Любимецът на феновете на Локомотив (Пловдив) Даксон да Силва остави името си в историята на "смърфовете" и сърцата на привържениците със силните си мачове по българските терени с "черно-белия" екип.
Бразилецът си спомни някои от моментите, преживени като играч на Локо. В момента 32-годишният Даксон играе за Соуса, а в разговора пред Спортал разкрива, че мечтае да приключи кариерата си в Локомотив.
Здравей, Даксон! Как си? Къде си в момента и с какво се занимаваш? - Добре съм. В момента съм в Бразилия. Играя в отбора на Соуса, който се намира в Параиба. В момента шампионатът е спрян заради коронавируса.
Следиш ли случващото се в Европа и България с пандемията от COVID-19? - Разбира се! В цял свят ситуацията е такава. Гледам телевизия, за да се информирам как стоят нещата в България и другите държави. И в Бразилия има болни от COVID-19.
Разкажи ми как дойде в България и то точно в Локомотив (Пловдив). Годината беше 2006-а. - Кузман Маринков и Иван Маринов-Маслара ме доведоха в Локомотив на проби. Бях заедно с Алекс Дос Сантос. Впоследствие играх за Локомотив в продължение на пет години. Това беше много важно за развитието ми като като футболист и човек. Излязох много млад от Бразилия, за да отида в друга държава. Началото беше много трудно, но след това нещата потръгнаха лека-полека. Много съм щастлив, че играх дълги години за Локомотив (Пд). Отборът има специално място в сърцето ми.
Ти беше едва на 19 години, а всички смятаха, че си най-добрият чужденец в А група. Тези мнения натоварваха ли те? - Бях много млад и тези думи ми даваха самочувствието да продължавам да давам най-доброто от себе си. Дойдох в България с идеята да направя добър сезон и да отида в друг европейски клуб. Давах всичко от себе си. Исках само да играя добре.
Няколко месеца след като дебютира за Локомотив, ти отбеляза гол на Левски от близо 40 метра. Спомняш ли си това попадение и какво почувства тогава? - Много добре помня този мач и този гол. Нямам думи да опиша този момент. Левски водеше с 1:2. Две-три минути преди края на мача аз вкарах този гол. Беше важен за отбора и за мен индивидуално. Мисля, че това е най-красивият гол в кариерата ми. И до днес помня това попадение.
С Локомотив (Пд) имаш загубен финал за Купата на България от Лудогорец. Ти отбеляза единственото попадение за твоя тим при загубата с 1:2. Какво не ви достигна тогава и как допуснахте да ви обърнат за едно полувреме? - Беше ни много трудно. Водехме с 1:0, но Лудогорец обърна мача за много кратко време. Не мога да ти кажа какво се случи. През първото полувреме играхме много добре и водехме в резултата. По едно време си мислех, че ще вдигнем Купата. Нещата се случват така, както Господ иска. В онзи ден Господ каза, че Локомотив няма да спечели трофея. В миналогодишния финал срещу Ботев (Пловдив) пък беше обратното.
Вярно ли е, че си бил близо до трансфер в ЦСКА? - Не мога да кажа нищо за ЦСКА, защото не съм получил никаква оферта. До мен не е достигало никакво предложение. Не мога да кажа дали Локомотив е получил оферта от ЦСКА за мен. Никой не се е свързвал с мен.
През 2012 година, дни преди мача с Левски, твоите права бяха спрени заради положителна проба. Ще ни разкажеш ли какво точно се случи тогава. Ти беше доста разстроен и не сдържа сълзите, докато говореше пред журналисти и фенове. - Този момент беше много труден за мен. Положителната проба не означава, че съм направил нещо. Преди мача с Литекс за Купата имах висока температура. Докторът ми даде лекарства, а впоследствие стана ясно, че пробата ми е положителна. Бях спокоен, защото хората, които ме познават, знаят какъв човек съм. Забравих този момент и повече не искам да минавам през това до края на кариерата ми.
Имаше случай, в който се стигна дотам Локомотив да те съди, защото не се върна от Бразилия. Каква беше ситуацията тогава? - Прибрах се в Бразилия за почивка. Мениджърът ми разговаряше с мен и ми обеща нещо, което впоследствие не се случи. Това доведе и до проблема с Локомотив. След като разбрах, че това, което ми беше обещано, няма да се случи, разговарях веднага с хората в Локомотив и поисках да се върна. Беше трудно да се върна заради това, което направих. Извиних се на всички. Бях млад и исках всичко да ми се случва бързо. Не помислих за последствията, а само за нещата, които ми бяха обещани.
В момента в отбора играе "новият Даксон". Познаваш ли се с Уирис Густаво де Оливейра и какво мислиш за качествата му? Когато Уирис пристигна в Пловдив, се похвали, че идва от школата, от която тръгваш и ти. - Познавам се с него от Facebook. Мои приятели ми казват само добри думи за него. Много добър футболист е и притежава голяма класа. Мисля, че ще запише името си в историята на Локомотив. Още е млад, но притежава качества и има всичко да остави следа.
В Локо ти играеше рамо до рамо с Димитър Илиев, който в момента е капитан на отбора и Футболист номер 1 на България. Какво помниш от това партньорство? - Митко Илиев е много добър футболист. Спомням си много добре времето, когато играехме заедно. Той притежава всички качества, които имат големите футболисти. Много съм щастлив за него, че е капитан на Локомотив и Футболист номер 1. Той е много добро момче. Пожелавам му всичко най-хубаво и дано продължава така още дълго време.
Ако можеше да избираш, би ли се върнал в Локомотив? - Ако имам възможност да се върна, няма да се замисля. Обещал съм на феновете, че преди да завърша кариерата си, искам отново да играя за Локомотив (Пд). Не мога да забравя феновете и хората, с които работих в клуба. Няма да се замисля, ако ми се обадят.
Искаш ли да кажеш нещо на феновете за финал? - Нямам думи да опиша привържениците на Локомотив. Остават в сърцето ми и дано един ден отново играя за тях. Искам да ги радвам с моята игра, голове и пасове. Те са най-добрите фенове, които съм виждал. Когато играх за отбора, ни подкрепяха при победи и загуби. Винаги ни подкрепяха. Страхотни са!