Бившият футболист и треньор на Левски – Емил Велев – Кокала коментира пред SportLive.bg ситуацията около исканията за промяна в ръководството на БФС и дали такава може да доведе до смяна и на националния селекционер Илиан Илиев. Варненският специалист пое отбора от последните две квалификации за Евро 2024, в които успя да преобрази облика на „лъвовете“, които направиха две равенства от 2:2 срещу класиралите се шампионата на Стария континент Унгария и Сърбия.
Кокала върна лентата и назад, за да акцентира върху ключовата роля на Израел за класирането ни на Световното в САЩ, където България направи истински бум и се класира на четвъртото място в света.
- Г-н Велев, ако наистина се стигне до промяна в ръководството на БФС, възможно ли е това да доведе и до рокада на поста на националния селекционер или това трябва да се изключи според Вас – най просто казано, ако дойдат нови шефове, трябва ли да оставят Илиан Илиев?
- Според мен би трябвало да остане Илиан Илиев. Предполагам, че е подписал договор за 2 години, т.е и за следващите квалификации, както и за Лигата на нациите, в които националната ни селекция трябва да участва.
Виждаме, че отборът ни има потенциал. Само трябва да знаеш как да ги предразположиш. Според мен няма никакъв смисъл да ги мотивираш. Самият факт, че са извикани в националния отбор, трябва да бъде максимална мотивация за всеки един от играчите. Разбира се, нужна е и концентрация, за да играят в дадените мачове, защото те представляват България. Смятам, че те излизат с такава мисъл.
Играчите напълно ги оправдавам. Не е вярно, че нямат качества. Забелязахме, че дори и при Кръстаич в някои мачове или отделни полувремена, станахме свидетели как могат да играят тези футболисти. Не са параолимпийци, както се казва. Но ние сме отрицание на отрицанието. Все казваме, че нямаме материал. Матрял има, както казва Бай Тошо. Той обаче трябва да се покаже и да се насочи, за да играе както е нужно и националният ни отбор да побеждава.
Споменаваме от 1994-а година всичките тези футболисти, които 18 години вече са на власт, моите колеги.
Забравяме обаче един изключително ключов факт, а именно, че ние нямахме никакъв шанс да се класираме за Световното в САЩ до последния мач в Париж срещу Франция. Защото ако Израел не бяха били французите, всичко приключваше преди нашия двубой на 17 ноември 1993-а година.
Това нещо обаче никой не го отчита и не го споменава. Ние трябва непрекъснато да благодарим на Израел, че победиха преди нас Франция. Чак след това и ние победихме и се класирахме, но никой не отчита изключително ключовата роля на успеха на израелците.
Всичко беше приключило два мача преди това. Добре, че Израел би във Франция с 3:2, като и тяхната победа дойде в последната минута, за да дойде и нашия мач срещу французите.
Просто нещата не са толкова розови, както си ги разказват. Не си спомням тогава да се били във всичките двубои и да сме имали 30 точки от 10 срещи. Ние се класирахме в последния възможен момент. Ще подчертая за пореден път, че това се случи с огромната помощ на Израел.
Имаме много хубави спомени от американското лято, но трябва да си кажем нещата точно както са били. Защото никой не споменава този мач, в който ако Израел бяха паднали или завършили наравно, ние нямахме никакъв шанс да играем на Мондиала в САЩ.
- Какво бъдеще виждате за българския футбол с оглед на цялата изключително сложна ситуация, в която се намира в момента и лъчът светлина, който се забеляза поне на терена?
- Този преход ще бъде труден. Дори и да има някаква сериозна промяна, преходът ще е малко по-дълъг, защото във времето ние закъсахме. Всички ни застигнаха, а даже и ни задминаха.
Веднага ще дам пример. Юношите на Андора те бият в България. Аз такова нещо не можех да си представя, тъй като преди това завършиха наравно в два мача, а сега падат от Андора.
Тук вече изключвам за черно тото и такива неща не коментирам. Мисля, че там нещата също тотално са сбъркани. Като започнем от младежите и стигнем до долу.
За съжаление това е реалността в момента. Какво ще се случи зависи от хората, които командват българския футболен съюз. Също така от това дали ще има промяна.
Те казват, че всичко прехвърлят на клубовете, но това не е истина. Аз знам как се работи в школите. Смятам, че се работи при това по модерните начини, а не както Лечков казва, че школите били виновни и поради тази причина играчите не можели да играят в националния отбор.
В последните два примера видяхме, че могат да играят в националния отбор. Значи, че клубовете не са им причината.
- Какво е Вашето лично мнение – време ли е наистина за промяна във върха на българския футбол?
- Аз също споделям това мнение, че е време за промяна. Не мога да кажа нещо друго. Виждаме, че нещата не са добре, но както се казва винаги има следващ мач. Така че нещата трябва да се променят по някакъв начин.
Пак ще повторя, че преходът ще се осъществи доста трудно.
- Имах предвид и за промяна в ръководството на БФС?
- Пак Ви казвам, че това е орган, който е самостоятелен. Те си взимат решенията. Не можеш са застанеш пред базата в Бояна и да кажеш: „Вие повече няма да влизате и да управлявате“! Нали все пак сме европейска държава. Там трябва да се вземат решенията и хората, които е нужно да го направят, са в БФС.
Нито държавата може да се намеси, нито някой друг. Сега всеки казва, че трябва промяна. Дори така се изказват министър-председателят, Бойко Борисов, министърът на спорта и т.н. Който не се интервюирали, той не го е казал.
Всички се изказват. Какво да Ви кажа? Нека да вземат решение, което ще е добро за футбола. Не да е следното: „Стани, за да седна аз“!
Коментари
Напиши коментарНапиши коментар