Червена България винаги ще свързва Ружди Керимов с гола във вратата на Питър Шилтън от Нотингам Форест и отстраняването на действащия европейски шампион през 1980 година. Крилото прекарва общо 6 години на „Армията“, като изиграва 160 мача във всички турнири и е важна фигура в едно от най-силните поколения в историята на клуба, достигнало полуфинал за КЕШ през 1982-ра. Юноша е на Локомотив Пловдив, а след ЦСКА играе за турския Алтай, португалските Вазим и Спортинг Ковиля и завършва кариерата си в Спартак Плевен. Има 9 участия и два гола за националния отбор. Керимов никога не е обичал светлината на прожекторите и не определя себе си за герой дори за победата в Нотингам. Не е давал интервю от над десетилетие, но се съгласи да говори пред „Тема Спорт“ за футболния си път и настоящата ситуация в любимия му ЦСКА.

Г-н Керимов, какви са първите ви спомени, свързани с футбола?

– От много малък играя футбол. Откакто се помня. Имах един батко в махалата – 4-5 години по-голям от мен. Той искаше да тренира в Локо Пловдив и ме помоли да отида с него, за да не е сам. След тяхната тренировка обаче имаше и занимание за децата на моята възраст, аз бях тогава 9-годишен. Той ме попита дали искам да ме запише и се съгласих. Аз живеех до „Лаута“ и близо до дома ми имаше голяма поляна, на която по цял ден ритахме. Виждаше се, че съм доста талантлив и на треньора му трябваше малко, за да ми каже да започна да ходя редовно да тренирам.

Как се стигна до преминаването ви в мъжкия отбор на Локомотив?

– С всеки изминал ден се подобрявах. Бях много енергичен, бърз и в школата всички ме харесваха. Но не ме викаха в мъжкия отбор. А Краси Манолов го взеха още на 15 и дори му даваха стипендия от 80 лева, което тогава бяха много пари. Но той беше племенник на треньора Иван Манолов – Големия Орел. А аз бях обикновено момче от бедно семейство, не съм го криел никога. И моят треньор постоянно се молеше на Орела да ме вземе и мен.

Един ден, не знам какво е станало, но той най-накрая каза: „Нека да идва“. Аз бях доста притеснително момче, а отивам при Христо Бонев, Георги Василев-Гочо, все големи имена и страшни футболисти. Започва тренировката, аз вкарвам с левия, с десния крак. И идва време за двустранна игра. Излъгах няколко човека, излязох срещу вратаря и без да искам му я вкарах между краката. Погледна ме с такава злоба, че се вледених. След тренировката, докато чаках другите да се изкъпят, дойде треньорът с един налъм и ми каза: „Ей, научи се да подаваш тая топка, че иначе с налъма ще те пребия“. И така станах доста по-комбинативен (смее се). Всеки Божи ден ходих половин час преди тренировка, лъсках обувките на всички и надувах спадналите топки. Така лека-полека влязох в колектива. На една друга тренировка пък си спечелих уважението на Христо Бонев. Тогава пак имахме двустранна игра и аз бях в неговия отбор. Не спряхме да си правим двойни подавания и да вкарваме. Като отидохме в съблекалнята Бонев каза: „Това момче ако някой го барне, ще си има работа с мен“. И оттогава той много ме харесваше като футболист. Като стана играещ треньор три години подред ме посочваше за най-добър в България.

свързани статии

Защо оставате извън футбола в продължение на една година при трансфера в ЦСКА?

– В Пловдив публиката много ме харесваше. Наистина много и това беше най-лошото. Започнаха да забравят за Христо Бонев, който вече и поостаряваше и беше играещ треньор. Поне аз така си го обяснявам. Винаги вечерта преди мач се събирахме в хотел. Жена ми имаше рожден ден и аз го помолих да отида за час-два на празника и да се прибера след това. Позволиха ми и се върнах към 22:30 вечерта. Но на сутринта, никой не дойде да ме събуди и като станах вече нямаше никой в хотела. Хванах такси до стадиона и там Бонев ми каза, че не съм в групата за мача. И една седмица по-късно получих една година наказание за неспазване на режима. Десетина дни не знаех къде се намирам. Но тогава дойдоха ЦСКА. Директно в дома ми. Манол Манолов ми предложи да заиграя за тях. Поисках малко време да помисля, защото аз много харесвам Пловдив и нямах намерение да се местя. Отидох при Христо Бонев и му казах: „Върнете ме или ще отида в ЦСКА“. Той ме погледна с пренебрежение: „Абе няма кой да те вземе в ЦСКА“. Изчаках още малко и се обадих в София. Дойдоха веднага с „Волга“-та, подписах, дадоха ми екипи, анцузи. Позволиха ми да остана в Пловдив, докато получа право да играя. Отидох с червения анцуг при Бонев и го питах: „Виждаш ли какво пише на гърба“. Беше пребледнял горкият (смее се). И оттам нещата тръгнаха нагоре.

