Бебето и Ромарио е най-великият нападателен дует в историята

През изминалата седмица се навършиха 30 години от мондиала в САЩ, където Бразилия спечели за четвърти път световната титла. На 17 юли на „Роуз Боул” в Пасадена след 120 минути срещу Италия голове не паднаха и за първи път в историята дузпи определиха шампиона, а селесао се наложи с 3:2. По повод на годишнината от триумфа един от главните герои за победителите – Бебето (60 г.), говори пред fifa.com

Бебето, в САЩ направихте знаменит нападателен дует с Ромарио, но той можеше изобщо да не попадне в състава? – Ромарио не участва в квалификациите. Аз играх с Мюлер и Карека. Изведнъж те се оказаха контузени. Селекционерът Парейра ми поиска съвет. Казах му: „Извикайте Ромарио, защото се разбираме перфектно“. Последният мач срещу Уругвай беше решаващ, а победителят се класираше за световното. Те бяха силен отбор с фантастични играчи като Енцо Франческоли и Рубен Соса, но ние доминирахме и спечелихме с 2:0 с голове на Ромарио.

Какво си говорихте на полувремето с Леонардо, който бе изгонен срещу домакините от САЩ в осминафинала? – Дори не мога да опиша колко много искахме да спечелим Световната купа, за да отдадем почит на Айртон Сена, който загина при катастрофа на пистата „Имола” преди месец. Освен това Бразилия не беше печелила титлата от 24 години. За мен мачът срещу САЩ беше най-трудният. Беше 4 юли, Денят на независимостта. Американците имат този патриотизъм във вените си. Леонардо ми е като брат.

Влязох в съблекалнята, той беше под душа, седна и заплака. Казах му: „Братко, успокой се, ще победим и аз ще вкарам победния гол”. Той ме прегърна, плачеше много и каза: „Много благодаря, приятелю“. Върнах се за второто полувреме. Играхме по-добре с 10, отколкото с 11! Вкарах победния гол и когато мачът свърши, Леонардо ме прегърна отново разплакан. „Огромни благодарности, никога няма да забравя това“. Какъв момент…

Синът Ви Матеус се роди два дни преди четвъртфинала срещу Нидерландия. Колко трудно беше да сте толкова далече? – Семейството е всичко. Но ако трябваше да направя нещата отново, за да стане Бразилия шампион, пак щях да го сторя. Златистата фланелка беше като втората ми кожа. Globo направи материал с мен, който никога няма да забравя. Час и половина след раждането на Матеус звъннаха в хотелската ми стая и казаха: „Можеш ли да дойдеш за интервю?“. Казах: „Няма проблем, но ще се консултирам с Aмерико (б.р. – шефът на делегацията)“. Той каза: „Давай“, защото знаеше. Казаха ми да седна на един стол и да пусна телевизора. Когато го направих, там бяха жена ми и новороденият ми син. Беше изключително емоционално. И сега настръхвам, като говоря за това. Исках да го държа в ръцете си, но това беше прекрасна изненада. Помислих си: „Ще си струва тази жертва“. Погледнах жена си и казах: „Бъди спокойна, любов моя, защото ще донесем тази четвърта световна титла у дома за нас“. И това се случи.

Отчаяно се стремяхте да вкарате срещу Нидерландия, нали? – Умолявах Бог да ми позволи да отбележа в знак на почит към моя син. Асистирах на Ромарио за 1:0. След това си спомням, че Бранко подаде топката с глава, а Ромарио беше в засада. Погледнах последния им човек и си помислих: „Не съм в засада“. Заобиколих вратаря Де Гой и вкарах за 2:0. Беше като сън. Празнуването беше друга мечта. Започнах спонтанно да правя жеста все едно люлеех бебе. Погледнах надясно и Мазиньо го правеше. Погледнах наляво и Ромарио също. Беше толкова красиво. Това беше прост жест, но с цялата ми любов и привързаност. Вкарах много голове в кариерата си, но всички помнят само гола за Матеус (смее се). Цял свят говореше за този празник.

