Родолюбец ли е Гонзо? Каквато ни е държавата, такъв ни е и футболът!

Коментар на Стефан Ралчев от Букмейкър Рейтинги за гръмкото изказване на Георги Иванов-Гонзо.

Както е известно, преди дни Гонзо изригна с „Докато аз съм директор на националните отбори чужд играч, с чужд паспорт, с друг цвят на кожата няма да играе в българския национален отбор“…

Дълго време на националния стадион „Васил Левски“ на Сектор „В“ имаше един надпис, изостанал и надживял социализма. Той гласеше гръмко „Спортът за един мирен свят“. Такива надписи в отминалия строй – колкото искаш. Друг е въпросът, че онзи строй се „преоблече“ и сега надписите вече са европейски, от типа – bar and dinner, brunch (вместо закуска и обяд) и т.н. Ама то и в спорта вече е модерно да се казва на футболното първенство – кампания, но това е друга тема.

В България сме странна работа. Гоним европейците по цени и луксозни автомобили (тук ги бием по абсолютно всички параграфи), но вместо наред с алкохолния морски туризъм и вип барове, да ги гоним и по важните детайли – ние си стоим непокътнато на дъното. И типично по нашенски се бием в гърдите и се правим на пишман родолюбци.

Вярно е, че сигурно в Европа има много проблеми, ама нека първо опитаме да ги стигнем, пък тогава да им се смеем на проблемите. Защото докато сочим подигравателно с пръст на какво бил заприличал немският или английският национален отбор, или пък тези на Швейцария и Белгия, да си погледнем нашия… Хората там, на Запад, опитват да се развиват, търсят възможности, учат, градят, вървят напред. А наш директор Георги отива в Монтана и в стил Бай Ганьо (само че с тренирани мускули) се провиква – „Докато аз съм директор на националните отбори чужд играч, с чужд паспорт, с друг цвят на кожата няма да играе в българския национален отбор“…

Ако това се бе случило в нормална футболна федерация, няколко часа по-късно директор Георги щеше да бъде уволнен вече няколко пъти. Нормалните и развитите общества са чувствителни на тема цвят на кожата, произход и т.н. Тук искам да отбележа, че и аз не одобрявам много от т.нар. модерни западни правила, но това е друга тема.

Във футбола наш Георги трябва да знае, че е крайно неприемливо да говориш по този начин, още повече в момент, в който самата българска футболна централа и националният селекционер Кръстаич са стартирали събиране на къде що има момче с български корени. По тази логика утре директор Гошо ще каже, че иска адресна регистрация и проверка на родословното дърво до четвърто поколение на всеки национал. Крайно несериозно и дори обидно.

Хората на запад надживяха тези пещерни действия и за тях няма значение дали в националния отбор на Белгия има един футболист с белгийско потекло или нито един. Белгийски граждани ли са футболистите!? Белгийски са. И те имат права, както всеки един друг, включително правото да носят радост на страната. Независимо, че бабите и дядовците им не са белгийци.

Да, сигурно легендарният Жан-Мари Пфаф би предпочел националите на родината му да са до девето коляно истински белгийци, но питам се – дали въобще някой там, в тази развита европейска страна, се замисля, по дяволите, откъде пристигат новите любимци на нацията. Сетих се само за любимия Енцо Шифо, който смятам, че се досещате, че няма нищо общо с Белгия като произход – родителите му са от Сицилия, но това не пречи целият му живот да е свързан с Белгия.

Но… тук сме в България и не само, че няма да има последици за директор Георги, но съм убеден, че до часове ще се подредят „приятелски“ защитници, които така хубаво ще убеждават, че Иванов е прав, че чак сами няма да си вярват…

Но каквато ни е държавата, такъв ни е футболът. Макар постоянно да се припомня, че държавата и политиката не бива да имат нищо общо със спорта. Напротив – футболът и спортът са категорично огледало на държавата (при нас вероятно има един-два спорта, които някак си съществуват паралелно от държавата и са като оазис, например художествената гимнастика). Какво да очакваме от държава, в която сериозна част от населението си искат рублите и не искат еврото (без да могат да дадат смислен отговор – защо?) Хората си искат копейките и да чуват: „Да живей България“…

Само че с копейки се чака за телевизор „Електрон“ минимум 2-3 години (при добър късмет), а за Москвич – десетилетка, за да го вземеш от „Мототехника“-та. И не се ходи на шопинг в Милано. Странна работа сме, ние, българите. Хем искаме да сме европейци, но не съвсем, защото в Европа може и да имат проблеми, но все пак имат и правила, а ние тук рядко спазваме правилата. Няма значение, че си Ювентус – прокурорът ти взима 15 точки и всичко приключва. Подобни изказвания като това на директор Георги, се наказват сурово. Не един и два са случаите, в които треньори, ръководители и футболисти, понасят тежки последици, когато не мислят какво говорят. Но тук кой да му потърси сметка, кой да му каже, че това не е правилно?!

Далеч по-коректно щеше да бъде, ако думите на Иванов бяха в посока – ще развиваме школите, хубаво е да играят предимно наши момчета, искаме да насърчим българските млади футболисти и т.н. Но не… Тук при нас е важно да се направим на родолюбци, да ударим по масата и да развеем байряка. Ама когато трябва да работим за нови стадиони, бази, школи и развитие на футбола – свиваме байряка и се връщаме в пещерната ера.