Походът на Александър Велики! Момчето, което се превърна в лидер

Коментар на Стефан Ралчев от Букмейкър Рейтинги за баскетболната ни звезда Александър Везенков.

Следващите редове вероятно може да минат в графата „по-лични“, но така или иначе живеем във време, в което личното мнение е на изчезване. А не бива…

Късно вчера вечерта за пореден път Александър Везенков категорично показа, че е най-добрият български спортист в момента и по мое скромно мнение най-добрият баскетболист в Европа! Оставяме встрани победния му кош няколко секунди преди края срещу Жалгирис или поредния изключителен мач, в който става MVP. Дори и рекордните му 2000 точки в Евролигата, които го нареждат в престижни класации, редом до легендарни състезатели. Ще си позволим да оставим встрани дори стрелбата му за победния кош – за някои може би е било късмет.

Не, късмет има веднъж, два пъти или три пъти. Късметът е важен и може да те споходи при стрелба от центъра със сирената веднъж на сто изстрела. Само че при Везенков този сезон няма късмет! Всичко е плод на къртовска работа, упоритост, дисциплина и характер. Всъщност, по-правилното е – здрава работа не само този сезон, а сезони наред. Дори тогава, когато нещата изглеждаха меко казано трудни. Отстрани на моменти дори отчайващи. Без изход.

Ще се върна няколко години назад, когато Везенков подписа с Барселона. Знаете ли какво за какво сравнение се сетих по-късно?! С Димитър Бербатов. Везенков замина за Барселона със статута на изгряваща звезда от Арис. На 19 години. Също като Бербатов, който замина от ЦСКА в посока Леверкузен. Също на 19 години. Началото им в Европа беше почти еднакво. Трудно. Много трудно. Убийствено трудно. Ако нямаш характер в такива моменти, се отказваш. И се прибираш у дома, където е по-лесно.

Спомням си, когато Бербатов подписа с Леверкузен как правеше плахи първи крачки в отбора. Първо рита на един зимен турнир в зала, където при всеки гол на малки вратички се радвах все едно е спечелил Шампионската лига. След това го пратиха във втория тим на аспирините, после го пуснаха като резерва и за първия отбор. И до ден днешен няма да забравя дебюта му като титуляр (Улф Кирстен отсъстваше) срещу Енерги Котбус у дома. Мислех си – късмет, нашето момче ще е титуляр, лесен мач у дома, което ще му отвори вратите занапред. Обаче кошмар… Леверкузен се срина и загуби с 1:3 в първия мач на Бербатов като титуляр. И… логично. Берти Фогтс го заби отново на пейката до края на сезона, пускайки го от дъжд на вятър. Представяте ли си дни, седмици и месеци какво е да бъдеш сред глутница вълци, които чакат да те сдъвкат на всяка тренировка, защото ти си чужденецът.

Години по-късно Везенков замина за Барселона. И започна да върви по подобен път. Ужасяващо труден, защото Барселона не е Арис. В Гърция той е почти у дома, докато в Испания е чужденецът, когото всеки гледа, защото е пристигнал да вземе нечие място в отбора. По подобен начин като с Бербатов, се радвах на всяка получена минута за Везенков. Да, бяха малко, а ми се искаха да са повече. Но си казвах – търпение му е майката, има време, млад е. Бях на първия му мач в Евролигата (заедно с Константин Папазов, без който нямаше да влезем в залата) в Измир, където Барселона загуби от домакините Пинар Кършияка. Везенков дебютира в най-силното състезание в Европа. Получи минути и бяхме доволни. Сега, няколко години по-късно, Везенков вече не получава просто минути, той е лидер на отбора си и вчера стигна кота 2000 точки в най-престижната мултимилионна надпревара в Европа. В която бюджетите на клубовете са огромни, класата на състезателите – от друго измерение.

Времето минаваше, но нещата при Везенков сякаш не ставаха по-лесни. Напротив – последната му година в Барселона бе по-трудна от предишната. После дойде преминаването му в Олимпиакос. Тук признавам, че си помислих, че кариерата му тръгва надолу. Може би, защото симпатизирам на Барселона и смятах, че връщането му в Гърция ще е крачка назад. Не знам поради каква причина, може би, защото чисто и просто си представях, че колкото по на запад, толкова по-близо до следващото стъпало, а именно Националната баскетболна асоциация на САЩ и Канада.

Но явно всичко е било добре премислен ход на семейството на Александър, на самия него, на хората около него. Явно е имало нужда от място, на което баскетболистът да се чувства у дома. И така Везенков намери своя дом – Олимпиакос. Но стартът пак беше труден, защото никой нищо не ти дава даром. Трябва да си го заслужиш. В тези отбори играчите са с мултимилионни договори и голяма част от тях привлечени със статута на звезди. И им е все тая, че нашият Александър трябва да играе, за да се развива. Трябва сам да си го извоюва.

Така поредният поход на Александър Велики започна. Почти отначало… Само че с малката разлика, че този път той бе по-подготвен. Вече имаше опит. Имаше зад гърба си хиляди стрелби, хиляди тренировки, ежедневни падания и ставания, нови знания и самочувствие. И така днес момчето, което тръгна да покорява Европа още на 19, е истински пълководец на европейския гранд Олимпиакос. На практика той е в основата на тактиката на отбора, с него започва титулярният състав. И съвсем логично в края на сезона Везенков би трябвало да бъде избран за Най-полезен играч на Евролигата. Отличие, което означава, че е Най-добрият в Европа! Преди да поеме към следващия си поход – към Лигата на извънземните отвъд Океана.

Дали е време?! Време е… Точно сега и с нито минута или ден забавяне. Признавам, че намирах за неправилно решението на баскетболиста да не опита да се пробва в НБА през изминалите години, на моменти дори се ядосвах и дразнех, защото си казвах – годините минават, става още по-трудно, каква е гаранцията, че следващият сезон ще е още по-добър?! Но ето, че всяко решение е било правилно. Олимпиакос вчера подпечата визите за Финалната четворка в Евролигата, а ако спечели трофея, това ще бъде исторически успех и за Везенков. И за България (защото Сашо съвсем спокойно можеше да избере националния отбор на Гърция или Кипър, но реши да играе за България. Всъщност, пред него никога не е стояла такава дилема – или… или. Той играе за родината, където са корените му – дома на родителите му. Преди няколко дни Везенков имаше почивка в Олимпиакос, но се прибра, за да играе за България в Ботевград! Защото така е възпитан, а при него възпитанието е в основата на всичко.)

За да си представите какво означава да си най-добрият в Евролигата, сравнението е – ако в клубния футбол най-престижното отличие е Шампионската лига и за Най-добър през сезона са избирани Меси, Роналдо и т.н., в баскетбола е Евролигата. Няма по-високо. След Христо Стоичков, единственият българин, триумфирал с европейската купа на шампионите във футбола, сега е ред и на Везенков да седне на баскетболния трон. Пожелаваме му го от сърце.

А след това като Александър Велики е време да се отправи на поредния си поход… За нови завоевания този път към Лигата на извънземните.