Найджъл Менсъл беше сред най-великите пилоти на своето поколение. Англичанинът беше известен с това, че може да се качи на коя да е кола и да изстиска и последната капка скорост от гумите й. Той никога не се страхуваше да се нареди гума до гума с най-великите като Аертон Сена и Ален Прост. Който не се страхува, често страда и това с пълна сила важи за Менсъл. Той преживя счупен гръбнак, счупен врат, експлозия на гума и куп приключения, преди да стане световен шампион. Най-силното му качество беше непоклатимата увереност в собствените сили и се оказва, че я е запазил и до днес.
- Ако имам четири седмици тренировки с колата на Люис Хамилтън, вероятно ще дам време, близко до неговото. Ако не и по-добро – твърди 62-годишният Менсъл, който в момента обикаля света, за да промотира новата си автобиография. - Не би било пресилено да кажа, че като нищо може и да съм по-бърз от него. Проблемът е, че мога да го постигна едва за няколко обиколки. Стар съм и вече не мога да карам бързо в продължение на много време. Но ако ми дадете повече време за тренировки, може би няколко месеца, и ако се окаже, че тялото ми издържи, мога да се кача на подиума на някое състезание. Със сигурност ще се забавлявам.
Менсъл не иска да постави под съмнение качествата на Хамилтън, който уверено върви към третата си титла във Формула 1. Люис отдавна е надминал всички британски рекорди, голяма част от които бяха притежание именно на Найджъл.
- Той върши страхотна работа. Попадна на точното място в точното време. Прави всичко както трябва, а през това време си живее живота. Истински фурор е. Не виждам как някой скоро може да го бие. Титлата тази година е негова. Само той може да се бие, но мисля, че това няма да се случи. С цялата мощ на „Мерцедес“ зад него той е почти сигурен шампион и за 2016 г. - смята Менсъл. - Мисля, че ще надмине не само рекорда на Аертон Сена от победи, но ще го изпревари и по брой титли. Много трудно е да се сравняват пилоти от различни поколения. Аертон караше с велики шампиони като Ален Прост, Нелсън Пикет, мен и още доста, така че конкуренцията тогава беше по-голяма. На старта бяхме 26 коли, а 5-6 пилота се бореха за титлата. Но и това, което прави Люис сега, е страхотно.
Няма пилот, който да побеждава в лоша кола със слаб двигател. Колите сега са много по-надеждни и когато един пилот доминира, той има възможност да печели повече състезания, отколкото преди. Рекордите на Михаел Шумахер засега изглеждат недостижими. Той имаше период от три години, в които завърши всички състезания. Надеждността на сегашния автомобил на „Мерцедес“ се доближава до ферарито на Михаел.
Преди години се смяташе, че Найджъл и Люис не са в блестящи отношения, след като старото куче обяви, че първата титла на Хамилтън не е толкова престижна като неговата. С времето обаче в тона на ветерана започна да личи все повече уважение към младия шампион.
- Харесвам Люис в много отношения. Той много прилича на мен – същия агресивен стил, искрен и отворен като характер. Мисля, че е неразбран сред феновете. Донякъде това е по негова вина, тъй като рядко казва мнението си по различни въпроси – твърди Менсъл. - Може би и той не се разбира съвсем. Това може да се случи с великите спортисти. Той е жертва на собствения си успех. Кариерата му се разви стремително, беше подкрепян от най-големите отбори, производители и спонсори. С мен беше различно. Аз през цялото време минавах за аутсайдер и затова станах любимец на публиката. Тя обича герои като мен.
Менсъл е сигурен, че Хамилтън получава повече подкрепа в „Мерцедес“ от съотборника си Нико Розберг. Самият той е свирил втора цигулка – първо на бащата на Нико - Кеке, а след това на Пикет и Прост.
- Просто така се работи в един отбор, това е начинът, по който се разпределят ресурсите. Може би в 9 от 10 случая Нико има същите шансове като Люис, но както се видя на „Монца“, не винаги е така. Един-два пъти отборът се намесва в полза на първия пилот и хората го виждат – смята Менсъл.
Той отдавна се е откъснал от състезанията. За последно кара във Формула 1 през 1995 г., а през 2004-а участваше в тестовете на „Джордан“ на „Силвърстоун“. От време на време кара някой стар болид на демонстративно шоу по улиците на Лондон и има спорадични участия в шампионата за туристически автомобили. За последно застана на старт през 2010 г., когато се пусна на „24 часа на Льо Ман“ заедно със синовете си Грег и Лио. Тогава колата им спука гума и завършиха в оградата още в петата обиколка.
Единственото нещо, за което Менсъл и досега съжалява, е, че пропусна да спечели титлата през 1986 г., когато спука гума в решаващото състезание в Австралия. Той отпадна и шампион стана Ален Прост.
- Тогава гумата ми направо избухна. Жалко, че нямах правилник в колата, щеше да ми свърши работа. Аз все пак можех да контролирам колата. Ако бях блъснал болида в стената, щях да съм световен шампион, защото състезанието щеше да се прекрати и да признаят резултатите от предпоследната обиколка. Вече бяхме преминали две трети от състезателната дистанция и щях да стана световен шампион. През всичките години след това си мислех колко по-добре щеше да е, ако бях блъснал колата. Можех да си счупя крака или нещо такова, но щях да съм шампион.