Шампион с ЦСКА: Не ми харесва разделението на "Армията"

Светослав Петров е шампион с ЦСКА през 2003 година. Изкарва четири сезона и половина на Армията като неизменен титуляр, след което е продаден на руския Кубан Краснодар. Играе още веднъж в ЦСКА (сезон 2009/2010). Има 13 мача за националлния отбор.

След края на кариерата си доста време е помощник треньор в ЦСКА, Ботев Пловдив, начело е на Добруджа, а в момента работи с юношески отбор на Септември София. Ето какво каза Светослав Петров пред Букмейкър Рейтинги:

-Светльо, преди да говорим за ЦСКА, защо реши отново да работиш с юноши?
-Основно мое беше желанието да започна да се занимавам с този набор в Септември. Първоначално уговорката ни беше да водя отбора U19, но след това настъпиха промени и предложих на Кристиян Добрев и на Божидар Костадинов да се опитаме да научим нещо момчетата, които водя в момента – родените 2006 година (U16). Горд съм с работата си, защото шест месеца по-късно взехме купата на България. Да, на мен ми се занимава с юноши и ми харесва. В България пирамидата е обърната, всеки казва, че няма млади игарчи и няма таланти! А какво правим ние, за да има?!

-Да, но вместо да опитваш да учиш подрастващи, можеше да потърсиш и ти работа в мъжкия футбол?
-Да, всеки иска да е треньор в мъжкия футбол, но аз като че ли поне на този етап не съм намерил място, което да ме удовлетворява. Всеки казва – няма, ама дайте да видим защо няма. Аз от много години кавам, че трябва да се направи широка дискусия между всички собственици, треньори, съдии – въобще относно развитието на футбола ни и в частност детско-юношеския футбол. Проблемът е комплексен, защото президентите казват – треньорите не разбират, не стават. Треньорите казват – на нас не ни дават да работим. От съдийската комисия казват – съдиите ни са най-добрите, а знаете след всеки кръг какво се случва. Всеки прехвърля топката към други, но никоа никой не седна да говори и дискутира с останалите какво ще правим с футбола и младите.

-Да погледнем от позицията на президентите или собствениците – защо те не искат да инвестират в школите и младите?
-Истината е, че с младите, за да се получат нещата, трябва да имаме търпение към тях. Няма как с 3-4 мача, в които едно момче влиза по 15 минути на мач, да стане футболист. Отиваш при президента Х в даден клуб и му казваш, че трябва да се купи една камера за 10 000 долара или програма за анализ на мачовете… Или нещо друго, което да е от полза на треньорите в школата. И президентът ти казва – о, това са много пари, нямаме! А в същото време е взел футболист, който е дошъл минимум за 3 хиляди евро заплата – никой не идва за 1000 лева. Тук дори не говорим за скъпите чужденци. За 12 месеца годишната му заплата е 36 000 евро. Защо не може тази сума да се инвестира в школата, за да се помогне на представянето на първия отбор и на целия клуб?! Тази инвестиция на практика ще помогне на всички. Да не говорим, че в чужбина тренировките вече се снимат с дронове, прави се анализ веднага… На светлинни години е развитието в детските академии. Проблемът е много комплексен – не само в едните или другите. Ние вместо да инвестираме в трима чужденци, защо не се направят терени, зали, стадиони – нещо да се изгради. Всеки се е фокусирал в мъжкия отбор, но отдолу къщата не е подредена и няма основи.

-Стигаме и до треньорите, някои от тях страх ли ги е да поемат отговорност с млади футболисти?
-Има треньори, които не искат да рискуват. Причината обаче е, защото те знаят, че като загубят 3 мача и си заминават. Защо толкова години не се промени статутът на българския треньор, за да не може да го сменят толкова лесно?! Тогава според мен всеки треньор ще има по-голяма смелост да разчита на млади и ще знае, че има време да работи. Друг проблем е, че самите футболисти в детските и юношески възрасти не се натоварват, както в средно европейските отбори.

-Как се случва в чужбина, имаш ли наблюдение?
-Ходих на специализация в Академия Хаджи. Историята е изключително интересна. Накратко ще ви разкажа това, което той ми разказа – всеки ден ми обръщаше внимание по всякакви теми. Първоначално, когато е решил да създаде своята Академия, управлението на град Констанца отказва да му съдейства. И той излиза на няколко километра близо до Констанца, където купува земеделска земя и там строи академията. Не може да си представите какво чудо е сътворил – терени, база, фитнес зали, всичко, каквото е необходимо. Купува най-добрата екипировка, взима най-добрите треньори, има най-доброто оборудване. На големите възрасти – 15, 16-годишни и нагоре всяка възраст има треньор, кондиционен треньор, треньор на вратарите. На по-малките подготвителните групи на всеки 10 деца – треньор. На терена има 30 деца с 3-ма треньори, а не с един. И Хаджи казва – за да изисквам от футболистите, аз трябва да им подсигуря най-добрите условия… Искам моята академия да е най-добрата. И вече историята я знаете, отборът стана шампион в елита на Румъния, а той има десетки милиони печалба от продадени млади таланти. Само че в Румъния, ако не се лъжа, има правило за задължително участие на минимум двама футболисти до 21 години в титулярния състав и то 90 минути. Сметнете в нашата Първа лига, в която има 16 отбора. Ако има такова правило, един треньор трябва да има 4 момчета до 21 години, защото някое може да е контузено или наказано. Това прави 64 млади футболисти, които ще получат шанс през този сезон… Ние преди имахме някакво правило и в 5-ата минута сменяваха младия футболист!

