Христо Крушарски отсече: Щом има кръв, това не е протест, а война!

Съсобственикът на Локомотив Пловдив Христо Крушарски даде интервю пред колегите от „Мач Телеграф“. В него бизнесменът говори за амбициите си да се кандидатира за президент на БФС, протеста срещу ръководството на централата и всичко актуално около драмите в родния футбол.

- Г-н Крушарски, имаше ли фенове на Локомотив Пловдив на протеста срещу БФC?

- Предполагам, че е имало, но аз не съм привърженик на такива действия. Аз съм за това да има разговори, преговори и открито излизане пред хората. Не съм някой, който ще се крие зад нещо и ще разчита на друг да му свърши работата.

- Доколко са сериозни намеренията ви да се кандидатирате за поста президент на БФC, след като и преди две години, и сега правите изявления в тази посока?

- Този път е сериозно. Заемам се сериозно с нещата, започвам да подготвям план, програма и стратегия за действие, както, разбира се, и екип, с който ще работя. Той няма да е голям, защото не съм съгласен, че е необходима голяма бюрокрация. Напротив. Знаете, че и в Локомотив Пловдив основните неща си ги движех сам. Апаратът в БФC под мое ръководство няма да е раздут, даже ще е свит до оптималното ниво. Сега не мисля, че е така.

- Какво според вас трябва да бъде направено, за да се успокои ситуацията във футбола?

- Както аз виждам нещата, това ще е последният мандат на Бoби. И той се умори от плюенето и дърпането надолу. В никакъв случай Бoрислав Михaйлoв не бива да е най-мразеният човек в държавата. Не вярвам и да стане, защото въпреки всичко той има и свестни приятели, а и все пак успя да направи доста добри неща. Михaйлoв от години е принуден да понася много атаки от хора, които не са му на нивото.

- Какво според вас доведе до решението да се поиска затваряне на стадиона за мач на националния отбор, без да сме наказани от УЕФА, да играем без публика?

- Аз мисля, че това беше превантивна мярка. Аз също съм се замислял да прибягвам към такива в Локомотив и дори на една от сбирките с феновете преди време им го казах. Ако имат пари, да ги слагат на масата и да управляваме заедно. Ако нямат, аз мога да си гледам мача и сам. Това беше в самото начало на престоя ми в клуба. Те бяха започнали с бомбичките, ексцесиите и техните си истории, за да може да плащам глоби. Впоследствие нещата се усмириха, защото аз на една от срещите с полицията казах, че ако те не могат да си вършат работата и да опазят реда, аз няма да им плащам тези суми за охрана. И те започнаха да си гледат работата.

- Да, но миналата седмица феновете не бяха на стадиона, а по улиците и опазването на реда стана доста трудно…

- Никъде въпросът не се решава с перо. Колкото и да си говорим кой крив и кой прав, все пак някой е организирал този митинг. Този, който го е организирал, трябва да носи най-голяма отговорност. Аз съм имал няколко такива изострени ситуации на ст. „Локомотив“. В едната от тях вратарят на "Славия", едно младо момче с гръцко име (б. р. - Стерякис) предизвика скандала и направи белята и аз трябваше да се намесвам да ги укротявам, за да не се налага да се намесва полицията по-сериозно. Човек трябва да си предвиди възможните последствия от всичко, което прави. Доколко едно такова събитие с такава огромна маса хора може да се контролира. Трудно се владее такава маса.

- Смеси ли се футболът с политиката покрай това, което се случи в центъра на София на 16 ноември?

- За мен има допирни точки и няма да се учудя, ако е намесена и политиката в тази история.

- А каква е вашата позиция за отношението на полицията към протестиращите?

- Това не е протест. Щом има кръв, това е война. След като има война, значи има и жертви. Аз не оправдавам нито едните, нито другите. За да се стигне до насилие и да виждаш кръв, значи нещо е станало. Не може да се палят полицейски джипове, да се удрят полицаи… Как ще върнем респекта към институцията „Полиция“?! Ако сега почнем пак да режем главите на министъра, на фелдфебела… какво ще правим утре, като стане по-голяма беля. Кой ще отиде да въдворява ред и да решава проблема? Аз няма да отида, ти няма да отидеш, значи ще отидат пак тези хора. И пак, като има насилие, пак ще кажем, че са виновни, защото се е случило такова нещо. Полицията не бие, тя съветва. Не ги оправдавам, но видях, че имаше кръв по полицаите, имаше и запалени коли, имаше счупени глави и на едните, и на другите… Няма как полицията да седне и да я бият, а тя да не бие. Извинявай! Дайте да вземем картечници и бомби и да вдигаме революции… Грешката е в това, че рискът не беше правилно преценен и оценен. Протестът не беше осигурен, а беше подценен от тези, които го организираха. Те трябваше да имат контрамерки срещу ескалацията, за да предпазят обществото. Ами ако имаше деца. Кой щеше да е виновен?! Това ли е протестът - да чупиш и после някой друг да плаща?! Ако се учим от тия филми, дето ги гледаме, никога няма да стигнем американците. А там полицията съветва ли, или направо трепе?!

