Емил Ангелов-Бабангида е един от големите герои за Левски по време на „синята приказка“ от есента на 2005 г. и пролетта на 2006 година.
Той вкара и трите гола при двете победи над Артмедия на 1/16-финалите за Купата на УЕФА, класирайки сините за 1/8-финала с Удинезе. Впоследствие Левски стигна до четвъртфиналите с Шалке 04.
За Левски Емил Ангелов има общо 107 мача и 39 гола, като в 21 мача има 8 гола в Европа. След това игра в Литекс, три години в Турция, завърна се в Берое и завърши кариерата си в Хасково. Ето какво каза Бабангида в интервю пред Букмейкър Рейтинги:
-Емо, нека започнем от най-актуалната тема – ситуацията в Левски и новината за бъдещия нов собственик, за когото съобщи Наско Сираков.
-Това е радостна новина за всички левскари, за ръководството и за Наско Сираков. Работех 5 години с него, знам за какъв мотивиран човек става въпрос. Аз лично се радвам за него в личен план, защото през годините, в които сме работили, винаги е бил лоялен към мен и останалите. Познавам го добре като човек и затова истински му пожелавам нещата да се случат.
-Когато навръх 24 май Сираков съобщи новината, гласът му се разтрепери, прояви нетипична публична емоционалност. Според теб тежи ли му тази много трудна една година, в която той се опитваше да спаси Левски?
-Тежи му, защото… ще ви кажа нещо от човешка гледна точка. Най-вероятно не се вижда отвън – Наско Сираков винаги показва, че е корав и силен характер, но всеки човек си има слабо място. Него го боли, поел е ангажимент пред цялата публика, пред всички фенове на Левски, че клубът ще съществува и ще премине през кризата. Всички вярват в него, а виждате, че няма голяма подкрепа, някой, който да му подаде ръка. Може би сега вижда лъч светлина, че нещата могат да се получат, което дава изблик на емоциите му.
-Веднага се заговори за евентуалното завръщане на Станимир Стоилов. Възможно ли е тандемът да се събере отново в Левски?
-Всичко е възможно. Те са познати и близки. Мъри се връща в собствената си къща, дали ще е сега или след време – той ще се завърне. Спомняте си, че преди да се върне Наско Сираков, се стигна до едни грозни разправии, до съд със Станимир Стоилов. Сигурен съм, че и на него му е станало обидно – да се стигне до подобно развитие при положение, че той даде толкова много и като футболист, и като треньор. След това Наско Сираков бързо реши ситуацията и сега най-вероятно всичко е наред.
-Може ли да помогне Станимир Стоилов в тази ситуация, в която на Герена отново трябва да се гради нещо почти отначало? В отбора има не малко млади българи. Смяташ ли, че ако Мъри поеме отбора отново, може да развие потенциала им?
-Моето мнение е, че на Левски му трябва треньор като Мъри Стоилов. Най-добрият вариант естествено е да бъде той. Уважавам много Живко Миланов, супер колега, загатва и треньорски качества, но му трябва още малко време. Трябва да вземе лиценз, да поработи с няколко специалисти около себе си и тогава може да направи своите крачки в треньорската професия.
-Наско Сираков обяви доста хубави новини за бъдещето на Левски, като една от тях бе построяване на чисто нов стадион. Има ли според теб нещо притеснително около ситуацията?
-Не знам никакви подробности и детайли, но дано Наско е сигурен и да не бъде подведен. Ще ви дам един пример с родния ми град Хасково. От 1 януари до днес (27 май) чакаме да бъде изграден изкуствен терен. Още няма никакъв терен… Така че, докато не стане факт да го видиш и откриеш, тогава е изпълнено всичко.
-Какъв сезон изпрати Левски?
-За мен оценката, ако ме питате като фен, не е добра поради крайното класиране. Но ако ме питате като професионален футболист и треньор – оценката е добра от гледна точка на интегрирането на част от младите футболисти. Каквото можаха – направиха. Тичаха, бориха се. За мен това е единственият начин при тази финансова ситуация – да заложиш на юноши.