-Даваш сравнение с Румъния и правилата, но тези правила тук трябва да дойдат от Българския футболен съюз?!
-Точно така. Ако БФС задължи клубовете да го направят – всеки ще го изпълнява. Тук говорим за цялостното развитие на футбола ни, а не всеки да тегли чергата към другия и да е почти незаинтересован от нищо. Имаме сериозен проблем и всички го говорим, но наистина, ако продължаваме да не работим, ще затъваме все повече. Обърнете внимание за последните 10 години школите на ЦСКА и Левски колко пъти са станали шампиони в различните юношески възрасти?! Като изключим условията в Лудогорец, Ботев Пловдив, донякъде Славия… останалите клубове имат ли нормални условия.

-Защо обаче в Септември залагате на младите?
-Защото собственикът така е решил. Той казва – аз искам да развивам наши млади футболисти и не го интересува нищо друго. Казва – ако влезем в елита, влезем. Ако не, ще играем във Втора лига, но с нашите млади момчета, мен ме интересува те да играят.

-Светльо, минаха почти 20 години от времето, в което в ЦСКА преобладаваха българи и станахте шампиони през 2003 година? Какво стана след това, сякаш пропиляхме едни 15 години?
-Да, и тогава имаше чужденци – Брито, Мукаси, отзад в защита Гай и Жоао Карлос, Шакири… обаче гръбнакът на отбора беше съставен от българи. И знаете много добре, че когато е имало силни българи и са преобладавали в състава, ЦСКА винаги е бил по-силен. Аз също съм играл в чужбина и знам какво е отношението към чужденеца. Станах шампион в Китай. Там обаче само един мач да се разклатиш и треньорът идва и ти казва – взели сме те, за да правиш разликата. Ние не взимаме чужденец, за да се вози в рейса и да зима пари. За да отговоря на въпроса – какво стана в последните 10-15 години?! Просто не се работи, това е истината. По-лесно е да вземеш чужденец, а и чувам, че доводите на футболните ръководители са, че българите били скъпи. Окей, скъпи са, защо тогава не си ги направим ние. Дайте да ги развием ние, за да имаме наши момчета?!

-Проблем ли е и заплащането на треньорите в детско-юношеския футбол?
-Огромен! Масово треньорите в детско-юношеския футбол или правят индивидуални тренировки допълнително, или ходят на друго място да си доработват. Лично аз смятам, че тренорите на детско-юношески отбори, да вземем например националните гарнитури, трябва да взимат едни от най-високите заплати. Защото треньорът Х взима 1000 лева заплата, парите не му стигат. Той или търси мъжки футбол, за да вземе 2-3 месеца заплата, а след това 2-3 неустойки и да върже годината, или отива да се занимава с нещо друго. Или в най-лошия случай взима пари по друг начин. И всички тези неща водят до това положение, в което сме в момента. Малко хора не се притесняват да казват нещата, както ги казвам аз, но това за съжаление е истината. Вие знаете ли, че в повечето школи няма компютри и чувам следното – мен компютърът ли ще ме нарави треньор? Има я и другата крайност – хора, които по цял ден гледат тренировки в интернет и казват – днес ще правим тренировката на Клоп, утре на Гуардиола. Ние нямаме нищо общо с онези хора там – различен манталитет, физика, подготовка, условия и т.н. Говорим за някакви правила, за методика, по която да се работи. Да, но в този момент съм убеден какво ще стане. Ще се появи някой, който ще каже – мен този ли ще ме учи и ще ми казва какво да правя… В България почти всеки е измислил футбола и затова сме на това дередже.

-Да минем и към ЦСКА – изненада ли те победата срещу Базел?
-Донякъде да, защото Базел е доста стойностен отбор. Въпреки че не е онова страшилище, ако мога така да се изразя, отпреди десетина години. Базел обаче продължава да бъде доста високо ниво.

-Може ли ЦСКА да преодолее швейцарците и да влезе в групите?
-Да, защо не… Хубавото е, че отборът вече ще има самочувствие от играта и резултата след първия мач. Да, има втори двубой, който е изключително важен, но мисля, че ЦСКА може да влезе в групите.

-Светльо, липсва ли ти Българска армия и годините в ЦСКА?
-Много… Неведнъж съм коментирал, че ако не бях дошъл в ЦСКА, почти сигурно нямаше да постигна това, което направих в кариерата си. Аз никога не съм страдал от мания за величие или, че съм бил изключителен футболист. Години след това хора ме разпознават, спират ме, за да ми стиснат ръката. Това ми е достатъчно. Разказвам и на моите момчета в Септември – всичко, което съм постигнал, е с много характер и труд. Не ми харесва обаче разделението в ЦСКА в момента. Имаше публика вчера на стадиона, обаче Сектор Г го няма. Аз от първо лице мога да ви кажа какво означава тези хора да са зад теб. Може да прозвучи клиширано, но наистина мъртвец може да вдигнат, когато са зад гърба ти. И ти знаеш, че трябва да играеш, защото тези хора вярват в теб.

-Какво трябва да се случи, защото нещата наистина не са както трябва?
-Много бързо и колкото се може по-скоро да има някакво обединение на червената общност, на червената идея. Не назовавам клубове, ръководители и т.н., а просто искам да видя единна червена общност. Това е.