Властването на Макс Верстапен и Ред Бул е в опасност. Но заплахата не идва само от Макларън на "ужасните близнаци" Норис и Пиастри или от Мерцедес на заклетия враг Хамилтън. Съществува риск замъкът да се срути отвътре. Докато световният шампион печелеше с лекота, а автомобилът му доминираше, всичко изглеждаше перфектно. Но сега, когато резултатите вече не идват, а автомобилът е в криза в сравнение с конкурентите си, многото разногласия, които останаха скрити от началото на сезона, отново излизат на повърхността. Гневът на Макс по време на ГП на Унгария, насочен срещу отбора и съперниците, беше избликът на това голямо разочарование. Публична постъпка, в радио разговора, направена нарочно, за да покаже недоволството си на външния свят.

Инцидентът с Норис в Австрия беше първият признак на тази нервност. Но Верстапен, който след това безцеремонно посочи грешката на отбора при питстопа, този път отиде много по-далеч с радиосъобщения, които накараха ушите на инженера на пистата Джанпиеро Ламбиазе да настръхнат.

Нидерландецът опорочи стратегиите, избрани от Хана Шмиц, стълб в бокса, и се оплака от решенията на стюардите, по-специално от контакта с Хамилтън, предизвикан от спирането му. Никога не сме виждали толкова открит конфликт между Макс и Ред Бул през деветте години съжителство. Сякаш пилотът демонстративно обърна гръб на отбора в най-трудния момент. А Верстапен се беше нахвърлил остро и след квалификацията, когато удари с юмрук по волана: "Някой трябва да се събуди тук, ако искаме да спечелим титлата. Перфектната играчка е счупена“.

Противоречието на Верстапен е свързано с недоверието в развитието на автомобила и в управлението на отбора от страна на Кристиан Хьорнер, с когото баща му Йос е в открита война от началото на годината след аферата с обвиненията в "неподходящо" поведение, отправени към шефа на отбора от негов служител. Първият проблем стана очевиден през последните няколко състезания. RB20 е изгубил "магическия" си баланс.

Той не е балансиран. Дотолкова, че Макс продължава да се оплаква от поведението на автомобила. "Има много недозавиване в средата на завоите, а в задната част е станал неконтролируем. Отишли сме твърде далеч", изпусна се той.

В Унгария темпото на Макларън изглеждаше по-добро при всички условия. Едно събуждане, което не бива да се подценява, въпреки че Верстапен все още води в Световния шампионат със 76 точки пред Норис, благодарение на седемте предишни победи. Посоката, дадена на развитието от техническия директор Пиер Ваше, не дава резултат. Дотолкова, че проблемите са останали същите дори и при огромния "пакет" от аеродинамични нововъведения, докаран на Хунгароринг.

И може би в Милтън Кийнс вече съжаляват, че Ейдриън Нюи ще бъде другаде от следващата година. Що се отнася до отношенията с Хьорнер, досега те са останали сърдечно хладни. Но сега, когато Верстапен вече не печели, разногласията изплуват на повърхността. Единственият гръмоотвод остава Хелмут Марко, Пигмалионът на Макс, когото Хьорнер всъщност се е погрижил да бронира (въпреки открития им конфликт), за да не даде на пилота и неговото обкръжение още един повод да сменят отбора. И все пак раздялата изглежда неизбежна. Унгария беше доказателството.

Атмосферата в отбора е станала тежка, а представянето вече не го удовлетворява. Затова Верстапен може да реши да напусне Ред Бул още в края на годината, ако контекстът остане същият. За да се избегне това, отлагайки решенията за 2026 г., ще е необходим положителен обрат в представянето на автомобила на пистата. Със сигурност Тото Волф е готов да го посрещне в Мерцедес на мястото на Хамилтън. В момента в договора няма клаузи за напускане, които да бъдат използвани, но ако Верстапен иска да форсира ситуацията, използвайки несъвместимостта с околната среда, Хьорнер трудно ще го принуди да остане