Целуни я, Маестро!

„Мирка е значителна част от моя успех – признава легендата на световния тенис Роджър Федерер. - Когато я срещнах, имах нула титли, сега вече 20 за Големия шлем. Тя е с мен в продължение на целия ми път до момента...“

А нежната му половинка не само го вдъхновява за победи, но и влияе на цялата кариера на Маестрото. Тази седмица швейцарецът се завръща на корта за турнира в Доха след едногодишна пауза, в която претърпя две операции на коляното.

Първоначално Роджър трябваше да направи завръщането по-рано – за АТП къп и Аустрелиън оупън през януари. Но в медиите се прокрадна информация, че съпругата му и четирите им деца не са готови да прекарат две седмици под строга карантина, а без нея Федерер отказа да лети за Зеления континент. Затова завръщането се наложи да бъде отложено.

И вече много години Мирка неотлъчно следва съпруга си. За това време Роджър оглави класацията на „Форбс“ за най-добре печелещ тенисист в света. А според данни на същото авторитетно издание съвсем скоро швейцарецът ще мине и котата от 1 млрд. долара, спечелени на корта и извън него от рекламни договори. Наскоро шампионът отново бе посочен и като най-влиятелната личност в света на тениса. Затова не е изненадващо, че от време на време Мирка Федерер е жената, към която има най-голям интерес в Швейцария в търсачката на „Гугъл“.

Всъщност двамата се запознават, когато са твърде млади и са сред перспективните тенисисти на страната си. Тя е с 3 години и 4 месеца по-голяма от него. Тогава 18-годишната Мирка играе два сезона за отбора на Базел, родния град на Федерер. Тя е лидерка на тима и извежда ВLTC до титлата на страната. Той пък прави дебют във висшата лига. Доста е невъздържан на корта, лесно се пали, хвърля ракети, коментира всеки удар. Родителите на Роджър пък не могат да понесат поведението на сина си и често си тръгват от трибуните.

„Веднъж, когато играехме на клубно ниво в Швейцария, всички край нея започнаха да й казват: Погледни го онзи, името му е Федерер. Много е талантлив, той е бъдещето на тениса – разказва Маестрото пред „Гардиън“. - И Мирка дойде да види моя първи мач. А това, което видя бе как хвърлям ракетата и крещя. Реакцията й беше нещо такова: „Да, страхотен играч! Какво повече! А какъв му е проблемът на този младеж?“

Девойката обаче има възможност да се вгледа по-внимателно в същия този младеж на олимпиадата Сидни 2000. Роджър участва на игрите с класирането си от ранглистата, а Мирка получава „уайлд кард“ от Международната федерация. Всъщност Мирослава Вавринец, както е цялото й име, е родена в бивша Чехословакия, а семейството й се премества да живее в Швейцария. Затова участието й на олимпийски форум под флага на новата й родина за нея е огромно събитие. Още повече, че едва при втория опит в края на 1997-а Мирка получава швейцарски паспорт.

Така отборът по тенис е съставен едва от трима състезатели в Сидни – Федерер, Мирка и Еманюел Галярди. Няма ги нито олимпийският шампион от 1992-а Марк Росе, нито Пати Шнидер, нито Мартина Хингис. Цялата отговорност ляга върху това неопитно трио.

Но особената атмосфера в олимпийското село, в която състезателите прекарват буквално по 24 часа заедно, помага на Мирка и Федерер да се опознаят. И той веднага започва да я ухажва, а свидетели на техните романтични отношения става цялата швейцарска делегация.

„Роджър искаше съвет от всеки преди първата им среща – спомня си Свен Грьонфелд, тогава капитан на тима. - Дори отиваше при борците да пита дали си струва да кани на среща Мирка. Повечето го разубеждаваха, но той взе най-доброто решение в живота си.“

Самият Федерер разказва така за първата им целувка: „Живеехме на едно място с борците и един от тях като ме видя какви съмнения ме терзаят ми каза: „Ей, Роджър, ходи и я целуни направо сега“. В началото не се реших, но той успя да ме убеди. И го направих. А когато я целунах, тя ми каза: „Ти си още толкова млад“. А пък аз й отвърнах: „Е, да не съм на 18, почти съм на 18 и половина.“ Нали знаете понякога трябва да добавите някой и друг месец, за да изглеждате по-голям.“

Роджър тогава не успява да спечели медал, остава четвърти, но пък печели сърцето на любимата жена. Самата тя губи на старта от бъдещата сребърна медалистка Елена Дементиева (Русия). Мирка също си спомня с топли чувства за онези преживявания извън корта.

„Никога не съм знаела, че той е толкова смешен – казва тя. - След края на игрите ще имам най-здравите мускули на корема, защото той през цялото време ни разсмиваше.“

След Сидни 2000 отношенията им стават сериозни, те вече не крият връзката си. Дори си партнират на турнира „Хопмън къп“ през 2002-а, който става последен в кариерата на Мирка, която прекратява с тениса заради травми. „Тя можеше да тренира без прекъсване по 5-6 часа на ден – разказва Федерер. - Родителите й, които избягаха от комунистическия режим в Чехословакия, работеха твърде много, за да се докажат в Швейцария. Може би и затова Мирка бе станала толкова силна и дисциплинирана. На това тя учеше и мен. Гледах я как тренира по 6 часа и разбирах, че аз така не мога. Бих рухнал психически, щеше да ми стане скучно, а заради лошото поведение щяха да ме изгонят от тренировки.“

След спирането на спорта Мирка изпада в депресия. От състоянието й помага да излезе Федерер, като печели Уимбълдън 2003, първи от 20-те трофея за Големия шлем. В онзи момент Вавринец вижда нов смисъл в живота си, а именно да съпровожда любимия си по турнирите. Семейството има две двойки близнаци. А след като децата поотраснаха също придружават татко си по състезания, както ще бъде  и сега в Доха.

Материал на "Труд"