- Ако можете да реформирате футбола в България, с какво ще започнете?

- Ще започна отгоре надолу. Първо ще дам сигурност на тези, които ще влязат в щаба ми и които понякога ще трябва да взимат отговорни решения и да прибягват до мерки, които няма да се харесват на всички, за да си свършат работата. След това ще дам сигурност на съдиите и оттам нататък на тях яко им дупе. Ако някой прави глупости и си мисли, че ще му се размине и ще може да играе по чужда свирка, просто жестоко се лъже. Със сигурност приоритетна задача ще бъде и промяната на Устава на БФC, който е остарял и трябва да се адаптира към някои важни нови моменти в развитието на футбола. Необходимо е да се уточнят правилата в тази организация. Аз лично бих премахнал тези твърди възнаграждения за реферите, които си взимат парите независимо как са се справили. Не. Който си е свършил добре работата, нека получи заслуженото, който не - да си търси парите от друго място, но не от клубовете. Подчертавам това! Защото, ако подобна зависимост се усети, такъв човек няма да си намери място в България, не само във футбола.

- Бъркат ли се клубните президенти в работата на футболния съюз?

- Ако ги питаш всички поотделно, ще кажат, че никой не се меси, но е очевадно, че всички искаме да сме по-близо до властта, за да може да се облагодетелстваме лично. Това нещо само пречи на развитието и на емоцията, която трябва да дойде от продукцията на терена. Някои от съдиите са толкова уплашени от Венци, от Крушарски, от Домусчиев, че не знаят какво правят. Аз лично освен да съм си правил майтап с тях, не мисля, че на някого съм му дал повод да се притеснява за нещо. Ако не са разбрали начина на работа, значи не са за нея. Винаги съм ги поздравявал дори пред медиите, когато са свирили добре - гайдарджийски, както обичам да се шегувам.

- Получават ли бизнесмените, които инвестират в спорта, някакви облекчения или привилегии?

- Освен облекчение на джоба друго нищо не получаваме. Бил съм в много страни в света и съм се интересувал как е в Европа, как е в Бразилия, как е в Аржентина… Нещата са ясни и гласни. Ако няма колектив, който да участва с финансиране и с управление на финансите, клубните отбори са спукали гумите още на старта. Аз така се засилих и стигнах до под кривата круша. Няколко пъти съм го казвал, че БФC трябва да направи нещо, което го имаше още по времето на комунизма - взаимно-спомагателна каса. Някой като закъса, да му се дава заем, за да може да си продължи проекта. Разбира се, не говорим за подаръци и дарения, а за механизъм за кредитиране. Парите се дават, за да се свърши работа за 5, 10, или за повече години, но те се връщат и после помагат на друг. Това със сигурност ще бъде част от моята програма, с която ще се явя на Конгреса, когато такъв бъде свикан. Другата тема е за аматьорските клубове. Не може хора, които събират по 10 лева, за да си разделят бензина и да идат на играят мач в съседното село, ние да им слагаме някакви наказания, които са понякога незнайно за какво. Парите от тях отиват във футбoлния cъюз. Защо не ги връщаме обратно в тези клубове. Тези, които градят и правят нещо, трябва да се стимулират по някакъв начин. И с парите от глобите да се подпомагат коректните. Да се стимулират съдиите, които си вършат добре работата и растат отдолу нагоре в йерархията. Тук е мястото да спомена и зоналните съвети. Те са, за да помагат на регионите, а не да им създават проблеми. Защото днес чух, че на едно село не му давали лиценз, защото трябвало да има детско-юношеска школа. Ами аз ще се върна към думите на Тодор Живков, който казваше, че ако трябва и деца ще направим. Но, ако сме сериозни, трябва да отчетем, че отиваме понякога в ненужни крайности. Спортът в аматьорската си част трябва да е достъпен за всеки. Всяко село, ако си има клуб и има кой да му помага, защо да няма футбол?! Това не мога да го проумея.