Бранко не само обезличи Марк Овермарс, но и отбеляза победния гол за 3:2. Какво мислите за представянето му? – Винаги съм вярвал в него. Селесао имаше и страхотни футболисти на пейката. Раи игра в груповата фаза. Рикардо Роша започна първия мач, но след това се контузи. Присъствието му беше много важно, за да спечелим титлата. Като крайни защитници бяхме благословени. Жоржиньо и Леонардо бяха невероятни играчи, а след това имахме Кафу и Бранко. Бранкиньо можеше да отпадне заради контузия. Всички го молехме да остане. Доктор Лидио Толедо и Морачи Сант’Анна се грижеха за него. За щастие остана. Овермарс беше под пара, той беше играчът, от когото всички се страхуваха. Но не можа да направи нищо срещу Бранкиньо. След това той спечели пряк свободен удар. Гледах го как изпълнява фаулове на тренировка. Неговата сила и прецизност бяха от друг свят. Той го изпълни перфектно, Ромарио се измъкна от пътя на топката и тя влезе във вратата. Бранкиньо имаше невероятен удар, също и Роберто Карлос. Да се възстанови от контузия и да се представи така срещу Овермарс, а след това да отбележи победния гол, беше невероятно.

Как се почувствахте, когато във финала се стигна до изпълнения на дузпи? – Изключително спокоен. Защо? Заради Марио Загало (б.р. – помощник-треньор по време на САЩ ’94). Той продължаваше да повтаря: „Пет остават, четири остават, три остават“ и така нататък. После каза: „Никой няма да ви отнеме тази титла“. Вярвах му напълно. Загало беше нереален. Ставам емоционален. Настръхвам, като говоря за това. Бяхме тренирали дузпи толкова много. Парейра дойде при мен и ме попита: „Искаш ли да биеш?“. Отговорих: „Дали искам да бия дузпа, тренер?! Искам да съм първи“. Парейра каза: „Не. Марсио Сантос ще е първи”. Той нямаше грешка в тренировките. Марсио Сантос обаче пропусна. Но аз си казах: „Ще си вкарам дузпата“. Горкият Роберто Баджо обаче пропусна и в крайна сметка не се наложи да изпълнявам последната. Това беше най-неописуемата радост (разплаква се). Сетих се за Айртон. Знаех колко щастлив щеше да бъде. Бях много доволен и горд, че му отдадохме почит. Спомних си приятелите ми от детството, които винаги са ме подкрепяли и са ми казвали, че един ден ще бъда световен шампион.

Доколко мислехте за Сена по време на турнира? – През цялото време. Айртон беше идол за всички ни. Нямаше значение къде се намирахме по света, в неделя независимо по кое време спирахме това, което правехме, за да го гледаме. Имахме приятелски мач във Франция. Аз го пропуснах, защото бях болен. Сена изпълни началния удар и попита къде съм. След което каза: „Прегърнете Бебето”. Това означаваше много за мен. Той каза, че ще стане четирикратен световен шампион през 1994 г., както и ние. Бяхме съсипани, когато загубихме Айртон. Цяла Бразилия беше опустошена. Той беше единствен по рода си. И преди смъртта на Сена искахме да спечелим Световната купа, но след нея бяхме още по-решени. Отчаяно искахме да му отдадем почит в този момент. Когато го направихме, аз и Ромарио грабнахме транспаранта в негова памет. Всички плакахме, спомняйки си Сена. Беше наистина емоционален момент.

Къде се нареждат Бебето и Ромарио сред най-великите нападателни дуети на всички времена? – Според мен ние бяхме най-добрите. Има само два дуета, които никога не са губили, докато са играли заедно за Бразилия: Гаринча и Пеле и Бебето и Ромарио. Когато получавах топката, вече знаех къде е Байшиньо. Той беше изключителен нападател. Нашето разбирателство беше телепатично. Мисля, че Бебето и Ромарио е най-великият нападателен дует в историята на футбола. Партньорството ми с него е създадено от Бог.

Как се чувствате, след като изминаха 30 години, откакто спечелихте Световната купа? – Онзи ден играех с внука си. Вдигнах го и той каза: „Дядо, вкарах гол и направих това (прави жеста с люлеенето на бебето)“. Моят внук прави нещо, което направих на световното първенство, за да отбележа раждането на моя син – любими мой Боже, може ли да стане по-добре от това? Минаха 30 години, но всички все още го помнят. Мондиалът е най-важното състезание в света. Бях съвсем малък, но си спомням Пеле и онзи отбор от 70-те, които спечелиха титлата. Когато спечелихме световното първенство, бях много благодарен на отборите от 70-та, 62-ра, 58-а. Пеле е най-великият играч на всички времена. Никога не е имало друг на неговото ниво. Трябва да почитаме Пеле, Гаринча, Загало. За съжаление те вече не са сред нас, но се гордея, че бяха бразилци.

Превод на "Тема спорт"