Приоритет №1 е новата „Армия“! Заслужавам прошка от армейската общност

ЦСКА се сбогува със стадион „Българска армия“ преди съоръжението да бъде изградено отново. Празникът за „червена“ България обаче не се осъществи напълно и не завърши щастливо, след като Лудогорец го помрачи, побеждавайки изключително драматично с 1:0 селекцията на Нестор Ел Маестро.

Кръвно свързаният с ЦСКА –Александър Станков, се съгласи да даде интервю пред SportLive.bg по повод прощалния мач със старата „Армия“. 59-годишният специалист, който е бил 3 пъти старши треньор на армейците, направи своя спортно-технически анализ на двубоя и цялостното представяне на „червените“. Той си спомни и някои от най-паметните моменти, които е изживял на легендарното съоръжение, където е преминала и по-голямата част от живота му.

- Г-н Станков, какви чувства бушуват у Вас след последния мач на стария стадион „Българска армия“, загубен драматично от Лудогорец?

- Имах лошо предчувствие за мача. Когато е много тържествена обстановката, а публиката и всички са се събрали като за празник, винаги не се получават нещата.

- Защо според Вас ЦСКА отново не успя да победи разградчани?

- За мен чисто спортно-технически ЦСКА не играе добър футбол. Това е първо, като то ми е пределно ясно. Второто е, че не можеш да биеш Лудогорец, когато играеш предпазливо и атакуваш в епизодични моменти. Разградчани се побеждават с много, много смела игра, с много висока преса, за да не им даваш въобще да си поемат въздух. Такъв мач беше ЦСКА срещу Локомотив Пловдив, когато през първото полувреме на „Лаута“ отборът го демонстрира.

Тогава се говори много за тази среща, но тя си остана единствената, в която ЦСКА се представи наистина подобаващо. Така трябва да се играе срещу Лудогорец. Още повече, че има разлика в класите. Колкото и Лудогорец да не е това, което беше преди години, има повече класа, което е ясно.

В този мач ЦСКА нито могат да се оплакват от съдийството, нито от каквото и да било. Дори ми се струва, че на моменти имаше и леко домакинско подпиране от съдията. От тази гледна точка няма никакви оправдания. Това е голата истина.

- За съжаление Лудогорец развали празника на цялата цесекарска общност, както и личния празник на основния благодетел на клуба Гриша Ганчев, който честваше своя рожден ден.

- Случват се такива неща във футбола. Нищо не е програмирано, когато някой има празник, всичко да е наред и да се поднася подарък преди празника. Просто това не става във футбола.

- Защо според Вас ЦСКА показа желаното лице само през първото полувреме на мача срещу Локомотив Пловдив, а след това не видяхме отново този облик?

- Не мога да кажа точно, защото не съм в кухнята на отбора. В поредица от мачове обаче това се забеляза, въпреки че се печелеха 3 точки, но случилото се на „Лаута“ не го видяхме повече.

- Какъв трябваше да е реалният резултат в двубоя с разградчани според Вас?

- По принцип нито единият отбор не заслужаваше победата. Равният резултат си беше реален. Но той не удовлетворяваше нито единия, нито другия отбор.

- Какво е мнението Ви за реакцията на Спас Делев след гола, което доведе и до ексцесиите?

- Какво да Ви кажа? Понякога емоциите във футбола не могат да се контролират изцяло. Не че го оправдавам, а напротив. Той каза, че е псуван.

На мен заради едно кълбо на „Армията“ все още не могат да ми го простят, и то пак беше под емоция. Бях псуван, обиждан и т.н. Армейската общност все още не може изцяло да ми го прости, въпреки че мисля, че не го заслужавам. Има хора, които са се издънили много по-тежко.

При мен това се случи когато победихме с Локомотив Пловдив с 1:0 на „Армията“. Тогава след като поведохме и след последния съдийски сигнал направих кълбо напред. Но това не съм го направил, за да обидя ЦСКА, напротив просто беше въпрос на емоция. Наистина бях обиждан през целия мач. Други знакови фигури направиха по-обидни  движения за ЦСКА, но на мен още не ми е простено.

- Продукцията на терена разочарова, но какво е мнението Ви за представянето на публиката по трибуните в последния мач на този легендарен стадион?

- Публиката на ЦСКА няма равна на себе си. Това е повече от ясно. Стадионът беше пълен, хореография и т.н. Публиката ни е първенец. Тя е №1 във всяко едно отношение.

- Какво трябва да направи отборът, за да стане и той №1 като феновете?

- За мен трябва да направи още много неща. Нито нападението, нито халфовата линия е като хората. Особено пък днес чета, че Ел Маестро казва, че нападението не е както трябва. За мен обаче и халфовата линия не е на нужното ниво.

- Предстои изграждането на нов стадион. Това ли ще бъде основният приоритет или ЦСКА трябва да направи всичко възможно отново да седне и на българския футболен трон?

- Лично за мен стадионът винаги е бил №1. Споделял съм го и с Вас. Приоритетът е да си направиш дома. Естествено, че на привържениците им се иска отборът да спечели титлата. Това е напълно нормално.

Изграждането на стадиона е мащабно и генерално, докато шампионската титла е година за година. Новият стадион ще е за поколения напред.

- Все пак смятате ли, че ЦСКА има сили да се пребори за титлата още през настоящия сезон?

- Естествено. Все още нищо не е решено. Има доста мачове. Разликата между отборите в челото е малка.

- Споделяте ли мнението, че ЦСКА играе по-слабо на „Армията“ срещу Лудогорец, отколкото в Разград?

- Да. Така е.

- Защо според Вас?

- Честно казано, според мен това е психологически проблем. Нямам обяснение. Би трябвало да е обратното.

Ако хората, които играят в ЦСКА, изпитват известно напрежение от собствената си публика, значи те не са за ЦСКА.

- При Лудогорец пък не се забелязва комплекс, когато гостуват на „адска атмосфера“ дори и в Европа. Сякаш пълните стадиони на съперника не им пречат?

- Всичко това се придобива с опита. Когато играеш пред пълни трибуни и в Европа, не ти прави впечатление, излизайки на пълен стадион на „Армията“. Просто може би ги и мотивира допълнително.

- Кръвно свързан сте с ЦСКА, голяма част от живота Ви и на Вашето семейство е свързан със стадион „Българска армия“ и е преминал там. Какъв е най-яркият Ви спомен и нещо, което няма да забравите никога?

- Тези моменти са толкова много. Аз от дете съм на „Армията“. Най-яркият ми спомен е от мача с Байерн Мюнхен, когато поведохме с 3:0. Аз бях в агитката на ЦСКА. Тогава един от футболистите на Байерн Мюнхен  тръгна да си съблича фланелката и да излиза. Той не вярваше, че това може да се случи. Това е само един от наистина ярките ми спомени от многото паметни моменти, които съм преживял още от дете на „Армията“.

После и като треньор имах много емоции. Половината ми живот е свързан с този стадион. Каквото и да кажа, ще е малко! Този стадион е отпечатък върху моя живот.

- Сега „червена“ България ще живее с надеждата и очакването за новия стадион. Но оптимист ли сте, че още преди стъпването на него ЦСКА може да стане отново шампион?

- Защо да не е възможно? Абсолютно нормално е да се случи. Това ще бъде още по-голям празник. За мен обаче за едно семейство е най-важен домът.