-Да, но през зимата бяха доведени доста чужденци, които вероятно ще рефлектират финансово на Левски след напускането си?
-Какво да ви кажа?! В България не знам защо тръгнахме в тази посока на развитие. Да има по 10 чужденци в отбор и то в титулярните състави. Знам, че всеки клуб има своя политика и избира как да се развива занапред, но нещата не са добре. Аз съм бил чужденец в чужбина и можа да кажа какво ми казваха треньорите – ти на всяка една тренировка, ако не си по-добър от нашето момче, никога няма да си в отбора. А лошото е, че аз не виждам разлика между българин и чужденец в полза на чужденците в нашето първенство. Ако чужденецът е по-добър – супер, дори трябва да има такива, да учат младите българи. И по мое време не само в Левски, но и в ЦСКА, имаше много силни чужденци, които заслужаваха да играят в отборите.
-Спомена ЦСКА, който спечели Купата на България. Какво е мнението ти за работата на Любослав Пенев?
-ЦСКА тази година не беше за подценяване. Отборът държа едно ниво, макар че показа и доста колебания на моменти. С идването на Любо Пенев отборът показа израстване. И това е още едно доказателство, че човек когато работи и дава всичко от себе си – независимо треньор, футболист или ръководство, накрая нещата се получават. За мен лично освен Мъри Стоилов, който ми е бил треньор и учител, мога да поставя Любо Пенев, който може да помогне на млади треньори и на млади футболисти. Имам предвид с личен пример, начин на поведение, мислене. Ние от него можем само да се учим.
-С какво се занимаваш в момента?
-Три години и половина бях треньор на мъжкия отбор на Хасково, сега съм директор на школата. Нашата голяма цел в града е да създадем академия, в която да развиваме млади таланти. Защото виждате в България какво е. Искаме да имаме млади футболисти, с които да се гордеем и ние, а и те, когато след време постигнат успехи. Няма да бъде лесно, но това е бъдещето.
-В личен план какви са амбициите ти?
-Имам лиценз УЕФА „А“, искам да съм треньор и да се развивам в професията. Искам да кандидатствам за Про лиценз. Дай боже БФС да създаде ясни правила и да има желание да развива младите треньори. Мога много да говоря по темата, защото за мен тя е много важна. Както постоянно се говори за млади футболисти, за младото поколение… Същото е и при треньорите. Трябва колкото се може по-бързо да се даде път на младите специалисти. Знаете ли как е в Турция, където играх 3 години. Там всеки щаб има четирима помощници – повечето млади треньори, които се развиват. Говоря постоянно с колеги в Турция – във втора лига масово са млади момчета, моя възраст – с част от тях, с които играх преди години. Те се чудят, че никъде не работя като треньор в България.
-Какво не е наред, какъв е проблемът според теб?
-Много са проблемите и ако попитате всеки от моето поколение – родените края на 70-те и през 80-те години, които вече трябва да работим, ще ви ги кажат. Има издадени стотици, сигурно над 1000 треньорски лиценза, а сметнете колко отбора има в Първа, Втора и четирите Трети дивизии. Грубо около 100. Как да работим и къде да работим, като мога да ви кажа, че на всичкото отгоре има отбори от „В“ група, чийто треньори нямат лиценз. Няма никакви ясни правила за Про лиценза, което се надявам да се промени. Защото постоянно говорим, че няма български треньори. Откъде да има!? Някой прави ли нещо, за да помогне на тази професия у нас? Сигурно знаете как стават нещата в момента, за да работиш някъде. Някой приятел или познат трябва да се сети за теб, да ти звънне и да ти каже – ела, тук има едно място за помощник… А това не е нормално. Трябва да има стратегия, трябва някой да се погрижи за развитието на младите треньори. Не казвам, че старите или по-опитните не трябва да работят. Напротив – от тях се учим, те ни показват пътя, но заради липсата на правила или по-скоро на регулиране на нещата, става така, че много от нас са на кръстопът да продължат да се занимават с футбол, или да спрат.
Коментари
Напиши коментар13:21 | 24 апр 2024 г.
22:23 | 27 май 2021 г.
Напиши коментар