 В ЦСКА ли са най-щастливите мигове в кариерата ви?

– Без съмнение. Три титли, европейски мачове, голът срещу Нотингам, невероятната тишина, която обзе „Сити Граунд“, отстраняването на Ливърпул… Това са неща, които никой не може да ми отнеме. Публиката ще каже дали съм дал много или малко на ЦСКА. Но винаги съм усещал, че съм бил харесван футболист. Защото съм техничар, не съм грубиянин, имам горе-долу добър пас. Със Стойчо Младенов винаги се шегуваме, че е станал голмайстор благодарение на мен

Наистина бяхме много силен отбор със страхотен треньор като Аспарух Никодимов. Беше удоволствие да тренираш и да играеш с такива съотборници. За съжаление всичко това е в миналото. В момента ЦСКА е на дъното.

Защо се стигна до настоящото състояние на ЦСКА?

– Отборът наистина е много слаб. Няма нищо общо с това, което аз познавах като футболист. Радват се, че са направили равенство с Лудогорец! За мен не играха никак добре, не разбирам на какво се радват. Виждам, че и някои журналисти ги хвалят, аз не съм на това мнение. Цяло лято гръмки трансфери и много слаб футбол. С този отбор за никъде не сме. Не знам кой е отговарял за събирането на тези футболисти, но ме съмнява, че са въртени някакви игрички на гърба на ЦСКА. Открай време има мениджъри, които се облагодетелстват от трансферите на слаби футболисти. Разочарован съм от тези неща и затова и толкова време съм се отдръпнал от футбола. Просто няма какво да видя. Защо да се ядосвам? Не го разбирам това всеки да иска да стисне ръката на собственика, че да може да изкара някакви пари. Моята надежда е в Методи Томанов. Но ако не го оставят да работи, без да му се бъркат, ви уверявам, че ЦСКА още 10 години няма да стане шампион. И Томаш трябва да се съобразява с избора му. Да му казва какви играчи иска, на какви позиции, с какви качества. Мето няма да му доведе слаб футболист. Цяла България знае, че той създаде Лудогорец. Той им направи основите и те още лежат на тях. Така че да му дадат цялата власт, защото е срамно ЦСКА да се бори за второ, трето или пето място, както е сега.  В цял свят знаят ЦСКА. Не Левски или Лудогорец. Проблемът на Томанов е, че е много чист човек, не го интересуват схеми и интриги, а да се върши работа. Затова и съм сигурен, че ще се опитат да го провокират и да го накарат да си тръгне.

За да си докарват пак „свои“ футболисти. Истината е, че в момента се откроява само един централен нападател. Всичко друго е на средняшко ниво. И той както сега вкарва, догодина може и да не вкарва толкова. А и една птица пролет не прави. Ако нямаш работеща система за привличането на добри футболисти, нищо не можеш да направиш. И това няма да стане за половин или една година, нужно е време.

свързани статии

 В ЦСКА сте били душата на компанията. Разкажете ни някоя интересна случка от престоя ви на „Армията”?

– Те са много. Всеки ден се раждаха. Един път бяхме в Швейцария на летището и с Недялко Младенов видяхме две много хубави японки. Казах му: „Дечо, сега ще ида да им взема куфарите, да им ги нося“. „Как ще отидеш, нито език знаеш, нито нищо?“. Но аз вече бях тръгнал. Поклоних се, както съм виждал, че го правят те и още докато бяха слисани, им взех куфарите. А те бяха много тежки. Едва ги довлачих до края на летището. Накрая ми благодариха и те с един поклон. Целият отбор много се смя. А през това време постоянно до мен върви полицай. Защото с Дечо ни следяха. На мен майка ми е от Турция, а на него жена му от Австралия. Бяха с мен дори и като ходих до тоалетна.

 А аз му викам на ченгето: „Ако съм искал да избягам, ще направя един спринт, защитниците не могат да ме хванат, камо ли ти“. И докато нас ни дебнат, докторът избяга (смее се). Беше взел един огромен куфар на отиване. „С лекарства е“, обясни. Видяхме ги тези лекарства… Иначе имаше и хора, които се шегуват с мен, но не носят на майтап. Например Георги Славков, Бог да го прости, беше такъв. Докато аз никога не съм се сърдел. Такава ми е природата, обичам да се забавлявам. Весел човек съм и до ден-днешен. Животът е един, втори нямаш. Живей го спокойно и щастливо. Можех да стана и аз треньор, но никога не ме е влечало. Вече стават доста години откакто не работя. Финансово сме добре, благодарение на жена ми. Не стоя много в София, повечето време съм в планината, на морето също имаме къща. Разполагаме с всичко, каквото ни е необходимо. Искам спокойствие в душата. Днес паля колата и отивам в планината. Утре на морето. Стоя колкото искам, не давам отчет на никого. Това е моят живот.