За празните мозъци на пълните трибуни

Не, Даниил. Празните мозъци не са резултат от трудния живот. Категорично не съм съгласен с теб. Трудният живот сломява, прави човека по-кротък, по-смирен, по-сдържан. Кара го да се замисли, да направи равносметка. Тези с празните мозъци избуяват със своята неадекватност далеч по-често при охолен живот. 

Не си прав, но и те разбирам. Докато аз размишлявах на дивана, ти се бореше смело срещу тенис еквивалента на бика с няколко живота. Тенис-бика, когото трябва да прободеш точно в сънната артерия, защото при него и акуратна стрелба в ахилесовата пета няма полза. Този испански бик ранява смъртоносно и на един крак.

Вчера се случи нещо подобно. Ти успя да го тръшнеш, Даниил. Тръшна го майсторски, зловещо, величествено. Но не го доуби. Имаше своите три големи поредни възможности в шестия гейм на третия сет, когато можеше да пробиеш за 4:2 гейма (и 2:0 сета) и да приключиш бясната корида. Но не успя. Няма как да ти си сърдя, защото имаш лъвско сърце. Станах на крака в края на мача и те аплодирах, защото не ти пука за резултата, не ти пука срещу кого играеш. Ти просто играеш необременен. Както ти можеш - нестандартно, объркващо съперника, енергично, атрактивно.

След края на мача логично всички говореха за рекордната 21-а титла от Големия Шлем на Рафаел Надал, но не беше подминат и моментът, в който австралийската публика получи своя етикет - "празни мозъци с труден живот". И когато този етикет е даден от световния №2, който играе в Мелбърн втори пореден финал, е редно да се замислим. Дали не е прав.

Възпитаните и "дръпнали" в цивилизационно отношение австралийци отдавна са привилегировани да имат турнир от Големия Шлем, който макар и да няма стойността на останалите три (това е публична тайна, призната от куп велики шампиони), все пак успява да събира тенис каймака всеки януари. И като публика "със стаж", емоционалните и безпристрастни австралийци би трябвало да знаят, че бурните овации и неандерталски скандирания не кореспондират с удари в мрежата и такива извън очертанията на корта. 

Все пак това е финал на турнир от големия Шлем, в който се разиграват не само близо 4.5 милиона австралийски долара (над 3.2 млн. щатски долара), но и историята. Това е джентълменски спорт, в който нивото на публиката много често влияе на нивото на самия двубой. Затова нека не съдим строго избухванията на Медведев и лютите му разговори със съдиите, а да вникнем в причините за тях. Да, руснакът прекрачи границата. Но някой го побутна да го стори. Някой го вбеси. И в случая не говорим за едно лице, а за цяла тълпа, за която се предполага, че има познанията да наблюдава тенис мач, а не ръгби. Тълпа, която е приятното допълнение към едно изкуство, а не жадна за кръв римска паплач в колизеум от началните векове.

Великата Мартина Навратилова имаше една известна мисъл: "Ако някой ти каже, че няма значение дали печели или губи, то със сигурност е от губещата страна". Медведев загуби финала с Надал, загуби спечелена втора титла от Шлема, загуби стотици хиляди долари, загуби контакта с публиката и едва ли някога ще я обикне. А е ясно, че само контузия може да го спре един ден да вдигне трофея, който днес Рафа държеше пред погледа му.

И когато един ден руският тенисист най-после вдигне купата, публиката ще трябва да се замисли дали притежава мозък и какъв е нейният живот извън времето за тенис. Защото дори да не е лишила Даниил пряко от титлата през януари 2022 година, то със сигурност е повлияла съдбата до го подмине при щедрото раздаване на големия подарък в Мелбърн, разклащайки го емоционално. 

Всеки, който се заминава професионално със спорт или го следи внимателно през годините, знае за "тънките моменти" в големите равностойни сблъсъци. Онези "големи точки", в които чистата гениалност и къртовски труд често се прекланят пред късмета и подкрепата от трибуните. Трибуните винаги са притежавали сила, която и учените не могат да докажат. Сила, която превръща момичета и момчета в шампиони. Сила, която превръща шампиони в легенди. Сила, която убива големи играчи.

Силно се надявам, че Медведев няма да падне "жертва" на случилото се в този финал, защото поне засега показва силна психика, освен радваща окото смела игра. Подчертавам, че е смел, защото в днешния комерсиален свят мнозина мислят повече за парите, отколкото за славата (питайте 7-кратния шампион от Големия Шлем Матс Виландер за световния №3 Саша Зверев).

И ако се окаже, че на 30 януари 2022 година публиката на "Род Лейвър Арена" е успяла да пречупи симпатягата Даниил Медведев с долни удари под пояса, то е по-добре трибуните в Мелбърн да останат празни за в бъдеще. За предпочитане е пред "празни мозъци", които не знам какъв живот водят, но със сигурност правят живота на другите по-труден.

Друми Георгиев, Gol.bg