През последната година Анди Мъри постави на изпитание феновете си, като първо нае за треньорка Амели Моресмо, а след това се обяви в подкрепа на независимостта на Шотландия. С всяка своя постъпка той показваше характер и че знае какво иска - в спорта и в живота. А сега разкри, че ходи на психиатър. Новината ще оживи всички, които търсят сензации. И след това ще ги разочарова.

В навечерието на Уимбълдън шотландецът обясни, че се рови дълбоко в науката, която за непосветените е предверие към лечението на психично болните. За него обаче тя е шанс да проучи как работи мозъкът му. Мъри твърди, че не губи разсъдък.

- Не използвам спортен психолог. По-различно е. Интересно ми е да разбера какво означават сигналите на мозъка и защо работи по определен начин. Защо реагираме или казваме неща в точно определени моменти. Опитвам се да разбера себе си. Ако успея да го направя, ще мога да елиминирам някои недостатъци. Уча се в движение - споделя шотландецът и допълва:

- Когато бях млад, ползвах услугите на много спортни психолози - каза тенисистът. – Понякога ми помагаха, а понякога не. Сега обаче искам да знам как работи мозъкът, а не да ми казват да броя до десет или нещо друго, което да ме успокои. Просто това не върши работа. Ходех при един специалист – не гуру, а психиатър. Той ми казваше, че има разлика между психиатър и психолог. Не знам каква е точно, но това, което правя сега, е по-различно. И е страшно интересно.

Дали научните му занимания ще му помогнат да спечели Уимбълдън? Дали новата стратегия ще проработи на най-високо ниво в спорта?

- Не се занимавах с различни психоигрички или как да пречупя противника - казва шотландецът. Това е намек за начина, по който го изигра Джокович в края на първия сет на финала на Откритото първенство на Австралия, който Мъри в крайна сметка загуби. - Работя, за да разбера себе си по-добре. Това помага преди важните мачове. Когато спечелих Уимбълдън, 40 минути преди да изляза на корта, не знаех какво става с тялото ми, какво се случва изобщо. Бях страшно нервен. Сутринта всичко беше наред. И когато трябваше да започне мачът, се запитах защо не се чувствах така преди два часа, какво става? И сега се опитвам да разбера защо. Ако се случи същото след една-две седмици, ще си кажа: „Добре, знам какво става, защо става и защо мисля по този начин. Всичко е наред. Знам как да се оправям".

Мъри твърди, че разбира защо се случват нещата и знае как да коригира някои детайли. Така може да се наслаждава на живота, а не да тъне в мрачни мисли за пет-шест-седем дни. Което се отразява на тренировките и на подготовката през цялата година.

- Преди няколко години, след края на Откритото първенство на Австралия, не можах да се съвзема цели три месеца - разказва шотландецът. – Тогава загубих последователно от двама тенисисти извън топ 100. Не знаех защо. Бях разстроен и разочарован и не можах да прежаля загубите доста дълго. Сега не ми се случват такива неща.

За най-запалените последователи на Мъри тези размисли са ехо от времената, когато той се държеше като дете и се мъчеше да бъде перфектен. Беше качил летвата толкова високо, че беше неизбежно понякога да минава под нея, а този факт го отчайваше и го объркваше.

Опитът обаче го накара да си направи съответните изводи, как да се задържи на влакчето на ужасите без да си прищипе пръстите и без мозъкът му да се разбърка. Как да не забравя, че е женен и че има спокоен и уреден живот извън тениса – добър дом и добър бизнес. Това пътуване не беше лесно, защото е със силен и сложен характер и устременост, която разбират само шампионите. Всяка загуба го разстройва. Разликата сега е, че умее да преодолява провалите. И един лош ден не води до друг, също както спечелването на турнир от Големия шлем не води автоматично до нови успехи.

Това лято Мъри е спокоен и уверен на корта, както никога досега. На 28 години той без съмнение има по-добри шансове да спечели в Лондон, отколкото преди две години. Формата му е отлична, а ударите му – мощни.

- Ясно ми е, че преди две години бях фокусиран върху турнирите от Големия шлем - казва тенисистът. – Съжалявам, че не бях по-концентриран през останалата част от годината, защото виждам, че когато съм с добра нагласа за всеки турнир, имам повече шансове за победа. Изправен съм пред последния етап от кариерата си. Надявам се да играя още 5-6 години. Но искам да измъкна най-доброто от тях. Ако спечеля повече турнири – добре. Когато минах границата от 500 мача в Маями, не бях мислил за това. Не бях мечтал да имам 500 победи. Но като видиш кои играчи са постигнали подобно нещо и къде можеш да стигнеш, се мотивираш. Така че искам през следващите няколко години да си дам шанс да спечеля възможно най-много турнири и мачове.

Кевин Мичъл, в. „Гардиън“