Ако от лъжите, порастваха… футболни игрища

Коментар на Стефан Ралчев от Букмейкър Рейтинги за националния отбор, БФС и състоянието на футбола в България

Преди няколко години феновете на ЦСКА издигнаха карикатура, придружена с рефрена: “Ако от лъжите порастваха коси, Борислав Михайлов щеше да е Фелайни.” Не знам защо постъпиха така тези некултурни, невъзпитани хулигани. След като президентът на българския футбол точно и ясно обяснява, че от 20 години не играе футбол и не е на терена!

Къде го търсите вие, президента Михайлов – имат ли националите пълен пакет храноден и спане?! Имат. Имат ли служебен рейс?! Имат. Имат ли екипировка?! Имат. Това е всичко, приятели, както казваше един анимационен герой… Само че за тези 20 години, ако от лъжите порастваха не коси, а по едно футболно игрище и по ¼ футболен стадион, днес можеше и да сме в друго положение.

Може би очаквате да последва жестоко “разбиване” на футболните ни национали. Че не стават, че не могат да тичат, че са некадърници, че са бавни, че са всичко друго, но не и футболисти. Добре, де… как от 20 години нито един футболен национал не ставаше и беше некадърник. Как всички селекционери бяха слаби треньори?! А през този пост минаха много хора, някои от тях сериозни имена в професията за българската действителност. Как всички отбори, срещу които играехме, бяха световни колоси или “съперникът в никакъв случай не е лош отбор, виждате – няма слаби отбори…”

Разбирате ли, че ние нямаме нищо общо нито с футболната игра, нито с футбола като цяло. Защото футболът отдавна, ама много отдавна не е само едно ритане на топка. Ритането е важно, но то е само детайл от общата картина, която при нас е останала с черно-бели кадри. Ние сме в някакво минало време и дори не е сериозно да говорим за развитие на футбол, камо ли за национален отбор. Излишно е да сравняваме това, което видяхме снощи и това, което представляваме ние. Не като национален отбор, а като обща картина на футбола.

Стадионът в Будапеща е космос в сравнение с това, което в България наричаме стадиони. Съответно футболът в Унгария е футбол, а нашето е мъчение. Всеки път, когато играят национални отбори по Европа или света, хората се забавляват, пълнят стадионите си и изпитват удоволствие. Нашите футболисти излъчват мъка и откровен страх все едно ги водят към гилотината и ще им сложат въжето. Всеки път съперниците изглеждат като великани от приказките в сравнение с нашите, които не знам как е възможно да имат толкова детски и НЕреспектиращ вид на терена.

За всичко обаче си има обяснение. Нищо не е случайно. Няма смисъл да повтаряме за инвестициите, които Унгария е направила и прави в спорта и в частност футбола, и инвестициите, които България е направила в спортните съоражения за последните няколко години. Ние нямаме НИТО един нормален стадион, нито един нормален плувен басейн, нямаме нормални тенис кортове, нормална зала, в която да се провеждат състезания по лека атлетика на високо ниво. Тук не говорим за специфични спортове като кърлинг, петанк или софтбол, а за съоражения, които са в основата на човешкото развитие – лека атлетика и плуване. Е, как да стане?! Откъде да дойдат футболисти като Собослай, Вили Орбан и Шалай… И имайте предвид, че ние сме в друга паралелна реалност в сравнение с унгарците, а те не са нито Франция, Англия, Испания или Аржентина. А просто един отбор на средно ниво.

Унгарският футбол беше по-зле от нашия в момента, в пъти по-зле. Доста често “умниците” в БФС-то ни даваха за сравнение как някогашната световна сила Унгария я няма на картата и не се класира за голямо първенство години наред. Само че някой в Унгария се усети, че така тая работа не може да продължава. И реши да промени нещо. И след 30 години мъка унгарската картина се промени. Маджарите участваха на двете последни европейски първенства, а като гледам как вървят нещата ще играят и на трето. И хрантутниците в БФС вече няма да ни сравняват с Унгария. Спокойно, ще започнат да ни сравняват с Люксембург. Ще кажат – знаете ли какъв е стандартът на живот в Люксембург?! Там всеки втори ходи на работа с колело, до съседна Белгия ползват велосипеди. Когато ние станем като тях, тогава ще играем на голямо първенство. И така вечно ще се сравняваме и оправдаваме с нещо и някой. А истината е, че просто в българския футбол отдавна никой не е направил нищо, абсолютно нищо, за да се опита да промени картината.

Няма стратегия, няма програма за юношеския футбол, няма бази (тук и държавата, разбира се, трябва да помогне категорично), няма обучение на треньори, няма спортни училища, няма нищо. Не е възможно Люксембург, Косово и Фарьорите да взимат точки и да печелят квалификации, само ние да се оправдаваме, че това ни е нивото.

Наистина искрено съжалявам тези момчета, които трябва да играят за България. Много пъти съм казвал, че те са плод на тази система, която съсипа футбола и спорта в България. Те не са научени да тичат бързо, да скачат високо, да си подават топката без забавяне, да мислят. Какво е виновен играчът Х или Y, той така е научен още като дете. В школи, в които само прибират такси от родителите и от треньори, които нямат нищо общо с футбола, но така се прехранват. У нас всичко е сбъркано, никой и нищо не си е на мястото. Никой през тези 20 години нямаше смелостта да каже – така не може да продължаваме, дайте да направим нещо! Да променим стратегически нещо, а не формата на първенството – дали ще са две шестици или една шестица и една осмица е тотално без значение. Дали ще изпадат три отбора и четвъртият ще играе бараж не интересува абсолютно никого.

Младен Кръстаич също не е виновен. За какво точно е виновен този клетник, който е дошъл в България и има точно 5 дни лагер с отбора. На какво да ги научи – как да тичат, да подават или да се защитават?! Това не е работа на националния селекционер. Той е селекционер, не треньор. Дали ще повика Чочев или Неделев – все тая е. Сигурно Чочев ще превърне България в Унгария и ще оправи футболът ни?! Чутовни глупости са това. Проблемите не са и в националния отбор, защото наистина това са играчите – няма други. Ако съм на мястото на Кръстаич, бих бил и по-краен и попитал: “Посочете ми един играч, когото не съм повикал и ако го взема, ще бием Унгария?!” Но тъй като темата с Чочев се преекспонира широко и е интересна, се дъвче всеки път. Но тя реално е незначителна на фона на общата картина, която видяхме снощи. Едните представят футбола като завършен процес и то много логичен процес. Инвестиции, бази, треньори, играчи в добри европейски отбори и накрая – резултати. Кратко, точно и ясно. Ние нямаме инвестиции, нямаме стадиони, нямаме треньори, нямаме програма и стратегия за футбола и съответно – нямаме резултати. Не може да нямаш нищо и да искаш да побеждаваш. Логиката е във всичко. Не може да си художник без платно и бои и да искаш да рисуваш – просто не става. Тогава как искате националният ни отбор да е анти логиката на живота? Той е едно логично огледало на цялото безхаберие за последните 20 години на всички в държавата.

Само не схващам логиката как може наргиле баровете и дискотеките ни да са на топ европейско ниво, фешън магазините да са с топ европейски цени, а само в клетия спорт да сме в каменната ера…