Решението на Футболната асоциация да назначи Томас Тухел за треньор на Англия ще бъде възприето от мнозина като предателство спрямо така бленувания път от щаба на националния отбор на „Сейнт Джордж Парк“ до върха и като обида за родните мениджърски таланти.
Германецът Тухел ще наследи Гарет Саутгейт, който заемаше поста в продължение на 8 години, след като в продължение на три години беше треньор на отбора на Англия до 21 години, като постоянен старши треньор.
Временният шеф - Лий Карсли - измина същия път като Саутгейт през системата за развитие на ФА, пише Би Би Си.
Пристигането на Тухел е радикално и значително отклонение от маршрута, очертан от мантрата „ДНК“ на ФА, представена преди десетилетие от Дан Ашуърт - тогава директор на елитното развитие - с цел да се създаде философия, която да се прилага във всеки английски отбор.
Втората поредна загуба на Англия на финала на Европейското първенство през лятото удължи безплодната поредица, която се простира до Световното първенство през 1966 г. за мъжкия отбор.
Поемането на поста от Тухел може да обиди националистическите пуристи, които ще го възприемат като жертване на принципи в името на бързо решение навреме за Световното първенство през 2026 г.
Това ще бъде един от най-големите въпросителни, които ще се въртят около назначението на Тухел, но никой не може да твърди, че ФА не е подписала договор с една от елитните фигури в играта с доказан успех.
Националният отбор по футбол на Англия не е експеримент или суетен проект. Той съществува, за да бъде успешен и да печели трофеи. Това е нещо, което мъжете на страната не са постигали от 58 години, така че нещо трябваше да се промени след последните близки пропуски при Саутгейт.
Националността не беше от значение, когато женският отбор на Англия спечели Евро 2020 под ръководството на холандския треньор Сарина Вигман. Това беше повод за национално тържество.
Съществува аргументът „нашите най-добри срещу вашите най-добри“, който има известна валидност, когато е в рамките на международния футбол, но най-ценната валута си остава осезаемият успех - и само тези с много дълга памет си спомнят 1966 г.
Назначаването на Тухел ще бъде разглеждано от скептиците през призмата на епохите на Свен-Горан Ериксон и Фабио Капело - особено последната, при която италианецът дори не си направи труда да научи езика - и двете отклонения от английския път, които не донесоха успех въпреки таланта, с който разполагаха.
Възможно е дори да има конкретни критики относно назначаването на треньор от Германия - традиционно считана за един от най-големите футболни съперници на Англия.
Тухел е смятан и за англофил - любовта му към английските играчи и английската игра се изостри по време на 20-месечния му престой в Челси, по време на който той спечели Шампионската лига през 2021 г., Суперкупата на Уефа и Световната клубна купа на ФИФА, преди да бъде уволнен през септември 2022 г. Той все още си спомня с добро за престоя си на „Стамфорд Бридж“ въпреки киселия край.
Той вече беше извел Пари Сен Жермен до финала на Шампионската лига, където те загубиха от Байерн Мюнхен година преди триумфа му с Челси, а оттогава спечели Бундеслигата с Байерн и беше само на две минути от това да ги изведе до финала през миналия сезон, преди да бъдат победени от Реал Мадрид.
Тухел никога не е крил възхищението си от английския футболен манталитет - той стана двигател на трансфера на капитана Хари Кейн от Тотнъм в Байерн, след което привлече бившия си съотборник от „шпорите“ Ерик Диър. Той беше близо и до подписването на договор с друг играч, който сега е под негово ръководство в Англия - Кайл Уокър от Манчестър Сити.
За разлика от Ериксон и Капело, неговите чуждестранни предшественици на поста треньор на Англия, той има пряк и скорошен опит с английския футбол и играчите, които ще наследи.
Ходът на ФА ще бъде спорен и противоречив - но малцина могат да оспорят факта, че са назначили един от най-големите съвременни треньори, оператор от най-висока класа. /БГНЕС