- С екипа около Димитър Бeрбатов склонен ли сте да обмените идеи и да контактувате?

- Тези, които ме познават, знаят отговора. За другите ще кажа, че аз съм човек, който винаги поставя отпред екипа и колектива. Аз съм на 66 години и никога не съм казвал, че знам всичко. Човек се учи, докато е жив. Няма да бягам от разговори, от срещи, от контакти… Няма да има надути балони и ако разбера, че някой не си е вдигнал телефона, заповедта за уволнението му ще бъде подписана и ще стои при мен. Някой да ми каже, че е имал проблем и се е оплакал на еди-кого си, а той не му е вдигнал… Просто такъв трябва веднага да си тръгва, без да го гоня. Както е и в бизнеса. Екипът е над всичко и проблемите се решават с комуникация.

- Имате ли подкрепа от популярни имена и клубове за кандидатурата, която анонсирате?

- Вече започнаха да ми звънят. Няма да казвам кои са, защото ще кажат, че съм почнал да „пазарувам“. Аз няма да пазарувам, ще говоря, ще предлагам и ще работя. Имам уговорени и срещи с клубове, обаждат ми се по телефона ежедневно. Това за лиценза на селския клуб го знам, защото ми се е обадил кметът и ми го е казал. Хората човъркат вече.

- Това означава ли, че приключвате с Локомотив Пловдив?

- Аз го казах вече. Ако ме изберат, Локомотив става един от многото. Няма да има никакво фаворизиране за никого. Всеки да си заслужи своето. Документално ще изляза от управата. Аз съм акционер и ще реша какво да направя с акциите, на кого и как да ги дам.

- Готови ли сте за критиките и ударите, които със сигурност ще завалят срещу вас?

- Не мога да се сърдя на майка си и баща си, че са ме направили толкова красив. Всеки е такъв, какъвто е. И с добрите си страни, и с кусурите. Мен отдавна ме обиждат на селянин, на прост човек, на алкохолик… Макар, че ако някой от тези, които ги говорят тези неща, излезе и каже, че е пил една ракия с мен, ще му платя пиенето до края на живота. Аз си знам какъв човек съм и е късно да се променям, сигурен съм обаче, че честно и с работа мога да помогна.

- А вярвате ли, че конгресите на БФC са честни?

- Конгресът на БФC е честен, колкото са честни всички избори. И там излизат хора, гласуват, има хора, които броят, има други, които контролират… Аз не знам каква далавера може да се направи. Когато си загубил, ставаш, благодариш на тези, които са те подкрепили, и казваш: Аз оттук-нататък ще работя за благото на българския футбол. А не: аз ще водя дела, тоя е такъв, оня е онакъв. От мен тези думи няма да ги чуете. Ако дойдат да ме попитат, ще им помогна. Ако поискат, ще им дам. Както давам и сега. Това, което направихме онзи ден с отбора от САЩ-94 и румънските депутати. Кой го прави?! Защо не го правим като постоянна програма за ветераните, както аз правя за легендите на Локомотив. Тях също ги водих в Румъния. Питайте ги какво е преживяването и емоцията от отношението към тях. Колко публика имаше онзи ден на шоу мача, колко радостни деца… Това е, което трябва да правим – циркът, театърът, зрелището… Не войната! Ние, докато не правим шоу и всеки не започне да си върши качествено работата, няма как да напълним трибуните. А напълним ли ги, ще дойдат и парите, а най-вече удовлетворението. Защото нищо не можем да вземем от този свят и да го отнесем със себе си на оня.

- Важни обаче са и стадионите!

- Да. И за това мога да ви кажа, че ако стана президент на БФC, ще се боря и ще осигуря средства за поне още два модерни стадиона. И е хубаво те да са в София. Защо трябва да ги правим на места, където няма нужда от тях. По-добре да направим помощни игрища, за да тренират повече деца там, където има нужда. Ние сме направили стадиони в села, където вече никой не живее. Хубави са, за да може да си пасеш животните и да не ги пазиш. Така че има неща, които, като се изчистят и избистрят, пари винаги може да се намерят. Винаги.

ТОВА Е ТОЙ

* Роден е на 26 февруари 1957 година в село Говедарци, община Самоков

* След политическите промени през 1989 година развива успешен бизнес в областта на строителството.

* От 1999 г. се фокусира върху производството на противоградни ракети. Работи в областта на метеорологията и хидрологията

* През 2015 г. поема управлението на ПФК „Локомотив“ Пловдив, който под негово ръководство печели две купи на България, Суперкупа и сребърни медали