Легендарният футболист на Левски и националния отбор Божидар Искренов бе в “Гостът на Sportal.bg“. Гибона е сред най-популярните футболни звезди у нас, като освен за своя роден клуб от “Герена” е играл още за ЦСКА, Ботев Пловдив, Шумен, Септември София, Лозана и Сарагоса. За България има 50 мача и пет попадения, като е участник на световното първенство в Мексико през 1986 г. Съвсем скоро Гиби ще издаде автобиографична книга.
“Идеята за книга дойде още през 90-те години. От един журналист – Тошко Янакиев се казва. В последните 30 години пътувам много, понякога се връщам по три-четири пъти на година от Щатите. Наскоро ми се роди внучка – София се казва. След две момчета и момиче сега – това е най-голямото щастие.
Моето мнение никой не го слуша, нямам право да давам съвети в Левски, има си ръководство. Станислав Генчев изглежда направи сам избора си – в последно време Левски играе в една схема, той не промени нищо. Това се оказа решаващо за него. До последния мач той играеше 3-5-2, виждаше се, че не е печеливша, че няма потенциал за победа – блъскаш се в една стена и не знаеш какво се случва. Не е толкова млад треньор, би трябвало да имаш резервни варианти-схеми, как да промениш време. Но до последно той играеше в тази схема. Това си е мое мнение. Трябва да имаш резервни варианти. Може би вече е видял къде е сгрешил, но вече е късно.
Коментираме си с Наско Сираков, но съвети не давам. В много добри отношения сме, не го крия. Аз съм бивш футболист на Левски, израснал съм на този стадион, приятно ми е да ходя, ще продължавам да ходя. Мисля, че нещата в Левски се оправят, сега се коментира и за новия стадион – това са хубави неща.
Преди много години едни хора решиха да съборят стадиона, Иван Вуцов, аз му викам Тате, каза, че това е грешка. Този стадион е на насип – нищо трудно няма там. Взеха милиони, направиха един сектор, даже няма и козирка, всички се смеят. Можеше да се направи едно прекрасно стадионче. Вуцов им каза, че правят грешка и наистина така стана.
Не трябва стадионът да е страхотно голям. В Остин стадионът е за 17 000, с козирка, красиво, с новите конструкции, стадионът е вдлъбнат в земята. Бях на мача с дъщеря ми и внука ми. В България ще направиш стадион за 100-150 милиона, това е лудост. Аз съм Радостта на народа, но един приятел казва на майтап, че и народът прави грешки. Левски е една институция, ще е институция и след мен, след Насо, всички трябва да се обединят. Като публиката на Левски наистина няма. Трябва да седнат на масата, да се изчистят всички отношения. Никой не е перфектен, както има една поговорка на английски. Не съм в кухнята, казвам си мнението.
ЦСКА е подсигурен, няма никакъв проблем. След като има финанси, ще го построят стадиона, изглежда всичко прекрасно и хубаво, казват, че ще стане бързо. Дано да стане хубав стадион! В Левски и ЦСКА винаги има напрежение и несигурност – феновете са доста крайни понякога. Трябва да има търпение, нищо не се случва за месец, два или три. Като минат няколко години, ще се видят резултатите, така беше в началото на 80-те години в Левски.
Не може да сменяш треньорите през няколко мача. Имаме достатъчно млади талантливи футболисти, чакат своя шанс. Шансът им обаче е почти минимален, защото чужденците идват наготово, а младите отиват по “Б” и “В” група. Не трябва да се сравняваме с Англия или Германия. Може би трябва да се промени нещо във ФИФА и УЕФА, но не мисля, че това ще се случи.
След години мисля, че няма да има юношески футбол, а само чужденци, като гледам какви са темповете в България. Вече няма ветерани. Това си говорим с мои бивши колеги. Само чужденци има сега, навремето имаше първенство на ветерани. Кой бразилец ще дойде от Бразилия, за да играе в мач тук за ветерани, не е сериозно. Когато мога гледам мачове, но все пак говорим за седем часа разлика.
Националният отбор ли? Чета коментарите на журналистите. В началото имахме няколко хубави мачове, после дойде нагоре-надолу, имаше критики. И ние сме имали такива моменти, все не се случваше класиране за европейско първенство. Това е труден период, пак трябва да има доверие и разбиране. Стига толкова се говори за смяна. Вече има нови системи, нови виждания и неща, пожелавам успех на момчетата, но нещата сега са коренно различни. Не искам да ги подценявам, българин съм, оценявам какво се прави, но да си кажем честно – още сме далеко.
Ботунец съм играл хандбал, в Симеоново сме живели в една стая, едно време държавата беше зад спорта, грижеше се за всичко. България бяхме водеща сила в спорта. Става ми болно, когато си спомня какво е било, че сега не прилича на нищо, хората се промениха… но такъв е животът.