Илиан Мицански е един от последните български футболисти, играл на високо ниво. Освен дългогодишния си успешен престой в Полша, след това игра за Кайзерслаутерн в Бундеслигата, после за Инголщат и Карлсруе.

За националния отбор има 17 мача и 5 гола, сред които срещу Холандия и Италия. Ето какво каза Илиан Мицански пред Букмейкър Рейтинги.

-Илиане, с какво се занимаваш в момента, играеш ли някъде футбол?
-В момента съм се съсредоточил заедно с брат ми върху фирмата, която имаме за спортна екипировка. Освен това имаме и хотел в Гърция, така че през лятото за няколко месеца сме там. Роди ми се дъщеричка – Дария, която вече е на 6 месеца. Общо взето с това се занимавам, което не е никак малко.

-Ти си от поколението, което вече приключва с активния футбол. И успя да стигнеш до ниво немската Бундеслига. Защо в момента футболът се срина жестоко в България?
-Ясно е откъде тръгват нещата – отгоре откъм главата и си продължават надолу по веригата. Още докато бяхме моето поколение в националния отбор, няма да забравя никога колко дълги вечери сме си говорили накъде отиват нещата и къде ще стигнат след 10 години. И се оказахме прави. Тогава повечето футболисти идвахме от чужбина, стараехме се да покажем най-доброто, на което сме способни. В квалификациите за Световното 2014 година от 10 мача, загубихме 3, спечелихме 13 точки. Направихме равен с Италия (2:2), два хикса с Дания… Сега такива резултати ми се виждат непостижими. Постепенно всяка година нивото спада. Почти всички ръководители по клубовете, във футболния съюз гледат да отбият номера, да мине тази зимна подготовка, да дойде лятната, после пак зимната и така – ден за ден.

-Наближава избор за нов национален селекционер, твоето мнение какво е?
-Любослав Пенев е най-добрият вариант за треньор на България. Само че няма да го изберат, защото не играе по свирката на никого в България, изисква, и поради тази причина – кой губи?! Губят хората, които са отвратени от цялата ситуация и вече не им се гледат мачовете на националния отбор. А това е ненормална ситуация. Това обаче го направиха тези, които в последните 10 години са в БФС и след всеки мач имат наглостта да излизат и да казват, че трябва промяна. Каква промяна, като от тях зависи промяната, а те копаят надолу постоянно.

-Казваш промяна – кой може да се справи със ситуацията в ролята на президент на футболния съюз.
-Ако не се намеси някой като Стилиян Петров, който е независим, няма да се оправят нещата. Във всички останали случаи ще са някакви хора, които пак ще са зависими от тези, които движат футбола в последните 10 години. И нещата пак си продължават по стария начин, пак губене на време. Ясно е, че няма човек, който да промени всичко за два дни с магическа пръчка, но искрено се надявам такива хора като Стилиян Петров и тези от неговото поколение, да се съгласят да помогнат на българския футбол. В една държава щом се стигна до ситуация кметове, общински съветници и някакви чиновници да определят и говорят за футбол, значи положението отива на зле. Те не знаят какво е топка, в час по физическо не са влизали, а говорят за футбол…

-Връщам те на националния отбор. Защо настоящите ти колеги сякаш нямат вяра, нямат самочувствие?
-И това изчезна – няма го хъса, но за да го има, трябва да има хора с характер в съблекалнята.

-Но и те сигурно искат да побеждават?
-Знаеш ли, от баща ми съм научил, че едно е да искаш, съвсем друго е да можеш. Само с искане не става. Но големият проблем не е във футболистите, а в ръководителите. Давам ви пример. За последно бях в Полша да гледам младежите. Имам много познати в Полша на всякакви нива – и в клубовете, и ръководители в тяхната футболна централа. Те са учудени до какво ниво сме докарали българския футбол, потресени са от това, което се случва у нас. Вярно, нашите младежи играха по-добре от поляците – домакините също го признаха, но това се случи в един мач. Като цяло нещата не са добре.

