Коментар на Стефан Ралчев от Букмейкър Рейтинги за случващото се в Левски.
Малко странно е да се пише за война в Левски, тъй като за последните 20 години, в които отразявам случващото се в ЦСКА, на Герена много рядко е имало скандали. Доста често е обсъждано, че между двата клуба няам нищо общо, когато се говори за вътрешни разногласия. В Борисовата градина на втората минута се разбира, ако е заяла бравата на вратата на кафенето, докато в Левски се случваше да се бият на подготвителен лагер и съответният „син“ журналист, който предаваше от мястото на събитието, разказваше, че „днес времето е слънчево и отборът тренира…“
Това, разбира се, си е проблем на червената общонст – журналисти, клуб, ръководители и т.н. Но като цяло категорично драмите са били в ЦСКА. И бързо-бързо са „раздухвани“ по медиите. То не бяха извадени джобове, бойкоти, рязане на греди на вратите, побоища в кръчми (справка побоят над половината отбор в Панчарево), отнемане на лицензи и атаки на феновете и още десетки, може би стотици случаи.
Докато в Левски винаги всичко е мирно и тихо. Вероятно никога не е имало нещо тревожно, но ето, че сега може би за първи път на Герена изземат ролята на „червените“ си колеги.
През годините на Армията е имало десетки скандали между треньори и ръководители. Само припомням войната, която продължи месеци наред между покойните вече Стефан Орманджиев и Миодраг Йешич. Да не говоря за атаките, които феновете правеха през ден срещу ръководството на „Титан“ и още и още. А през това време в Левски беше мирно и тихо.
Сега някак си неособено традиционно и дори малко странно на Герена има откровена война. За нея се знае отдавна, но беше прикривана. Дали пак от услужливите „сини“ стожери журналисти, дали от самия клуб – може би от всички. Но е ясно като бял ден отпреди месеци, че ситуацията е лоша, да не кажа – отровена. Още в момента, в който феновете разпънаха едни плакати, на които бяха изрисувани Станимир Стоилов, Ивайло Ивков и Станимир Стоилов… Наско Сираков го нямаше. Въпросните плакати бяха един вид изразяване на подкрепа към въпросното трио. Обаче голямата легенда липсваше на тях.
И бързо стана ясно, че атмосферата в Левски се раздели на отбори. В единия на терена излязоха Станимир Стоилов, Ивков и феновете. Имам предвид онези важните фенове, организираните. На които се чува гласът в агитката и вземат важните решения! А те отдавна са доказали, че са неразделен фактор от клуба, колкото и да се опита Сираков да им отнеме някои привилегии. Всъщност, именно заради това, се превърна в трън в очите на привържениците. Дали е прав Сираков?! По-вероятно да, защото винаги съм писал, че тези фенове (уточнявам, че свалям шапка на голямата маса фенове, които подкрепят и издържат клуба през последните години) нямат място в управлението на Левски, а и на който и да е клуб. Всички знаем какво искат, какъв бизнес правят на гърба на клуба, откъде взимат приходи и всъщност, на кои хора са „нашите момчета“.
Станимир Стоилов обаче се усети навреме и влезе в техния отбор, а с това към настоящия момент изглежда, че води в резултата. Но това е само привидно. И държи последния коз, с който да цака на последното раздаване. Защото знае, че феновете (организираните от агитката) каквото и да става, винаги ще бъдат важен и незаобиколим фактор, подкрепяни от когото трябва…
Така за Наско Сираков обаче остава надеждата за последно десет. Наско е гърмян вълк… И към този момент изглежда, че мажоритарният собственик може да прибере последната ръка, защото при него са хората с парите. След като сделката с Юнайтед Груп пропадна, Левски изпадна в тежко, да не кажа почти смъртно положение. Дълговете са много, а нов собственик не се задава на хоризонта. Така че настоящите спонсори, които са в отбора на Сираков, са от изключителна важност. Оттеглят ли се поради някаква причина, е много вероятно „сините“ съвсем да развеят бялото знаме, колкото и феновете да разправят оптимистични приказки, че ще спасят клуба. Тук става въпрос за десетки милиони дългове, а не за два, четири или шест милиона. Утре си тръгва големият спонсор и на Герена всичко приключва. Така че Наско има коз и то не никак слаб.
Въпросът е, че явно има разрив в отношенията със Стоилов. А Наско през годините винаги се е клел във вярност именно с Мъри. Или поне до скоро беше така. И тук въобще не говорим за отделни ситуации – за трансфери, цветовете на третия резервен екип или кой къде да паркира на служебния паркинг. Спомняме си какво каза, след като Стоилов се върна – „Това е най-щастливият ден в живота ми след раждането на дъщерите ми…“ Сега обаче ситуацията се промени и то в глобален аспект. Дали Мъри провокиран от феновете, дали от нещо друго, изказването му, че няма да присъства на анонсираната от Сираков пресконференция другата седмица, казва всичко. Както се пее в песента на Георги Минчев: „Нека китарите да плачат, днес е тъжен ден… няма любов…“
Какво следва от тук нататък?! На предстоящото общо събрание през април се очаква босът на настоящия най-голям спонсор да придобие акции в клуба. Още един ход в полза на Наско Сираков, защото живата легенда на Левски и бизнесменът ще притежават доста сериозен дял от собствеността в клуба. Много е вероятно подкрепяният от феновете Ивайло Ивков да бъде отстранен или да си тръгне сам (но раздялата е очаквана). Какво ще стане със Стоилов?! Това е огромният въпрос. Преди време самият той каза, че ако Левски намери нов собственик, е готов да си тръгне, защото неговата мисия ще бъде изпълнена – намиране на нов собственик и изчистване на задълженията. В близките 2-3, а може би и повече години на Герена прогнозирам, че трудно ще се появи нов собственик, но при така създалата се ситуация между Стоилов и Сираков как двамата ще продължат да работят заедно?!
Честно казано, това ми се вижда малко вероятно. С оглед все по-големите трудности, на практика увеличените задължения към НАП, пропадналата сделка с Юнайтед Груп и публичния разрив между двамата, възможно ли е да се стигне до напускане на Стоилов?! Със сигурност това би означавало огромен шок за синята общност, която се върна на трибуните, издържа Левски и прави, каквото е по силите й, до голяма степен именно заради треньора. Но ако той каже, че не вижда светлина в тунела, че никой не работи за излизането от кризата (между другото, самият той е споделял, че не се търсят достатъчно усърдно спонсори и още пари)… може ли да се стигне до по-сериозни последици? Това са само хипотези, но истината е, че на Герена за първи път е положението е, както пее една стара позната на Борислав Михайлов – до синьо ме целувай, като за финал!!!