Възторжено море от хора е заляло терена на стадион „Юнак”. То е понесло на плещите си героя на онзи ден, 9 септември 1948 г. – играч с червена фланелка. Капитанът на тима, който в бъдеще ще нарекат ЦСКА – Нако Чакмаков, броени минути по-рано е вкарал победния гол във финала срещу фаворита Левски и е примижал от щастие, обграден от народната любов.

Снимката, запечатала този миг, говори повече от хиляди вълнуващи думи. Момент, в който се ражда легендата за един клуб, разчупващ всякакви стереотипи. Едва ли има друг случай в световната история на футбола, при който тим да изиграе първия си мач в деня на своето създаване и още същия сезон да стане шампион. И каква по-голяма символика от факта, че и в двата случая го прави срещу отбора, с който през десетилетията ще оформят най-яростно съперничество.

свързани статии

Борбата за титлата започва в края на юни 1948 г., а на различните й етапи новият тим помита един след друг габровския Априлов (2:0 като гост и 2:1 у дома) и видинския Бенковски (4:0 на чужд терен и 2:1 на свой), а на полуфиналите по познатата вече схема е отстранен и варненският Спартак – първо 2:1 край морето и после 4:1 в София. За срещите със спартаклии червените са подсилени с играещия за чешкия Кладно десен бек Борислав Футеков-Борсата, рожба на продуктивната школа на предшественика АС-23, който заиграва редом до другите „асисти” в състава – халфбека Никола Алексиев и лявото крило Кирил Богданов-Картофа. В тогавашна Чехословакия с интерес следи изявите на новия тим и националът Стефан Божков, който също като Борсата играе за Кладно, докато следва медицина. „Четях българските вестници, които ми попадаха там, и си мислех – може би ще стигнат някъде до полуфиналите, ако преди това не ги изяде котката.

Котката беше, разбира се, Левски – най-рутинираният и най-опитен отбор”, разказва Стевето в своята автобиография. В онези дни Божков въобще и не предполага, че съвсем скоро по идея на Футеков ще стане част от онези първопроходци, които сензационно за онова време ще изядат синята „котка”.

Преди двата финални мача играчите, призвани завинаги да разрушат статуквото в българския футбол, са на лагер в Боровец, където основата на физическата им подготовка поставя Константин Николов-Замората, погрешно смятан за първия треньор на ЦСКА. Всъщност състава реди водилият Септември до обединението Христо Нелков–Ринджата, чиито достойнства незаслужено са пренебрегвани в следващите десетилетия, а по тактическите въпроси се чува и думата на най-опитния в състава, капитана Нако Чакмаков. В същото време наставник на сините е опитен специалист – Иван Радоев – Баба Рада. 36 часа преди първия двубой с Левски на 5 септември 1948 г. в България се завръща Стефан Божков, който, макар и с контузия в бедрото, играе на обезболяващи инжекции срещу фаворита.

В онези дни Левски е тим, пълен с национали, в който има четирима, прехвърлили 30-те години. Срещу тях излизат не особено известни младоци „бедни, голи и боси“, според израза на Манол Манолов-Симолията. Ако изключим Божков, червените имат един-единствен национал, който при това е дебютирал за А отбора едва седмица по-рано – Димитър Миланов-Пижо. С неговото име тогавашната спортна преса свързва и единствената очаквана интрига  в сблъсъка – прекия дуел между крилото и опитния му съотборник в националния, бранителя Иван Димчев-Бачин (някога играч на  АС-23). 30 000 зрители натъпкват до пръсване „Юнак”, а битката е до кръв – изобилстват твърдите, дори груби единоборства. Димитър Дойчинов, единствен от левскарите, който е продукт на синята школа, безцеремонно тормози Божков, а сините завършват с 10 души, след като от игра е отстранен Методиев. Въпреки това актуалните шампиони стигат до обрат от 0:1 до 2:1 преди реванша.

свързани статии

Сигурни в превъзходството си, сините не готвят изненади за втория финален сблъсък, докато червените ги сюрпризират с тактическа новинка – от дясна свръзка Стефан Божков е изтеглен като централен нападател вместо игралия на тази позиция в първия мач Тодор Такев. Това отваря празни пространства за напористия Миланов, който бележи 2 гола и ЦСКА повежда с 2:1. Вторият пада куриозно, след като левият полузащитник Чакмаков изсипва топката в наказателното поле и тя прехвърля излезлия напред вратар Соколов, за да попадне в останалия на празна врата Миланов.

„Тогава нашият противник съвсем се промени. Появи се страх, че могат да загубят, и този страх, макар и да не ги скова, ги изнерви – си спомня по-късно Божков. – Играчите на Левски, може би за пръв път от 2-3 години загубиха спокойствието си, започнаха дори да се карат помежду си

 

На хоризонта се очертава трети, допълнителен мач, когато 23 секунди преди края на редовното време Миланов догонва топка до аутлинията и я връща пред наказателното поле, където от 20-25 метра Чакмаков изстрелва истински снаряд по диагонала. С отчаяния си плонж Соколов успява само да докосне топката, която се чуква в гредата и се укротява в мрежата – 3:1. По професия чертожник, Нако сякаш предначертава с фамозния си гол по-нататъшната съдба на клуба със звезда в емблемата си.

Левскарите са в шок. Никой от тях не намира сили да поздрави новите шампиони, бойкотирана е церемонията по награждаването. В съблекалнята им пък се разиграват грозни сцени – треньорът Радоев нарича Соколов продажник, а стражът скача да го бие. Слухът за „подкупения” вратар бързо обикаля софийските улици, по които в триумфален марш минават армейците както са по екипи, следвани от хилядно множество. На „Орлов мост“ финансовият благодетел на Левски, търговецът на кожи Иван Карадочев, все пак спортсменски отдава дължимото на победителите, като поздравява капитана Чакмаков с думите: „Честито! Бяхте по-добри. Радвам се, че вече има още един много силен отбор в България“. Когато тържественото шествие стига крайната си дестинация – Военния дом на „Царя“, на капитана е оказана честта да говори от централния балкон на красивата сграда, нещо, което преди него са правили само царят и премиери. Впоследствие никой от първенците не вижда обещаните по 5000 лева при победа. Получават по 10 кг продукти – ориз, брашно, захар, както и безплатен плат за панталон…

Материал на Любомир Серафимов в. „Тема Спорт“