Един ден остава до полуфинала на Australian Open в Мелбърн, на който Григор Димитров ще се изправи срещу Рафаел Надал. Мачът е в 10:30 българско време, а сънародниците ни в Австралия вече се готвят да заемат местата си по трибуните, за да подкрепят българския тенесист. Феновете се надяват Григор Димитров да си тръгне с титла от турнира, като същото иска и самият той. Ето какво заяви хасковлията, цитиран от "24" часа:

– Миналата година имахте труден период. Къде беше повратната точка и началото на възхода? – Не мисля, че може да се определи точен момент, след който съм започнал да играя добре. Продължих да правя нещата, в които вярвам. Разбира се, трябва да отдам дължимото на треньора и екипа ми, също и на моето семейство. Не мисля, че преди съм правил нещо погрешно. Но чувствах, че не тренирам добре, не играя добре…С правилните хора обаче нещата тръгнаха бавно напред и сега всичко е наред.

– За втори път сте на полуфинал в турнир от Големия шлем. Ще можете ли този път да направите следващата крачка? – Чувствам, че имам всичко необходимо, за да стигна по-далеч. Работата ми още не е свършена. Вече гледам към мача в петък. Мисля, че съм готов. Няма от какво да се притеснявам. Чувствам се добре физически на корта. Увереността ми става все по-голяма с всеки мач и турнир. Това е съвсем нормално. Не мога да се видя отстрани, но смятам, че вземам по-добри решения на корта. Преценявам по-добре съперниците, концентрацията ми е на ниво. Боря се много, имам дух. Това са малки неща, но именно те правят голяма разлика.

– Треньорът ви Дани Валверду твърди, че отвън изглеждате „душичка“, но вътре у вас дреме боец и той се опитва да го покаже… – Харесва ми да се боря на корта, да преследвам всяка топка. Чувствам се добре физически, искам да вляза в мача, да изчакам своя шанс. Дори ако нещата не се развиват добре за мен, се опитвам да си проправя път. Горд съм, когато успея да обърна тенденцията в някой мач. Това наистина ми носи голямо удоволствие.

– Има ли нещо, което би могло да ви разсее от мисълта за предстоящия полуфинал? – Нищо, нищо! Абсолютно нищо не може да ме разсее. Знам какво имате предвид, но ще ви кажа – всичко е под контрол! Чувствам се страхотно в Мелбърн, разхождам се в парковете, но гледам да не кривна от правия път. Сега основното ми забавление е да излизам на корта. Следващата седмица може да се позабавлявам с нещо друго (смее се). Сега имам много по-точни приоритети и знам какво искам, когато съм на турнир. Знам защо съм работил толкова много, имам добра програма и съм наясно какво ще правя в следващите седмици.

– Преди близо десет години бяхте №1 при юношите. Какво научихте за това време? – Всичко се промени толкова много. В първия си мач като професионалист играх с Томаш Бердих. Беше в Ротердам, а аз бях на 17 години. Победих го, а след това играх с Рафа Надал. Победи ме трудно в трети сет, а аз си казах: „Леле, аз съм в играта“. Дори не бях близо. Отне ми още две години, за да вляза в топ 100 и така нататък…