Може ли някой да спре тоталния хегемон у нас в началото на 21-и век Левски от четвърта поредна титла, е въпросът преди сезон 2002/03 г. Утвърдителният отговор футболна България получава точно на Димитровден – 26 октомври 2002 г.
Дават го Стойчо Младенов в неговия дебютен треньорски сезон в елита, тогавашният шеф на ЦСКА Васил Божков и (може би) Иван Вуцов. И то по най-безапелационния начин – с 3:0 във вечното дерби, което е 10-а поредна победа за червените от началото на първенството, оставяща вечния конкурент на цели 8 точки назад.
Това е и най-убедителният успех за армейците от знаменитото 5:0 на 1 октомври 1989 г. с четирите гола на Христо Стоичков. След време ще последват още два спечелени треньорски дуела с 3:0 в дербито за специалиста, наричан с насмешка Тройчо от сините фенове – срещу Антони Здравков през 2013 г. и Георги Иванов-Гонзо през 2014 г. и общо 10 шампионатни победи за бившия национален селекционер в сблъсък №1 у нас.
На „тихия фронт” сините сякаш предварително губят спора в онзи сезон. Започва се с оглушителна плесница – червените отмъкват голямата надежда от школата на „Герена”, голмайстора Димитър Макриев, за 100 000 лева, за да го заковат на пейката в Борисовата градина през есента и да бъде препродаден за 150 000 евро на италианския гранд Интер, без да изиграе нито един мач за новия си клуб.
Преди началото на първенството Левски се разделя и със своя терминатор Гонзо, който прави скъп трансфер във френския Рен. Същевременно с парите на Божков Стойчо подхваща амбициозна селекция, като дори прелита Атлантическия океан в търсене на южноамерикански бисери. Най-големите попадения обаче са Велизар Димитров, пристигнал от Марек, и дошлите от Локо Сф Емил Гъргоров и Макдоналд Мукаси.
Португалоговорящата колония в проекта „Младенов” е внушителна – централният защитник Жоао Карлос заздравява отбраната, където блести и добре адаптиралият се в клуба сенегалец Ибрахима Гай. В тима е привлечена и отдавнашна цел, още от периода, в който Стойчо е помощник на Георги Василев в ЦСКА. Външният халф Жоао Паулу Брито внася острота по фланга и вкарва важни голове, сред които и попадение с цената на злато на „Герена”.
Сред 10-те новопривлечени има и откровени разочарования – един от бразилците, левият бек Фабио Лима сякаш тепърва се учи как се изпълняват правилно тъчове, а неговият сънародник – централният нападател Агналдо Перейра с прякора Главата, пристига у нас със страхотна визитка, но пороят от голове, който се чака от него, така и не идва.
На практика цял сезон ЦСКА действа без типичен таран, като в тази роля е преквалифициран южноафриканецът Мукаси, който месеци по-рано е единственият представител на А група на световното в Южна Корея и Япония.
За сглобяването на съвсем новия червен тим се изисква време, но най-изненадващо армейците потеглят с летящ старт. Победите се редят една след друга, една, две, пет, десет, та чак до 13 в последния есенен кръг, без нито една загубена точка. „Най-нормалното нещо, което иска един треньор преди всеки сезон, е отборът му да запише само победи – си спомня предводителят Младенов. – Същото беше положението и с мен. Мечтаех си за 13 победи през есента, но не съм го казвал на глас. Важното бе да спрем Левски, който бе станал шампион в предните 3 години”.
Злите езици виждат в успехите и дългата ръка на ментора на Стойчо в треньорската професия, левскаря Иван Вуцов, който е всесилният Сив кардинал на футбола ни в онзи период. Слуховете получават неочаквана подкрепа и от червената легенда Христо Стоичков. „Вуцов осъзнава задълженията, които е поел към ЦСКА – заявява в прав текст Ицо. – Феновете ни се заблуждават, че имаме суперотбор.” И посреща с присмех идеята, огласена публично от Стойчо, на „Българска армия” да бъде издигнат приживе паметник на „Златната топка”: „На него да сложат и златни тестиси!
Възпитаниците на Младенов обаче дават красноречив отговор на критиците с безапелационно 3:0 на „Армията” срещу Левски, воден от харесвания от синята общност Славолюб Муслин. Два от головете вкарва Макдоналд Мукаси – сладко отмъщение за расистките обиди, които търпи по родните терени в сблъсъци със защитник на сините – „мангал, маймун и циганин грозен“.
В минутите след триумфа в съблекалнята на победителите влетява клубният собственик Васил Божков. „Защо им простихте”, са първите думи на смятания за най-богат българин. В стаята настъпва пълна тишина, прекъсната от гласа на бизнесмена, който явно е опитал да се пошегува: „Благодаря ви, отдавна чакам този мач!”
26 октомври 2002 г., А група, 10 кръг
ЦСКА – Левски 3:0
Голмайстори: 1:0 Мукаси 11, 2:0 Св. Петров 45, 3:0 Мукаси 55
„Българска армия“ , 19 000 зрители
ЦСКА: Ст. Колев, Г. Антонов, Ж. Карлос, Гай (66 – Й. Върбанов), Ал. Томаш, Т. Янчев, Св. Петров (87 – Хр. Янев), В. Димитров, Ж. Брито, Мукаси (75 – Ем. Гъргоров), Арт. Шакири.
Левски: Д. Иванков, Ст. Ангелов, Ст. Стоилов, Г. Марков, Ил. Стоянов, М. Пантелич, С. Симонович, К. Головской (62 – Т. Колев), Д. Телкийски (46 – М. Вава), Г. Чиликов (66 – Г. Лавал), Ел. Топузаков.
Любомир СЕРАФИМОВ, "Тема:Спорт"