото тяхното царство стои непокътнато.
И отново към онези станали досадни магистрални неща, които ще донесат промяната в цялостния български футбол. Казусът с мандатите го оставям настрана, защото не е актуален, но усещането е, че Иванов се гласи да стои доста дълго на позицията. Сам по себе си този факт е нездравословен, но не и фатален. Най-тежката реформа безспорно е в професионалния футбол с отказа на БФС да администрира първенствата и създаването на модерна и работеща по европейски образци ПФЛ. В това направление са най-големите притеснения, защото Иванов за една година тотално абдикира от намерението да го направи. Обективно погледнато, Георги Иванов е президент или управител на Първа и Втора лига със стопроцентова власт и правомощия. В БФС са всички комисии и органи, освен това държат контрола върху телевизионните права. На практика клубовете са с вързани ръце и не могат генерално да си развиват бизнес продукта. Защото без коренно различна схема за телевизионните и рекламните пари българският професионален футбол не може да помръдне и сантиметър нагоре. Между другото сегашният модел спира и самото развитие на продукта и това се вижда в скучното и досадно предаване на футболните двубои. Когато в магазина направиш голяма покупка, ти дават няколко малки бонусчета в добавка. Към момента бонусът е българското първенство, просто една дрънкулка, която не се развива и облагородява. И така няма как да се случат никога нещата!
Отличният апаратчик Георги Иванов обаче, вместо да предприеме нещо в тази посока, говори за надвисналия фалит над повече от половината професионални клубове. Междувременно някои от тях като Арда и Локомотив София вече се защитиха, че не били застрашени, но това са глупави обяснения. Голготата им не става по-малко нерадостна с обяснението, че били изрядни към момента. Но за повечето президентът е прав и то се подразбира и без да си оторизиран служител на НАП. И ако тв правата са тема табу, то трябва да се признае, че по другата гореща точка с огромния безмитен внос на чужденци Гонзо от време на време надигаше глас в първата му година на президент.
Струва си между другото подобно на президента Тръмп да се наложат едни 150 процентови „китайски“ мита върху тази стока, както се прави например в Испания. При сегашния необлагаем минимум от около 4000 лева на месец България е истински данъчен рай за чужденци, не само за футболисти. Почти никъде го няма това да си вземеш парите почти чисти от налози. Представете си само при една подоходна схема за облагане колко ще струват чужденците на Делиормана. Не търсете дълго отговора – двойно по-скъпо!
Казусът с чужденците, които вече наближават 70 процента в елитния футбол, има едно решение и то е изцяло протекционистко. Въвежда се правило с 5 или 6 българи по всяко време на мач. Родени в България, а не с паспорти, дадени им от вицепрезидента на републиката. Клубовете или го приемат, или си преместват бизнеса в друга държава, където могат да си правят, каквото поискат. Фактът е, че в момента чрез българското първенство получаваш право да играеш в Европа и да печелиш пари и трансфери от турнирите. Повтарям, през българското, а не през някое друго. И след като си участник в българското първенство, ще приемеш условията такива, каквито БФС е наложил. И ще играеш с български граждани, без да се обясняваш излишно.
И накрая стигаме неизбежно до държавата, която не прави нищо за футбола. Само където през общините го издържат за сметка на поддръжката на пътищата, по които умират деца! И освен това масово са им дали стадиони почти на безсрочни безплатни концесии. Но футболът иска и строеж на нови стадиони и бази, а по възможност и някой лев за заплати на онези 70 процента легионери. И ще цъфнем и ще вържем с много по-силно първенство, защото държавата накрая след 35 години е разбрала, че футболът е най-важното нещо в нея. Тук вече и малко дете с проста логика е наясно, че наглостта минава всякакви граници!
Георги Иванов знае по-добре от всеки истинските проблеми на българския футбол. Убеден към, че знае и решенията, но нещо вечно ще му пречи да се активира. Което е много жалко, защото в неговия случай просто обстоятелствата са такива. А резултатът от първата му година е, че на безсмисления конгрес той вече не говори за класирането на голямо първенство. Той просто констатира това, което знаем всички и без да сме президенти на БФС. И по естествен начин го застига питането, а защо тогава е там?!
Жаклин Михайлов, в-к Тема спорт
Снимка: БГНЕС