Константин Папазов винаги е интересен събеседник. Предлагаме ви един откровен разговор с настоящия треньор на баскетболния Левски Лукойл по различни теми. Ето какво каза Тити пред сайта Букмейкър Рейтинги в деня, в който бе избран за "Треньор №1 на десетилетието (2010-2019) в българския баскетбол:
-Правим това интервю един ден след 10 ноември. Тити, къде беше на 10 ноември 1989 година? -Спомням си много добре къде бях или поне къде ме завари новината – на Гургулят и Фритьоф Нансен имаше едно кафе, беше много актуално – Витошко лале. Сега е офис на банка. Там се събирахме. В онези години – в годините не на демократите, бяха Кимбо, Лалето и Магура. Беше много удобни, защото беше пряка на ВИФ Георги Димитров, когато постъпих в НСА. Реално на 5 октомври 1988 година започнах да уча в НСА и една година по-късно дойде свободията.
-Ти си в баскетбола почти през целия преход, в тези 30 години. Докъде стигна баскетболът ни? -До там, докъдето стигна целият български спорт – до никъде. Ако трябва да сравняваме 89-та, когато България е на финалите на европейско първенство – само осем страни имат правото да участва, България е сред тези осем. 1991 година в Рим отново е сред тези осем, 1993 година в Берлин отново сме там, въпреки че форматът е 16 отбора. След това започва голямата суша. Демокрацията изигра своята роля.
-В онези години имаше много хора – по-богати бизнесмени, които даваха пари за спорта. И то много. Изведнъж те изчезнаха. Ти самият мина през адски мъки при спасението на Левски. -Даването на пари е доста сложен процес, защото той трябва да има своя обосновка. В годините на прехода имаше много лесно спечелени пари и още в хората живееше това равенство помежду им. И ако един е забогатял повече в ранния период на демокрацията – да уточня, на свободията, тъй като ние демокрация нямаме в България, то е все още бил по-близо до своето положение, което е бил до този момент. Преди да се самозабравят тези хора, да станат по-друга част от обществото, бяха едни от нас. Комуникацията беше по-лесна с тях, много по-лесно се изкарваха парите, тогава нямаше правила, крадеше се безумно. Тогава крадяха всички, а сега крадат само тези, които управляват.
- Ти губил ли си пари от залог? -Няма да забравя, загубих сериозен залог – 50 лева, десет залога по 5 лева, през 1986 година на финала на световното първенство в Мексико между Аржентина и Германия. Аз съм голям фен на немския футбол и на Карл-Хайнц Румениге, на Ханзи Мюлер – вкъщи стоеше негов залепен плакат. Беше един красавец от Щутгарт. Както имаше такъв красавец, така имаше и много грозен като Хорст Хрубеш и Дитер Хьонес. Тогава загубих първите си пари. Загубих 1000 долара на мача ЦСКА – Ливърпул, в който Вальо Илиев вкара за 1:0 2005 година. И си казах : “Охо, това е подарък от Господ – обрат!” След това тръгнах да избивам срещу Леверкузен – пак спукано гърне и така. От тогава съм решил – против ЦСКА да не залагам.
-А печелил си ми, каква е най-голямата ти печалба? -Да, печелил съм много на хазарт – аз съм се занимавам до най-високо ниво в този бизнес. И печалби, и загуби съм регистрирал. Ако теглим чертата за човек, който се е занимавал с казина и казино бизнеса, може би затова, защото съм минал понякога от другата страна на барикадата, не съм бил само играч, мога да кажа, че съм бил късметлия, защото от залози – без значение какви, резултатът винаги е еднакъв накрая на годината, накрая на двете или десетте години. Няма такъв… Нагоре няма. Нагоре се печели само с измами.
-Винаги си бил откровен и никога не си крил, че си стигал до крайности в този твой път? -Колкото по-лесно си спечелил едни пари, колкото по-малко трудности си преодолял, за да ги печелиш, толкова по-лесно ги харчиш. И обратното. Аз смело мога да кажа, че съм изхаричл много пари, но пък и знам една крилата фраза на моя покоен приятел Георги Илиев, че твои пари са тези, които са изхарчени и че ковчегът няма джобове. Мога да твърдя, че съм дал най-много лични пари за българския спорт. Защото много от тези, които дават, го правят от техните компании. А аз – лични. И са най-много в българския спорт. Подписвам се с две ръце.
-Припомни на нашите читатели и зрители за онази Нова година в Лас Вегас. -1999 година аз скромно заминах с 4000 долара. Моят приятел Митко Бенишев беше с 40 000. Няма да забравя – единственото положително нещо, което направихме с късмет, че пътуването беше Амстердам-Лос Анджелис-Лос Анджелис-Лас Вегас, Амстердам. Събрахме се двете семейства там. Хубавото на историята е, че ако бяхме започнали от Лас Вегас, нямаше да има Лос Анджелис… Уникални неща се случиха. Бог да го прости, той беше роден на 29 декември. Реално на неговия рожден ден кацнахме в Лас Вегас. Бяхме в Луксор. Магията на казината в Лас Вегас е, че рецепцията е между масите за Блек джек и рулетка. И набързо заминаха първите 10. След това отидохме в току що отворения Беладжио. Там се представи добре, спечели, но дойде моментът, в който но 31-ви през нощта, бяхме останали със 750 долара. Едни 100 марки, скрити в портфейла и това бяха пари, които бях оставил на съпругата ми – 1000 долара, за пазар. Накрая от тези пари останаха 750 долара. И с тях отидохме в Беладжио на Нова година. Естествено, обаче балканската буйна кръв в нас кипеше. Дойде време да платим сметката и вазирахме (б.а. – ометохме се). Жените ни не знаеха, бяхме ги пратили да се разходят. Впоследствие сложихме на нула и съседите, така се казва залогът – не дойде нищо и тръгнахме пеша в Лас Вегас да търсим банкомат, за да може Митко да изтегли в новия ден – вече на 1 януари пари, които загубихме и тях. Няма да забравя, че от този преход имах мазоли на краката. Хотелите във Вегас са вързани, може да се мине от хотел в хотел без да излизаме на улицата. Така бос ходих от Беладжио до Луксор. Хората изгоряха със 750 долара за вечерята, но ако трябва да бъда честен – храната изобщо не струваше!
-Когато каза, че вярваш в Господ, искам да те върна на онази случка, в която си се молел на Господ да ти върне едни пари. -Бяха 540 долара. Докато си ги връщах по 50 долара в 11 дни, достатъчно работи научих, че повече нямаше откачане.
-Доста пъти сме говорили за прошката в живота – бързо ли прощаваш? Има хора, които са те наранявали и то не веднъж. -Предатели – много. Аз съм друго измерение и не ги виждам. Нека бъдем обективни – аз със сигурност съм причинявал. Човек, за да може да прости, трябва да влезе в кожата на другия. Защо го е направил? Винаги съм се чудил защо някой го е направил. Може да чуете хиляди глупости, но мога да се изправя срещу всеки и да кажа истината в очите, а те да кажат моята. Не съм съвършен – допускал съм много грешки, но сърцето ми е толкова голямо, колкото на всички, взети заедно. Както и за баскетбола, защото всички се питат кой трябва да стане първи. Аз имам 10 първи места, а останалите след мен всички взети заедно имат общо 9. Кой да бъде? Дали трябва да се задава въпрос кой да бъде. Чак имало изразяване на мнение. Затова се амбицирам и ще участвам и за следващите десет години.