-Защо български футболист не успява в Западна Европа, вече не правим такива трансфери?
-Нямаме никой на Запад, защото колегите ми явно нямат за цел да се преборят за нещо повече. Познавам повечето момчета, дори и тези от младежкия национален отбор, знам им мисленето. Те дотолкова са обезкуражени, че за тях е достатъчно само да излязат от България, независимо къде, за да взимат някой лев повече. Целта им не е да играят в голям отбор, а просто да изкарат повече пари. Това не е правилно мислене. Преди години баща ми ми каза, че човек, ако има качества, трябва да постигне нещо повече. Най-лесно ми беше да си остана в Сандански – имам условия, да седя и да си почивам. Не играх в Полша първата година, после в Германия – също. Трудно ми беше. Но направих така, че в Полша да остана шест години, а в Германия – пет. Иначе у дома е най-лесно. Сегашните футболисти, ако им е трудно, се връщат у дома – тук са най-добри и знаят, че ще играят.

-В момента голяма част от футболистите ги е страх преди да излязат на мач – например, какво ще напишат медиите след това и колко ще ги криткуват…
-Ако те е страх, няма как да играеш, да не говорим да победиш. Въобще, ако те е страх, защо си се захванал с тази професия!? Няма какво да се учудват, когато в 20 мача имаме една победа и половина. Какво очакваш да напишат за теб?! Ами, ако излезеш пред 70 хиляди души на стадиона на Борусия Дортмунд, зад автобуса ли ще ходиш да се скриеш?! Това са несериозни оправдания.

-Божидар Краев е на другия полюс – демонстрира самочувствие, само че почти не играе.
-Да, виждам, че доста хора коментират поведението му. Познавам го от Левски, още тогава показваше по различен начин качествата си. Не е лошо да имаш самочувствие, не е лошо да говориш така, но не бива да се прекалява. Дано момчето се развие и заиграе в още по-силни отбори. Тук въпросът има две страни. От една страна да бъде умерен, но от друга страна като погледне останалите му колеги в какви отбори играят и той съвсем закономерно си казва, че беше в тим, който участва в групите на Шампионската лига.

-Много се говори у нас за школите, за треньорите, подрастващите и колко шанс им се дава. Постоянно се говори за промени.
-Бил съм чужденец в Полша и Германия. Да – оставаш си чужденец там, но ако покажеш, че имаш качества, че имаш желание, ти помагат. Аз съм си мислил, че на някое място ще ми бъде много трудно, но винаги ти подават ръка. Въпрос на желание от твоя страна е. По темата с чужденците – и аз не искам да има по 20 чужденци в „А“ група. Но има ли достатъчно млади и български футболисти?! Да предположим, че има. Дават им шанс. Аз не знам някой треньор да се откаже от добър български футболист. Само че като погледна статистиката и виждам при голмайсторите №1 е чужденец, после е Камбуров и надолу са с по 4-5 гола. Няма как за един полусезон нападател да има 2 гола и половина и една асистенция и половина. Чужденците ли им пречат?! Те дори трябва да са благодарни, че с тази статистика ги взимат в по-силни отбори, защото преди не беше така. Сега с 2 гола за националния отбор си кандидат за „Футболист на България“. А преди?!

-Тук и медиите имаме вина, защото след 2 силни мача и футболистът става звезда?
-Футболистите се подлъгват по такива статии и от приказки на разни мениджъри. Прочете си името три пъти и си мисли, че е супер футболист. А на практика се оказва съвсем друго.

-Сега целият свят говори за Левандовски, но разкажи за съперничеството помежду ви? А и за общото ви празненство…
-През сезон 2009/2010 той стана голмайстор с Лех Познан с 18 гола, аз завърших на второ място с 14 попадения. Тогава Лех стана шампион, а през лятото на 2010 година аз заминах за Кайзерслаутерн, а той премина в Борусия Дортмунд. След като Лех спечели титлата, отидох с отбора да празнувам. Бях играл вече там и имах много приятели в отбора. Много се радвам за Левандовски, разви кариерата си по блестящ начин. Поляците още тогава бяха много по-напред от нас, а сега да не говоря.

-Докосна се и до топ елита в Европа – Германия.
-Няма да забравя, когато отидох в Кайзерслаутерн как ме попитаха откъде идвам, а бях вкарал 60 гола в Полша. В Германия се докоснах наистина до съвсем друго ниво. Там всеки гледа да се развива, не им ли покажеш, че ставаш и можеш, след шест месеца идва следващият. Никой не те чака. Изненадах се, че там не се интересуват кой знае колко от други първенства, не знаеха имената на отборите в Русия и Турция, например. Естествено, извън водещите им отбори и тези, които играят в евротурнирите. Сами си давате сметка какво им е познанието за нас, българите и че ние съществуваме някъде в българското първенство.