За по-малко от година Станимир Стоилов успя да изкачи Гьозтепе от второто ниво на турския футбол до елита. Още по-впечатляващо е, че отборът се представя ударно в шампионата, като е в битка с най-добрите за място в европейските клубни турнири. Всичко това Стоилов постига с един от най-малките бюджети в Турция. Пред бТВ Мъри Стоилов говори за настоящата си работа, отношенията с феновете на Гьозтепе и раздялата с Левски.

Измир е третият по големина град в Турция след Истанбул и Анкара с население от близо 5 милиона души. На територията му има 6 професионални футболни клуба, но само един е в турската Суперлига – Гьозтепе, начело на който е българин.

Подкрепата на феновете е безпрецедентна. Тяхното мото е „Вървим след любовта си“ и го доказват постоянно. Миналата година, когато отборът спечели промоция за за елита на Турция, те едва не подпалиха крайбрежния бряг с огнено шествие и факли. За тях Станимир Стоилов е символ на бъдеще, сигурност и успех.

„Абсолютно чувство за професионализъм и удовлетвореност – за условията на работа, за всичко, което трябва да има един треньорски щаб и футболисти“, споделя пред камерата ни Стоилов. Той е начело на хита при комшиите от 2023 г.

Права, пари и задължения

Още преди да влязат изобщо в базата, футболистите посещават т. нар. „кабинет“ – там има техника, която ги проверява за евентуални проблеми – здравословни, физически, болки.

„Думата „професионализъм“ не е като при нас изкривена. Рано или късно, ако не спазваш правилата – или ще получиш забележка или ще отпаднеш от нивото, на което си попаднал. Тук и заплащането е друго и играта, а и задълженията на играчите са много по-големи“, допълва Мъри.

Той разполага с 11 души треньорски щаб, петима масажисти, трима физиотерапевти, двама лекари, психолог и нутриционист.

„За мое щастие и Цанко Цветанов, и Йончо Арсов са работили с мен. Те са голямата движеща сила и контролът на този щаб. Моята задача е, и на футболистите съм казал, да решавам лошите неща и проблемите. За хубавите неща, за похвалите – са други хора. По-точната дума е „спорим“. С мен трудно се караш, защото аз все пак съм главата на всичко. С мен може да се спори, докато взема решение. Взема ли решение, вече спор няма.“

Любовта на феновете

Местните наричат Гьозтепе „Гордостта на Измир“, а Станимир Стоилов „командир“, защото със здрава ръка води отбора към успехите. Те пък от своя страна засвидетелстват своята любов към тима, като пълнят това 20-хилядно съоръжение до предел за всяка една среща. А откакто Гьозтепе е в турската Суперлига, не е имало домакински мач, в който трибуните не са напълно разпродадени.

„От това по-голяма оценка за работата на треньор – няма. Това е оценката – любовта, уважението и резултатите, естествено“, признателен е бившият треньор на Левски.

„Обичам да се уча“

Собственик на Гьозтепе е инвестиционната компания „Спортсрепублик“ – същата, която беше много близо до закупуването на Левски. Освен турския тим, фирмата притежава английския елитен Саутхемптън и френския Валансиен. Клубовете работят в тясно сътрудничество помежду си.

„Има изключително много материали, видеа, качени в нашата група на Спортсрепублик, от които може да се възползваш, за да учиш, да знаеш и да ползваш. Това е полезно, защото един човек цял живот трябва да се учи. За мен е много полезно. Аз обичам да гледам, да уча.“

Болката „Левски“

И въпреки успехите зад граница, една болка, свързана с Левски, остава да тлее.

„Аз имам една приказка – „Никой не обича крокодила“. Не сме много приятни, особено аз. За да свърша работа, аз имам мои идеи, мои виждания и ги защитавам, особено когато става въпрос за Левски. Не обичам много хората да ми се бъркат, в това, което не разбират, а то всичко е видно от резултатите, които си постигнал.

Една от причините да напусна, която беше и основната, беше, че показах на всички точно и ясно, че аз не желая да работя със спуснати ръководители и скрити собственици. А в Левски точно това започна да се случва, въпреки че аз последните месеци предупреждавах много, че ходя тъжен на работа.

Започнаха постоянните конфликти и скандали на работа и аз като някаква синя каска обикалях от кабинет на кабинет, за да успокоявам положението и да намирам някакъв общ език, което беше непростимо. Моята мечта винаги е била за Левски да се управлява от хора, от които получаваме заплати“, е мнението на Стоилов.

А за отношенията си с Наско Сираков допълва: „През годините сме имали общи идеи за Левски, защитавали сме ги, подкрепяли сме общи каузи. Нямахме някакви скандали на тръгване. Аз просто казах, че си тръгвам, защото това не е моят начин на управление. Той избра другата страна под натиска на парите и на спонсора да управляват по друг начин. Версията, че аз съм искал да управлявам целия клуб…? Да, ние контролирахме, за да няма глупости, но версията беше така угодна, след като си тръгнахме, но тогава не съм искал нищо.

Исках отборът да е добре и да управлявам спортно-технически, но като си избрал страната на собственика, от там пътищата ни се разделиха, такива са ни отношенията. Няма скандали, просто единият избра единия път, а другият – друг“, описва ситуацията любимецът на синята публика.

„Аз приключих с тези хора като футболни партньори. Втори път ми се взима мечтата за Левски. Първия път го бях закарал вече на европейската магистрала и шеташе из Европа. Един се качи да кара влака и реши, че това е чалготека и че като плащаш пари, може да поръчваш музиката – да може, но в чалготеки и ресторанти. Във футбола не е така точно.

Втория път полумъртъв човек го накарахме да ходи. Беше близо да тича и отново ми беше прекъсната мечтата. Във футболно съществуване не виждам още общи пътища“.

Пред Станимир Стоилов и екипа му стоят големите цели, като не скрива, че гледа уверено към европейските грандове, с надеждата да поправи път на следващото поколение български треньори отвъд граница.