Тази година заради коронавирусната пандемия редица спортни събития не видяха бял свят – от тенис турнира „Уимбълдън“ до летните олимпийски игри в Токио. Събитията не подминаха и сезона на Формула 1, който също беше застрашен да не се проведе. А с него се отбелязва 70-ата годишнина от създаването на най-престижния автомобилен спорт.
Това за щастие не се случи и Формула 1 имаше своето специално събитие – петият кръг на световния шампионат бе посветен на юбилея. Седемдесет години по-късно, отново на писта „Силвърстоун“, Формула 1 празнува със своите пилоти и екипи и с всички фенове пред екраните. Но какво се случи за тези 70 години? Кое се промени и кое остана същото?
Пилотите. Състезанието преди 70 години има доста аристократичен привкус. Сред 21 пилоти на първия старт са тайландският принц Бирабонзе и швейцарският барон Емануел „Туло“ де Графенрид... Любопитно е, че през 1950-а средната възраст на участниците е 40 години, което е доста необичайно за сегашните стандарти. Джузепе „Нино“ Фарина печели шампионската си титла през 1950-а, малко преди да навърши 44 години.
А легендарният аржентинец Хуан Мануел Фанджо триумфира със своята пета и последна титла на 46-годишна възраст и последното си Гран при на 47. Освен това печели и Голямата награда на Франция за 1951-а за двойки заедно с Луиджи Фаджиоли, който тогава стана най-възрастният победител в историята на Формула 1 – на 53 години. Но това далеч не е всичко. Най-старият пилот, стартирал някога на Гран при е Луис Хирон, който участва в родната надпревара в Монако през 1955-а на забележителната възраст от 55 години. Това постижение все още е ненадминато.
Тази възрастова граница постепенно започва да намалява и скоро Формула 1 започва да представя все по-младо поколение. До края на 50-те средната възраст спада до 30 години, а 22-годишният Брус Макларън става най-младият пилот печелил Гран при тогава. Това остава непроменено почти 50 години, след като на 15 май 2016-а Макс Верстапен му отнема това постижение (тогава е на 18 години и 228 дни), като триумфира на Гран при на Испания.
Към днешна дата нещата са доста по-различни. Средната възраст в настоящата кампания е 26 години, като Кими Райконен е най-старият пилот (40 г.), а най-младият Ландо Норис е едва на 20 г.
Безопасността. За всеобщо облекчение една от основните промени през изминалите 70 години във Формула 1 е безопасността. През 1950 година пистата „Силвърстоун“ е преградена основно с бали сено и варели, „замаскирани“ с цветя. Повечето пилоти се състезават без шлем и дори без предпазен колан. Защо? Логиката е смразяваща. По-добре да бъдат изхвърлени от болида, отколкото да изгорят в него. Очевидно е, че сигурността не е била начело в списъка на Формула 1 през 50-те.
Но редица смъртни случаи и катастрофи, след които пилотите приключват кариерата си, провокират организаторите да се заемат наистина сериозно с осигуряване безопасността. В резултат на усилията им, днес, състезателите карат по писти, оборудвани с медицински заведения, хеликоптери за експресно транспортиране при злополука, достатъчно пространство за извеждане на колата на сигурно място. На всяка писта има също и специални лица, обучени да извличат водачи от болидите, както и допълнителен медицински екип, който пътува по състезанията.
Още повече в автомобилите днес за сигурността на пилотите спомагат и специални 6-точкови колани. Освен това колите разполагат с подсилена структура при евентуална катастрофа, както и т.нар. хейло устройства, въведени през 2018-а. Хейло устройствата (от halo – англ. – ореол) представлява допълнителна титаниева дъговидно рамка, разположено около главата на пилота. Целта му е да го предпази от масивен летящ предмет, който може да се откъсне от колата при евентуална катастрофа. В болидите има и инсталирани система за предупреждение, която дава светлинна индикация, ако регистрира технически проблем или опасност.
Друга важна и значима промяна за 70-годишната история на Формула 1 са... екипите.
Малко преди да въведат задължителните коркови шлемове, легендарният Джузепе „Нино“ Фарина пристига на „Силвърстоун“ с платнена черна шапка, два чифта очила (единият е резервен по време на състезанието), памучен гащеризон, кожени ботуши и ръкавици. И това в общи линии е прототипът на настоящата екипировка.
А днес пилотите носят шлемове от въглеродни влакна, включващи устройство за поддържане на ръцете и главата, огнеупорни гащеризони, бельо, обувки и ръкавици. От 2019-а ръкавиците дори са оборудвани със специална биометрична технология, която да изпраща в реално време данни за пулса на пилота и нивата на кислород в кръвта му.
Как се промени състезанието?
Ако вземем едно състезание от 1950-а година и го сравним с това днес, ясно ще видим разликите, предвид аматьорския характер на първото и различното качество на колите.
В една от надпреварите през 50-те първата стартова позиция на легендарния д-р Фарина е определена на 1 мин и 50,8 секунди. Като Джони Клайс финишира последен на цели 18 секунди, след италианеца. Надпреварата продължила 2 часа и 13 минути. Стартират общо 21 пилоти, като 10 отпадат, а от останалите 11 само 8 достигат края на състезанието. Трима от тях пък завършват с шест обиколки по-долу от победителя Фарина.
Ако сравним тези резултати с миналогодишната надпревара, например, промяната е наистина драстична – Валтери Ботас победи Люис Хамилтън с 0,006 сек в квалификацията – най-малката разлика за почти десетилетие. Същинската надпревара пък продължи едва 1 час и 21 минути, като всички освен трима класирани пилоти завършиха в същата обиколка като победителя Хамилтън. Разликата е осезаема.
Какво обаче НЕ се промени за 70 години?
Въпреки огромната разлика в основни аспекти на Формула 1 тогава и днес, някои неща все пак никога няма да се променят. Любовта към този спорт, силният стремеж на един пилот да победи друг и да надвие конкуренцията си остават същите. Първичната, истинска емоция на пилотите и феновете към високите скорости и модифицираните коли са точно толкова силни, колкото и в онзи първи ден. Със сигурност ще я има и през 2050-а, както и много след това.
Материал на "Труд"